Фармацевтът: Хората продължават да искат хапчета на парче

Аптеките в България са се превърнали в магазини за търговия на козметика и хранителни добавки. Изкючения са онези, в които се приготвят лекарства, както е в Европа.

Михаил Христов е 29-годишен, магистър фармацевт. Работи в столична аптека. Поводът e-vestnik да се обърне към него е влезлият в сила нов закон за лекарствата, който по-строго забранява продажбата на хапчета на парче в аптеките, и от който повечето потребители недоволстват. Наблюденията на фармацевта описват картината на аптеките в България, доста различна от тази в Европейския съюз, на когото България вече е член.

Фармацевтът Михаил Христов

Дали хората са недоволни? Първо трябва да ги разделим на две: клиентите и фармацевтите са две различни страни. За клиентите това, което е най-важното, и което пряко рефлектира върху тях е по-строгият контрол върху “нарушаването на вторичната опаковка”, както е формулирано в закона. Това ще рече да не се продават отделни ампули, блистери, таблетки и т. н., което по различни причини беше масова практика. Сега ще трябва да се продава цялата опаковка, контролът ще бъде доста по-сериозен.

За фармацевтите това би трябвало да е по-добре, тъй като не им се налага да отварят опаковки, да късат, да режат. Но истината е, че те продължават да го правят, защото натискът от страна на клиентите е огромен. Хората просто не желаят или нямат възможност да си купят цялата опаковка и продължават да искат лекарства на дребно. И винаги ще има поне една аптека, в която практиката “продажби на дребно” ще продължи. Санкциите са сериозни, глобите са от 1500 до 3000 лева за фармацевт, който нарушава вторичната опаковка. Това внася допълнително доста сериозно напрежение в работата на аптекарите, която и без това не е никак спокойна.

Доколкото знам, глобени вече има. Една сума от, да кажем, 2000 лв., никой не може да понесе с лекота. И фармацевтите вече се чудят този отсреща, който иска един блистер, дали не е всъщност проверяващ. Но ако се спазват стриктно правилата, това означава огромен отлив от клиенти.

В закона като цяло има и добри неща, но тях ги имаше и преди. Просто всичко зависи от контрола. Една от малките, но съществени разлики е в собствеността на аптеката. В новия закон категорично е споменато, че собственик на аптеката трябва да бъде магистър фармацевт и той трябва да работи в тази аптека и да няма друга. Това е насочено срещу веригите. Но тях ги има от години и ги знае всеки човек. Има ги, въпреки че по закон са забранени. В края на краищата какво има да си говорим, след като аптека, част от известна верига аптеки, се мъдри в сградата на Министерството на здравеопазването! От там нататък всичко е просто бутафория. А гратисният период е точно за това: аптеките да се пререгистрират, т. е. дава им се време да намерят вратички в закона, подходяща форма, в която да облекат съществуването на веригата като такава. И то ще се намери, защото това, че щели да затварят аптеки масово, са глупости. Няма да стане. Но така или иначе за клиента няма да бъде от съществено значение. Ще стане на административно ниво.

Пенсионерите, общо взето, доста добре си изчисляват възможностите. Правят си датите така, че скоро след като вземат пенсия, да си купят лекарствата, защото част от тях са наистина скъпи. На практика не могат да си ги позволят с пенсиите, които получават. Почти винаги има финансова помощ от деца, внуци и т. н. Аз лично се съмнявам, че ще са кой знае колко аптеките, в които ще отказват да им продават на дребно. Това просто значи отблъскване на клиентелата, пък има и човещина. Не мисля, че много фармацевти ще си го позволят. Така че ще продължат системно да нарушават закона.

В Европейският съюз нещата стоят другояче. Там не можеш да си купиш половин опаковка. За сметка на това има други варианти: просто има и по-малки опаковки. У нас досега стремежът беше опаковката да е колкото се може по-голяма, тъй като така всяка отделна дозова единица излиза по-евтино, а при продажба “на блистери” това има значение.
Има и такива лекарства, при които опаковката не може да се раздели. Примерно “Дуфалак” в бутилка от 200 мл. Тя винаги се е продавала цялата.

