Арабският камертон – стабилност или демокрация

в. Комсомолская правда

Западът, а всъщност и Русия (при все че от нея не зависи почти нищо) внезапно и без да щат се изправиха пред избор: какво да подкрепят в Близкия изток – стабилността или демокрацията. Днес по тези земи не ги срещаме заедно като двойка прегърнати влюбени. Ако говорим за демокрация, по времето на президента Зин ал Абидин бен Али Тунис не се бе прочул като толкова лоша държава. Жените бяха получили повече права отвсякъде другаде в арабския свят. Макар да нямаше богати природни ресурси, страната постигна стабилен икономически растеж, създадена бе здрава средна класа. Десет милиона души получиха висше образование.

Бивш агент на ЦРУ, обучен в базата на военното разузнаване на САЩ във Форт Холъбърд (щата Мериленд), Бен Али съвсем доскоро имаше пълната подкрепа на САЩ. Френският президент Никола Саркози се заоплаква чак сега, че подценил „страданията“ на тунизийците – през 2008 г., дошъл да гостува „по приятелски“ на Бен Али, той заяви: „Не знам дали мога да давам тук някакви поучения“.

Днешният шеф на Международния валутен фонд Доминик Строс-Кан наричаше Тунис „образец за много развиващи се държави“. В своя доклад за глобалната конкурентоспособност Световният икономически форум отправя похвали към тунизийското правителство за „ефективната“ му дейност. В рейтинга на „Трансперънси интернешънъл“ за корупцията оценката за Тунис е по-добра от тази за всички държави от БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай – б. р.), Италия, Гърция…

Но ето че Мохамед Буазизи се самозапали – и се почнаха масови буйства! Опасно е да осигуриш на хората образование, а после да не им намериш работа. В Тунис имаше към 200 хиляди младежи като него, без възможност да работят по специалността си. А като цяло над половината араби са под 24 години и 75 на сто от тях нямат работа.

Има версия, която не бива да отхвърляме тутакси, при все че е оскърбителна за въодушевената младеж. Според нея, събитията в Тунис били координирани от чужбина. От самото начало, когато превратът бе кръстен „жасминова революция“ (ЦРУ по съвпадение бе използвало същото кодово име за операцията, довела на власт самия Бен Али през 1987 г.), а за символ беше избран вдигнатият юмрук – емблема, поемана като щафета от нови и нови „цветни революции“. Говори се, че задачата е била народният гняв да бъде насочен срещу управляващото семейство; да се гарантира, че страната ще продължи да следва същия външнополитически курс, ориентиран към съюзничество със САЩ и НАТО.

Според френския журналист Тиери Мейсан, Бен Али разочаровал САЩ, като обложил с данък не само местните, но и американските компании. Съответно Вашингтон подбрал преди време към 60 души, способни да играят важни роли в политическия живот на Тунис, щом „тиранинът“ бъде отстранен. Всички минали тримесечна подготовка в най-голямата военна база Форт Браг (щата Северна Каролина), където вземали и заплата.

Щом на 13 януари Бен Али заповядал на войските да стрелят срещу тълпата, началникът на Генералния щаб Рашид Амар отказал (шефът на африканското командване на САЩ Уилям Уърд го помолил да предаде на тунизийския президент: „Изчезвай оттам!“). Франция впрочем не била информирана за това. Бен Али вече си стягал куфарите, а външната министърка Мишел Алио-Мари продължавала с изявленията, че страната й е готова да сподели с бившия си протекторат своето ноу-хау за разпръсване на демонстранти. И целият Европейски съюз си траел, чудейки се какво да прави.

Не се наемам да преценя доколко са верни твърденията на Мейсан. Сега обаче ще се наложи да се избистрят приоритетите. Проблемът не свършва с Тунис и Египет. Какво да се прави с тлеещия Алжир (който осигурява на ЕС 20 на сто от необходимия газ), с Либия – Евросъюзът почти успя да договори „репатриране“ на бежанците от Африка в препълнените й затвори, с Йемен, където властният президент Али Абдула Салех сипе псувни, но покорно издирва Ал Каида?

Безпокойство обхвана и израелците. Както заяви вицепремиерът Силван Шалом, Тунис „може да създаде прецедент, който да се повтори в други страни и евентуално пряко да повлияе стабилността на нашата система“. Ако властта в съседните държави бъде поета от демократични правителства, това ще сложи край на арабско-израелските договорености в сферата на сигурността, смята той.

Кълнове на демокрацията още не се забелязват. Засега се унищожават само мумии от Националния музей в Кайро. Нали обаче трябва да поникнат, милите!
САЩ, Израел и почти всички останали се тревожат най-вече от изгледите властта в Египет след сваляне на президента Хосни Мубарак да бъде поета от групировката „Мюсюлманско братство“. Затова появата на нова длъжност – вицепрезидент, и назначаването на Омар Сулейман, заел поста в събота, са знакови събития: основно лице в преговорите с Израел, този политик играеше ключова роля в програмата на ЦРУ за залавяне, тайно прехвърляне и изтезаване на заподозрени в тероризъм.

Мубарак не жалеше материални блага за своите военни: те притежават и компании, и недвижими имоти. Египетските корупционни мрежи се простират далеч по-широко от тези в Тунис; съответно никак не са безпочвени надеждите, че подкупните ще съберат сили за мъжествен отпор срещу онеправданите. Вашингтон всяка година напомпваше в Мубарак към 2 милиарда долара. Няма да идат нахалост, я.
Впрочем, „Уикилийкс“, както и подобава на една възглавница за сигурност, вече избълва депеши, според които САЩ отдавна били уж подкрепяли реформаторите в Египет.

* * *
През 2005 г. Джордж Буш заяви един ден, че ще поведе решителна борба срещу тиранията в цял свят. Едва-що бе изрекъл тез демократични думи – и ето че движението Хамас спечели честни избори в Палестина, в Ливан постигна успехи Хизбула, а президент на Иран стана предизвикателно небръснатият Махмуд Ахмадинеджад. Навсякъде заеха по-силни позиции онези, които не изпитват нежност към САЩ и Израел. Резултатът се знае: победителите са подложени на обструкция.

Има ли шансове Западът да обикне демокрацията в арабския свят също тъй страстно, както е продължителна и безответна обичта му към нея в Русия, незасенчена от грижи за стабилността на една девета от земната суша? Съмнявам се. Задачата е да не се допусне превратите с чудати названия да преминат в истински революции, каквито никой от световния елит не желае да види в Близкия изток. Особено пък в ислямски революции, способни да променят изцяло разпределението на силите в света.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.