Какво да се прави

Едвин Сугарев

Това е въпросът, който е на дневен ред в България. Нещо повече – който винаги е бил на дневен ред в България. Непрекъснато се повдига оттук и оттам; отзвучава с хиляди гласове, примесил надежда и отчаяние. Все по-малко надежда и все повече отчаяние – ако трябва да бъдем точни. Защото това е въпросът, на който няма отговор.

Закономерно: според няколко поредни социологически изследвания, оповестени наскоро, българите са сред най-мрачните, най-недоволни и най-отчаяни люде на този Божи свят. Споделяме градуса на отчаянието с обитателите на Хаити, въпреки че нито сме толкова бедни като тях, нито пък природни стихии са съсипали страната ни – а дори и в Ирак живеят по-щастливи същества.

На какво се дължи това? Най-лесният отговор – бедни сме – просто не е верен. Първо не сме толкова бедни – в скалата на споменатите изследвания сме над средното ниво. И второ – бедността не е гаранция за подтиснатост и неудовлетвореност. Порториканците например са много по-щастливи от нас – нищо, че са по-бедни.

Могат да се посочат, разбира се, и други причини. Защото държавата ни е скапана, защото животът ни е непредвидим, защото всички ценности са подменени с фалшиви подобия, защото корупцията е вездесъща, защото управляващите са тъпанари (и все по-тъпанари стават), защото демокрацията ни е фасадна, защото у нас успяват не по-добрите, а по-наглите и безчестните, защото няма справедливост и правосъдната ни система не работи, защото има паралелни властови структури, които задкулисно разиграват целия политически и обществен живот, защото простащината е навсякъде и чалга-културата се е превърнала в норма и стил на живот, защото… И при толкова много причини няма отговор на един единствен въпрос – защо всъщност става така?

Защо го няма всъщност този отговор? Ами защото всеки пита какво да се прави, а никой не прави нещо тази ситуация да се промени. Всеки е съгласен да вопие и да проклина битието си, но не смята за нужно да го променя – то е като че ли дадено свише – и трябва някой друг да дойде и да го промени.

Кой някой? И на този въпрос няма отговор. Впрочем истината е, че идваха да ни оправят. Един се канеше да го направи за 800 дни. Сега съди България за някаква царствена съборетина в Кричим. Друг един дойде с големи бицепси и закани да накаже лошите и да въведе ред. В резултат се въведе незапомнен дори в България хаос. Интересно – кой ли ще дойде да ни оправя на следващите избори. Може би след българския мачо ще се яви самото въплъщение на българската посредственост – с бухнало перчемче, влажни очета и глаголещо първите букви от азбуката? Може – защо не? Щом иде реч за оправяне…

Но народът български продължава да иска и продължава да пита: какво да се прави. Не че не искат да правят – напротив, готови са, искат. Но първо някой трябва да каже какво. Да поведе народа демек. Тогава ще го наобиколят и ще викат: айде, давай! И ако рече наистина да се впрегне в колата, ще почнат да псуват под мустак още на първия завой.

Бих казал, че още в едно нещо сме “най”. Навярно сме най-бързо разочароващата се нация в света. Отстоянието от “Осанна!” до “Разпни го!” е само една стъпка. След което самото разочаровение се превръща в основание за нов погрешен избор. Не сте ли забелязали как гласува българинът? Гласува не според доверие, не според програми и лично верую. Гласува за този, който още не го е излъгал. След което веднага се разочарова, казва си – и тия са като ония – и е готов да гласува за следващия.

Лошото е, че играчите са твърде малко. И когато не остане никой, който да не се е доказал като маскара, българинът гласува за този, който го е излъгал най-отдавна. Сетне се чеше озадачено по тила и се чуди отде му се е стоварило това зло.

Е – и какво да се прави при това положение? Аз например пиша някакви статии, опитвам се да покажа защо се случват някакви неща. И винаги някой ще припищи – ама вие нищо не предлагате! Но този някой няма да се запита на кого трябва нещо да предложа и защо. Много хора предлагат – отидете на политическия пазар, има сергии за всякакви предложения. В България не е трудно да се предложи нещо, дори не е трудно да се предложи смислена идея. Трудно е да се намерят хора, които да я осъществят.

Давам пример, за да бъда разбран. Днес вече е очевидно, че настоящият вариант за еднопартийно правителство на малцинството вече е на доизчерпване – и няма никакъв шанс този модел да се възпроизведе на следващите парламентарни избори. Открит остава въпросът кой идва на власт след ГЕРБ – през 2013 година.

Мога още отсега да ви отговоря – идва нов вариант на прословутата тройна коалиция. Най-вероятно: БСП+ГЕРБ+ДПС. Защо? Ами просто защото управлението по време на криза неизбежно изчерпва всички политически ресурси. И защото няма алтернатива, която да заеме не дори дясното пространство – няма алтернатива, за която да гласуват нормалните хора в България.

Би било добре, ако можехме да припознаем като такава алтернатива Синята коалиция. Уви – не можем. Защото се крепи на инерцията от 1997 г. – и защото е в режим на оцеляване, а не на създаване на реален властов потенциал.

Прочее ето ви отговорът на въпроса какво да се прави – трябва да се създаде такава алтернатива. Иначе едно голямо политическо пространство ще зейне празно. И там ще се намърда някой пореден идиот.

Трябва да се създаде нормална партия за нормални хора. Способна да превърне България в нормална държава. Да гарантира върховенството на закона например. Да свие чиновническите орди до някакво търпимо равнище. Да обърне гръб на Кремъл и да пресече всички теглещи ни към Азия нишки – решително и веднъж завинаги. И да почисти страната, заприличала на крайградско бунище.

Прочее казваме какво трябва да се прави. Остава въпросът кой. Това не могат да бъдат някакви политически динозаври с раздрънкани от дългогодишни терзания мозъци. Трябва да бъдат нови хора. Ти, той, тя. Някой, който почва от нулата.

Няма обаче кой. Всички разочаровано се разотиват. Те били очаквали някой да ги поведе, някой да им обяснява какво е добро и какво е зло, някой да награждава и да наказва. Не някой, който изисква от тях сами да решат проблемите си и да определят съдбата си.

Живеем под българско робство, както беше казал по едно време д-р Михайлов.

Виж още текстове от Едвин Сугарев в сайта svobodata.com

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.