Тригодишният Даник – символ на беларуската опозиция

Франс прес

Даник Санников с родителите си. Снимка: личен архив

Даник Санников е момченце на 3 години, което без за иска се оказа замесено в политическата бъркотия в Беларус. Сега той живее при баба си, след като над неговите родители – видни беларуски опозиционери, тегне присъда от 15 години затвор, а режимът в Беларус се опита да го настани в сиропиталище.

„Много съм ядосан на мама и на татко“, казва Даник, на когото все още не са казали, че неговите родители, които ги няма от известно време – журналистката Ирина Халип и бившият опозиционен кандидат за президент Андрей Санников – всъщност са хвърлени в затвора след президентските избори на 19 декември, когато за никого не беше изненада преизбирането на Александър Лукашенко, на власт в Беларус от 16 години.

В апартамента на семейството си в центъра на Минск, това русо и слабовато момченце живее с баба си Люцина Халип, на 74 години, която получи правото да се грижи за него, преодолявайки хиляди унизителни трудности. Ирина Халип и Андрей Санников бяха бити и задържани в нощта, последвала президентските избори, белязани от масов протест на опозицията в Минск. Властта обвинява двойката, че е подготвяла държавен преврат, финансиран от чужденци.

Родителите на Даник са в арест на специалните служби и могат да получат до 15 години затвор, защото са организирали голям бунт срещу обществения ред. На 24 декември майката на Ирина – Люцина Халип, чакаше на опашка пред затвора, за да предаде пакет за дъщеря си, когато й се обадиха от детската градина, за да я предупредят, че социалните служби са дошли да търсят Даник (умалително от Даниил), защото родителите му били задържани.

„Първо ми казаха, че съм прекалено възрастна и че държавата ще се погрижи по-добре за него“, разказва госпожа Халип. После тя се е срещнала с психолог, за да докаже, че психически е наред. След това две служителки на социалните служби преровили всичко – играчките, книгите, дрехите на Даник – под претекста да се уверят, че той не е лишен от нищо.

Едната от двете служителки попитала Люсина дали е обяснила на детето причината за отсъствието на родителите му. Отговорът бил отрицателен. „Е добре, тогава ще му обясните, когато порасне“, отвърнала служителката, като че ли родителите на момченцето вече са били осъдени на дълги години затвор. Но Люцина не се предала. „По време на едно претърсване Даник стоя неподвижно четири часа на канапето с втренчен пред себе си поглед“, разказва тя. „От тогава сънят му е неспокоен“, допълва възрастната жена.

Люсина е получила само едно писмо от затвора, в което дъщеря й се опитва да ги успокои. „Скъпи мамо и татко, не се притеснявайте, просто сега изживявам нещо непознато“, пише Ирина. На една от стените в апартамента е закачена снимката на Ирина, публикувана в списание „Тайм“, което през 2005 г. постави журналистката сред героите на Европа.

Ирина Халип пише за руския опозиционен вестник „Новая газета“. Един от неговите акционери е Михаил Горбачов. Бившият съветски президент написа писмо на Лукашенко, в което призовава за нейното освобождаване. Арестуването на Ирина стана в момент на директен репортаж за руското радио „Ехото на Москва“. „Влачат ме по земята, удрят ме в лицето, извиват ми ръцете. Фашисти!“ – това бяха последните й думи, преди връзката да прекъсне.

Бащата на Ирина – Владимир Халип, гледа по телевизията встъпването в длъжност на Лукашенко, който държеше за ръка на церемонията 6-годишния си син Коля. „Мъкне го навсякъде със себе си. А другите деца оставя сираци!“, възмущава се този известен драматург, чиито пиеси са забранени в Беларус. Много западни дипломати и правозащитници посетиха семейството, но Владимир Халип се съмнява, че тяхната подкрепа ще промени кой знае какво.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.