Конспиративните теории и световното масонство

Владимир Левчев. Снимка: личен архив

Векове наред масонството буди интерес със своята мистериозност. Днес непрекъснато се създават и популяризират различни конспиративни теории за Свободното зидарство. Какво всъщност представлява братството на „посветените“ в масонската тайна? Книгата на Владимир Левчев „Масонството: митове и факти“ от издателство „Ентусиаст“ е своеобразен „компас“ в море от подвеждащи факти и заблуди по пътя на разкриването на истината за масонството не само у нас, но и по света.

Владимир Левчев отговаря на въпросите: Наистина ли масонството е всемогъщо тайно общество, което управлява целия свят? Създадена ли е Америка от масони? Религия ли е масонството? Или сатанински култ? Или еврейска конспирация? За написването на книгата авторът разчита не само на личните си познания, но и на контакти с редица от най-посветените по тези въпроси, сред които Борислав Сарандев – Стар Велик майстор на Обединената велика ложа на България, както и Акрам Елайъс, специалист по американското масонство и най-вече по масонството в град Вашингтон.

Владимир Левчев е роден през 1957 г. в София. Завършва английска гимназия и изкуствознание в Художествената академия. Работи като редактор и преводач на поезия в издателство „Народна култура“ . Oт януари 1989 г. издава забраненото тогава списание „Глас“. След 1990 г. е зам.-главен редактор на “Литературен вестник“. През 1994 г. заминава за САЩ, където преподава литература и творческо писане в няколко университета. Oт 2007 г. е преподавател в Американския университет в Благоевград.

Владимир Левчев е автор на 13 стихосбирки, два романа, както и на множество статии на културни и политически теми. Има три книги, издадени в САЩ. По време на дългогодишния си престой във Вашингтон Владимир Левчев се запознава в дълбочина с тайните на масонството.  Предлагаме откъс от книгата.

Обгърнатите в тайна ритуали в масонството, от една страна спомагат на братството да оцелее и да запази значението си през вековете. Едно общество, което се придържа към традициите си, което изисква членовете му да помнят наизуст доста сложен ритуал и което съществува обгърнато в тайна, не може лесно да се изопачи или разруши от външни елементи, които проникват в него недоброжелателно или с желание да разкрият и направят публични тайните му, като по този начин го профанизират и обезсмислят.

Строгата вътрешна дисциплина и устното съхраняване на ритуала се основни причини масонството все още да има значение, да бъде все още най-голямата и влиятелна фратернална организация в света.

Но, от друга страна, обгърнатият в тайна масонски ритуал несъмнено предизвиква не само любопитство, но и подхранва подозрителност. И не е чудно, че масонството е между най-любимите теми на почитателите и производителите на конспиративни теории.

Някои от конспиративните теории

Конспиративните теории не са нещо безобидно. Те често създават климат на омраза и понякога стават идеологическа основа за масово насилие. Нацисткият режим в Германия забранява масонството и много масони, заедно с евреите, циганите и комунистите са затворени в концетрационните лагери. Нацистите оправдават терора и геноцида на евреите с теорията за някакъв световен “юдо-масонски” и комунистически заговор.

Най-успешните конспиративни теории са тези, които се базират на някакви доказани факти, като ги изопачават или им дават невярно тълкуване. Например централната роля на Соломоновия храм в масонската митология, както и фактът, че има доста масони евреи (въпреки че християните определено преобладават в ложите на Европа и Америка, а мюсюлманите, разбира се, преобладават в предимно ислямските страни), е достатъчна причина за някои антимасони и антисемити да твърдят, че масонството е “еврейска конспирация”.

В самото начало на 20-ти век антисемитска публикация, озаглавена “Протоколи на мъдреците от Сион” e изфабрикувана от един агент на руската царска полиция. С този “документ” се оправдават погромите над евреите в Русия. По-късно Адолф Хитлер използва същата фабрикация, за да оправдае холокоста, геноцида над милиони евреи. Масонството също е споменато в “Протоколите на мъдреците от Сион” като организация създадена от евреите, за да проникнат в християнския свят и да използват наивни християни за своята цел – световна господство на евреите.

“Протоколите” са доказан фалшификат. Източникът, от който “документа” е взаимстван, както и човекът, който го е изфабрикувал са добре известни. Авторът на лъже-протоколите е руският журналист Матвей Головински, който ги създава и разпространява между 1895 г. и 1902 г. Toй всъщност буквално плагиатства от един по-стар текст, наречен “Диалог в Ада между Макиавели и Монтескьо”, който е сатирична атака срещу Наполеон III.