Хора продължават да искат хапчета на парче, като в плод и зеленчук, защото им е по-евтино.

С ваксините също нищо няма да се промени. Те са дозирани точно. Една доза, една спринцовка, една опаковка. Спринцовката не може да се раздели на две. С ваксините проблемът е друг и той е в доставката. Например почти всеки, който има дете, знае за ваксината “Пентаксим”, за която снабдяването е едва ли не със записване, защото вносителят е само един, доставките са много нередовни, количеставата са малки. Всяка аптека иска да вземе повече, защото има огромно търсене, а предлагането е много свито. Така че тази ваксина буквално е христоматиен пример. Почти няма родител, който да не каже: “О, Пентаксим, къде ще го търся?” Не стига, че струва над 50 лв., а са нужни три. Родителите с по-големи финансови възможности, като го намерят в дадена аптека, купуват направо и трите, въпреки че това значи много пари. По-бедните родители си ги купуват една по една, но никой не може да им гарантира, че следващия месец ще я има пак. А трябва да се сложи точно след 30 дни.

Също така има големи разлики между западните и българските аптеки. Бях на семинар, който се провеждаше от един германец, част от структурата на “Либра”. Той се занимава конкретно с обзавеждането и интериора на аптеките. На този семинар представи толкова изисквания на какво трябва да отговаря една европейска аптека, че просто виждах как отвсякъде се подсмиват фармацевти, защото си дават ясна сметка, че нито една от нашите аптеки не отговаря на тези изисквания и само малка част може да се доближи до тях. Например търговската площ трябва да бъде максимум 1/3 от цялата й квадратура, докато при нас е горе-долу обратното. Стремежът е търговската площ да бъде максимално голяма. А в Европа от 90 кв. м. 30 кв. м е търговска площ и толкова. Това обаче струва адски много пари, защото знаете, че аптеката трябва да е на място, където минават хора. Наемът е голям, пък да се купува е още по-сложно.

На Запад не могат да отворят аптеката, без да са изпълнени ред изисквания. Преди събитието минава комисия, проверява и дори едно от условията да не е изпълнено, не ти дават право да я откриеш. След като го отстраниш, казват “добре” и започваш. Ако след месец минат и отново си в нарушение, могат да ти отнемат лиценза. И няма вариант да ти направят отстъпка. Просто там всеки си взима работата на сериозно и никой не си въобразява, че може да мине метър. Докато тук това е практика. Просто не се следи.
Нарушения има навсякъде. И откровено казано, за да се отстранят, трябва да се положат толкова големи усилия, че една не малка част от аптеките няма да успеят. Но това е въпрос и на контрол, въпрос и на принципа аптеки, които не отговарят на изискванията на закона, да не бъдат отваряни въобще. Аз лично не виждам да се върви към някаква промяна. Само времето ще покаже. Това е лично мое мнение.

Всеки търговец ще си направи сметката, че ако нарушаването на наредбата му носи повече плюсове, отколкото минуси, той просто ще продължава да я нарушава. Навсякъде по света е така. Откровено казано, не мисля, че в момента има нагласа за някакви промени. Въпреки масовото недоволство. Реалностите у нас са такива, че тези правила няма как да се спазват и ще продължава постоянното им нарушаване.

На този етап законът ще си остане непроменен. Той беше приет преди няма и месец. В комисията ще кажат: “Такива са изискванията в ЕС. Ето ние въведохме закона, вие пак сте недоволни.”

Ама трябва да се обясни, че на Запад, примерно, има опаковки с 10, с 20, с 30 таблетки, има различни разфасовки, а освен това някои лекарства трябва да бъдат точно в тази опаковка, защото да се купи малко количество за някакво хронични заболяване, е абсурдно. Това е лечение, което продължава години, може да продължи и цял живот. Всичко обаче опира до това, че хората не могат да си ги позволят. Особено пенсионерите. От там идва и недоволството. На мен лично до сега никой не ми е казал, че е доволен от новия закон.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.