Ще се „изпари“ ли Белгия насред Европейския съюз?

Жалко за книгите в Льовен – университетски център от 1425 г. Тук е преподавал холандският хуманист Еразъм, а фламандският картограф Меркатор, изработил проекция на земното кълбо, е изучавал математика. Но независимо от интелектуалния фермент Льовен е по-известен като място на културен вандализъм. Някои ръкописи са откарани в Париж, след като френските революционери затварят университета. Библиотеката му е подпалена от немците през Първата световна война. Тя е възстановена с международна (главно американска) помощ и опожарена отново през Втората световна война.

Затова пък през 1968 г. белгийци разцепиха на две библиотечния фонд по време на езиковите си войни. Под виковете на фламандските студенти „Walen Buiten“ (Валонците – вън) френскоезичната част от университета бе изхвърлена. Библиотеката от 1,6 милиона тома бе разделена, често по грубия принцип нечетните номера съгласно каталозите да останат в Льовен, а четните да бъдат изпратени в Льовен ла ньов във френскоезична Валония.

Разделението от 1968 г. раздели и католическата църква (и двата университета са католически) и свали от власт консервативната католическа партия, която се разцепи на валонска и фламандска половини, което после сториха и либералите и социалистите. Белгийската политика стана племенна, като всяка партия имаше свой лингвистичен дневен ред.

През годините тези различия превърнаха Белгия в почти неуправляема федерация със западаща сила. Белгийската държава се превърна в куха раковина с малко обичан национален флаг и изолиран суверен Албер II, който може да се окаже последният крал на белгийците и наистина последният белгиец.

Хроничните препирни след изборите през юни 2010 г. оставиха на власт временното правителство 230 дни, което е рекорд за Европа. Белгия е на път да надмине иракския рекорд от 289 дни без правителство. Но засега страната има толкова многопластова администрация, че всекидневният живот продължава. Белгийските министри се държаха скромно по време на шестмесечното ротационно председателство на ЕС на Белгия през втората половина на 2010 г.

Еврократите в Брюксел съвсем леко усещаха, че живеят в парализирана страна. И въпреки няколкото колебания напоследък пазарите за ценни книжа изглеждаха до голяма степен необезпокоени от гигантския публичен дълг на Белгия от близо 100 процента от БВП. Едва на 23 януари белгийски студенти организираха протестни митинги, за да подканят политиците в страната да действат.

Светът обръща малко внимание на Белгия. Но скоро може да се наложи това внимание да се засили. Докато се проточва кризата, разцепването на Белгия не изглежда толкова немислимо, както преди. Резултатите могат да отидат отвъд фантастичния свят на Тинтин и Магрит* с падащите от небето мъже с бомбета. Парадоксално е това, че бавното разпадане на Белгия – най-проевропейската страна – върви ръка за ръка с неравномерната и все по-дълбока интеграция на ЕС.

Белгия е изправена пред своите най-тежки проблеми точно когато ЕС се бори с най-сериозните предизвикателства към еврото. Един от начините на интерпретиране на разделението в Белгия е като дубликат на подялбата на ЕС на пестеливия „германски“ север и зависимия от субсидии „латински“ юг.

Финансовите пазари са в готовност да зарежат белгийските ценни книжа при всеки намек за официално разделяне поради несигурността кой ще трябва да плаща дълговете на страната. Но засега еврото осигурява на всички белгийски партии лукса на непримиримост. Без него патовата ситуация може да предизвика пускането в обращение на белгийския франк.

Днешната задънена улица се различава от предишните, в които смятаният от мнозина за сепаратистки Нов фламандски алианс (НФА) стана за пръв път доминираща сила във Фландрия. Оглавяваният от обаятелния биткаджия Барт де Вевер НФА израства именно благодарение на народното недоволство от нечистите и незадоволителни компромиси между по-старите политически групи.

Алиансът иска решителна промяна на пълномощията на Фландрия и не крие много старателно желанието си да види как Белгия „се изпарява“ в рамките на Европейския съюз. Председателят на Сената Дани Питер, който е от НФА, казва, че не вижда нужда от създаването на фламандска армия, защото един ден белгийските въоръжени сили ще бъдат част от европейските. Според НФА Европа е киселината, който ще помогне за разпадането на Белгия.

Може би е странно, но същата ерозия на суверенитета е смятана за противоотрова срещу насилствения национализъм. Европейската интеграция преодоля историческата вражда между Франция и Германия, влизането на Ирландия в ЕС помогна да се сложи край на край на най-страшната сектантска война в Северна Ирландия. На Балканите ЕС предложи балсама на членството, за да изцери травмите от югославските войни. Но все пак не е ли романтичен абсурд Белгия, съоснователка на ЕС и домакин на неговата столица, да се бори за запазването на своята цялост?

Не, казва Марк Ленърд, директор на мозъчния тръст „Европейски съвет за външни отношения“. „Изваждането на оръжията от политиката“ ще има противоречив ефект за ЕС. Това ще направи по-лесно въвличането на екстремистки групи в политиката, но ще позволи и на мирни националисти да се активизират и на избирателите да ги подкрепят, защото няма заплаха от кръвопролития.

Това не означава, че Белгия ще може да се направи сама дисекция, без да бъде обезпокоен някой. Италия и Испания няма да бъдат единствените, които ще се притеснят от прецедента на отделяне на богатите райони от бедните. Шотландските националисти говорят за независимост в рамките на Европа. Много бивши комунистически страни имат големи национални малцинства, например унгарците в Словакия. Преначертайте Белгия и разрушете мистерията за европейската толерантност и това ще породи съмнения в повечето от източните територии на ЕС.

Промяната на националните граници рядко е решавала националистически и етнически спорове. Където има смесване на общности, толерантността, правата на малцинствата, автономията и презграничното сътрудничество са по-добрите демократични инструменти. Вземете Брюксел. Ако Фландрия се отцепи от Белгия, ще може ли Брюксел, който официално е двуезичен, но повечето от обитателите му са франкофони, да се отдели от Фландрия? Наистина тази главоблъсканица дава най-добрата надежда, че накрая фламандците и валонците ще заживеят заедно – някакси. За щастие на Белгия и може би на Европа, разделянето на град е по-трудно, отколкото университет.

По БТА

* „Приключенията на Тинтин“ е комиксова поредица, създадена от белгийския художник Ерже; Рене Магрит е белгийски художник сюрреалист – бел. ред.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.