В десетката: Културно-битово преброяване

Докато преглеждах картата за Преброяване 2011, ми направиха впечатление 2 съществени разлики в сравнение с това от 2001 година, които не знам доколко отразяват някакви български специфики, но пък със сигурност говорят за сериозно изоставане от европейските тенденции (в сравнение например с балтийските държави, които имаха подобен на нашия старт).

Разлика първа: преди 10 години ми се наложи да преброя освен предметите на бита като телевизори, хладилник и разни други подобни, също така и всички книги, което си беше едно доста трудоемко задание. В картата от тази година книги няма. Няма и графа „други“, като и в указанията за преброяване липсва думата „книга“.

За сравнение – в Закона за преброяването 2001, в Допълнителни разпоредби, т.11 изрично е пояснено че: „Културно-битови предмети за дълготрайна употреба“ са: цветен телевизор; видеокасетофон; видеокамера; сателитна/кабелна телевизия; музикална уредба; домашен телефон; мобилен телефон; домашен компютър; готварска печка с фурна; микровълнова печка; автоматична перална машина; автоматична миячна машина; хладилник; фризер; лека кола/минибус; лодка/яхта; книги и компактдискове в домакинството.“

В картата и указанията за 2011 година думата култура или културен изцяло липсва, а формулировката е: „Битова осигуреност на домакинството“, като 15-те въпроса можете да видите на приложената илюстрация. Сред тях срещаме климатик и гаражна клетка.

Разлика 2-ра: в закона и картата от 2001ва липсва думата „грамотност“ в какъвто и да е било контекст. През 2011 на населението е зададен въпроса: Грамотен ли сте? Проблемът с намаляването на грамотните или четящите хора у нас е повече от сериозен, за това съм съгласна и като че ли това е другата страна на медала с изчезналите от въпросника книги, което според официалните обяснения е заради „трудности по преброяването“. И бройката не само трябва да се замери, но трябва да се търсят варианти за разрешаването на този проблем.

През 2011 обаче е още по-нелепо от „културно-битовите“ предмети като компактдискове и книги в началото на века да не се премине към измерване на информационната осигуреност на населението, колко от гражданите и по-какъв начин използват интернет, колко от тях имат електронен подпис и си общуват с администрацията онлайн, какъв процент от притежаваните книги от общия брой вече са дигитални, колко хора имат четци, таблети, ползват смартфоните си за четене, пазаруване, писане и така нататък, експертите сигурно могат да навлязат в много по-голяма дълбочина.

Не знам какви точно са заложените цели в картата, но ми се струва, че във време, в което технологиите се развиват със скорост, която трудно може да се измери, в една голяма част от света продажбата на електронни книги почти надминава тази на хартиени, а таблетът или е-четецът се превръщат в повече от необходимост, липсата на подобни въпроси в националното преброяване, което ще се използва за какво ли не през следващите 10 години е най-малкото недалновидно.

Да, процентът на притежаващите/ползващите/четящите дигитални книги сигурно ще е незначителен, някъде под 1%, но ми е много любопитно през 2021ва или 2031ва, когато сигурно скандинавските и балтийските граждани ще се телепортират през интернет ние с какво и с кого ще се сравняваме. На фона на какви точно статистически данни и анализи ще се изгражда е-правителство, за което вече са изсипани куп пари и ще се преминава към нов тип обучение в училища и университети? И как тези стотици хиляди неграмотни хора ще могат да използват административни услуги он-лайн?

Но не, ние от културно-битови предмети преминаваме към битовизми, като климатици и гаражни клетки (които не са броени през 2001). Въпросите около въпросите, касаещи септични, помийни и изгребни ями, които все още съставляват огромна част от „канализацията“ на България, няма да коментирам.

Виж още текстове в блога на Нервната акула

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.