Но в този източник, от който са преписвани “Протоколите” никъде не се споменават евреи, нито масони. Именно в това е творческият принос на Головински към текста на “Протоколите”, който е изцяло антисемитски и говори за еврейска конспирация. За съжаление, макар да е напълно доказано, че “Протоколите” са фалшификат, те още се разпространяват като истински документи от антисемити (и на Запад и в Арабския свят), неонацисти, а също и от врагове на масонството.

Тоталитарните режими на 20-ти век, както фашистките така и комунистическите, забраняват масонството. Тоталитарните режими, разбира се, се страхуват за абсолютната си власт и не могат да толерират никакви тайни общества, които не са под контрола на държавата. В допълнение към това комунистическите режими не бяха толерантни към религията, а е известно, че масоните задължително вярват в Бог.

Макар че не е религия, а братство на религиозна и политическа толерантност, макар че много масони са и католици, масонството е било заклеймявано и от Римокатолическата църква.

Първата енциклика срещу Свободните зидари, известна като “In Eminenti” e издадена от папа Климент XII още през 1738 г. Но най-острото заклеймяване на масонството се намира в енцикликата “Humanum Genus” издадена през 1884 г. от папа Лъв XIII. В нея папата постановява, че човечеството е “разделено на две различни и противоположни партии”, от които едната е “ Царството Божие на земята, а именно, истинската Църква на Иисус Христос” (т.е. католическата), а “другата е царството на Сатаната”. Според тази енциклика, масоните (заедно с натуралистите и всички тези, които вярват в равните човешки права, властта на народа и разделението на Църква от държава) се част от царството на Сатаната.

Една година след издаването на тази папска енциклика, Лео Таксил започва да провежда своята (по-късно призната от него самия) измама за вътрешния кръг от поклонници на Луцифер в масонството, които на практика го били управлявали.

Лео Таксил (псевдоним на Габриел Антоан Жоган-Пажес) е френски писател-публицист прословут най-вече със своите антирелигиозни и анти-католически писания, включително “Тайните любовници на папа Пий XI”, както и “Забавна Библия” (издавана у нас от Партиздат през 1982 г.) и “Свещеният вертеп” ( Отечествен фронт, 1981 г.) .

Таксил (Жоган-Пажес) получава само първата степен в масонството през 1881 г., но на следващата година е изгонен от ложата. През 1885 г. той приема католицизма. След аудиенция при папа Лъв XII, aвторът на енцикликата заклеймяваща масоните, Таксил “разкрива” сатанинската тайна на Свободното зидарство. Разказва за някакъв “Паладински ритуал” на почитатели на Сатаната, въведен от Алберт Пайк в рамките на “Шотландския ритуал”.

“Паладинският ритуал” е измислица на Таксил. През 1897 г. скандалният публицист сам публикува признание, че “сатанинската тайна” е измама. “Паладинизмът сега е мъртъв завинаги. Баща му току що го уби.” Така завършва признанието на Таксил. Но той се е излъгал. Неговата измислица продължава да живее и днес. Погледнете интернет! Хиляди хора още вярват на тази измама за сатанинската природа на масонството, публикуват я и я доразвиват.

Интересно е, че макар и мнението на мнозина православни свещеници за масонството да не се отличава от това на католиците, екзарх Стефан и патриарх Кирил у нас са били масони.

Масонството днес

Както вече добре знаем, Свободното зидарство е най-старото, най-голямото и най-влиятелно фратернално общество в света. То не е организация. По-скоро е сдружение на “посветени”. Всеки неосъждан пълнолетен мъж би могъл да подаде молба и ако тя се одобри, да премине съответния процес на посвещаване. Ако премине успешно този процес, той става чирак, което е първата степен в масонството. След известен период чиракът може да добие и втората степен – калфа, а след още работа в ложата и третата – майстор. Няма по-високи степени в масонската ложа.

Имало е моменти в историята, когато масони са заставали един срещу друг в реалния политически свят и дори на бойното поле. Един пример е Гражданската война в Съединените щати, когато масони са се сражавали и от двете страни, един срещу друг. Има също достатъчно сведения, че въпреки войната те са запазвали респект един към друг и всеки е запазвал достойнството на своя брат, макар и враг във войната, приживе или след смъртта му.

Свободното зидарство е имало важна обществена роля, първо в Британия през късния 17-ти и особено през 18-ти век, а след това и в цяла Европа, Северна и Южна Америка и в целия свят. След гражданската война в Англия Ложата е била мястото, където англикани и пуритани, християни и евреи, аристократи и търговци, поети и банкери могат да се срещат като равни братя. Ложата със своите стриктни закони, със своя устав и свободни избори с таен глас за сановници и майстор фактически е умален модел на модерната демокрация, още преди тя да е съществувала, в която и да е световна държава.

Парадоксално е, но без да имат право да говорят на политически теми по време на работа, членовете на ложата всъщност практикуват директна демокрация по време на ритуал. Те също така посвещават символичната си работа на Архитекта на Вселената без да дискутират специфични религиозни въпроси.

Затова може да се каже, че новата плуралистична и демократична република създадена след американската революция отразява плурализма, стриктния законов ред и конституционализма на масонското братство. И не е чудно, че много от основателите на Съединените щати са били Свободни зидари.

Maсонството играе важна роля и по време на Френската революция. Връзки по масонска линия водят някои френски и други европейски военни и политически активисти в Америка по време на революцията. Много други революционери на 18-ти и 19-ти век по света, като Симон Боливар в Латинска Америка,  Джузепе Гарибалди в Италия и Захарий Стоянов у нас са били Свободни зидари.

Но масонството не е само братство, въплъщаващо принципите на демократичния плурализъм и законовия ред. То е също така и философия. Maсонската философия е езотерична, въплътена е в алегориите, символите и знаците на ритуала. Централна алегория и основа за голяма част от символиката на братството е строителството на Храма на цар Соломон, първия храм построен в чест на монотеистичен Бог, според Библията.

Масонската философия може да се опише като гностическа в по-широк смисъл, ако дефинираме гностицизма като вяра, че съществува тайно знание, което може да доведе хората по-близо до Бог или до невидимата висша Истина отвъд видимия свят, както и вътре в него. Гностицизмът е бил забранен от Църквата още през IV в. сл. Хр. , но следите му остават в множество ереси, които създават една интелектуална християнска “контракултура” по време на цялата история на християнството.

Ако приемем терминът на доктор Йейтс “розенкройцерско просвещение” за една интелектуална тенденция свързваща ренесансовия херметизъм, Кабалата, окултната и алхимическата философия с рационализма на 18-ти век, масонството всъщност е обществото, което въплъщава това странно и тайнствено просвещение.

Тайният ритуал на Зидарите, в който е закодирана философията им, е изключително богат и сложен. Но той може да се предава само устно от майстор на чирак и от поколение на поколение. В този смисъл масонството е много консервативно. Няма място за импровизации и обновления в ритуала, в практикуването на символичния Занаят. Масонският символизъм може да се проследи назад чак до мистериите и митовете на Древен Египет, Древна Гърция и Израел, както и до елинистичния Близък изток, където се оформя неоплатоническата и гностическа философия.

Днес фактът, че масонството е братство, сдружение само на мъже (макар че има и женски парамасонски формирования, като Източната звезда в САЩ) контрастира с факта, че “благородният Занаят” е религиозно, расово и политически толерантен. Но това е част от консерватизма на едно общество, което се опитва да съхрани един древен и таен ритуал такъв, какъвто той винаги е бил.

Има ли бъдеще за Свободното зидарство?

В предишните глави вече обсъдихме историческата роля на масонството в Европа и Съединените щати през 18-ти и 19-ти век. През 20-ти век тоталитарните режими забраняват и преследват масонството. То процъфтява в Съединените щати през първата половина на века. Вероятно най-ниската точка в популярността и влиянието на братството в Съединените щати и в целия свободен свят са 1960-те и 1970-те. В началото на 21-ви век се наблюдава възраждане на интереса към символния Занаят. Много млади хора се присъединяват към него и в Америка, и другаде по света.

Има ли бъдеще Свободното зидарство и каква роля може да играе то през нашия век? Дали масонството е все още жизнена обществена сила, или просто интересът към него се подхранва от популярната литература, като книгите на Дан Браун, и конспиративните теории за него?

За всеки, който знае истинските факти за масонството, би трябвало да е ясно, че братството никога не е управлявало света, както твърдят конспиративните теории, и че никога не е имало такава цел. Свободното зидарство, със своя религиозен и политически плурализъм, е също така и напълно децентрализирано: няма главно управление или един център. Великите ложи са независими една от друга.

Ръководството на всяка от тях се избира вътрешно и за определен по закон период. Това не е структурата или идеологията на общество, което би искало или би могло да управлява света. Но масонството като философия и практика култивира един начин на мислене, който помага на лидери и ръководители с безкористен интерес към политиката или към своята специфична професия, каквато и да е тя, да се самоусъвършенстват.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.