Клептократите на света още са добре дошли в Европа

в. Цайт

Клептократите от цял свят гледат към европейските банки. Диктатори като бившия президент на Тунис Бен Али инвестират парите си в Европа. Апартаменти в Париж и Женева, вили на Лазурния бряг, авиокомпании, радиостанции и компании за недвижими имоти, хотели в Тунис и Бразилия, „ваканционно местожителство“ във френските Алпи, гордо напълнени сметки в Швейцария и Франция – това е непълният списък на богатствата на сваления тунизийски президент Зин ел Абидин бен Али и неговите роднини.

Само състоянието на бившата „първа двойка“ на Тунис се оценява на 5 милиарда долара. Към него се добавят притежанията на седемте братя и сестри на Бен Али, на десетте братя и сестри на съпругата му Лейла, както и на различни роднини по съребрена линия и деца.

По-голяма международна сензация предизвикаха с разбойническите си набези само двама племенници, които наредиха да бъде открадната луксозната яхта на парижки банкер във френско пристанище. История, която доведе до временно обтягане на иначе отличните двустранни отношения между Тунис и Париж. Извън този случай обаче голямото семейство Бен Али като цяло необезпокоявано въртеше сделките си.

Сега, след свалянето на диктатора, Европа е изправена пред двоен провал. На първо място, Европейският съюз и националните правителства се отказаха от възможността да притиснат стария режим да спазва човешките права и гражданските свободи. На второ място Европа, най-вече Швейцария и Франция, за пореден път отвори вратите и банките си за клана на един клептократ.

Неотдавна швейцарският парламент блокира някои сметки и активи, които бяха открити при търсенето на трофеите, плячкосани от Бен Али. В началото на миналата седмица френското правосъдие обяви, че започва предварително следствие – наистина, не по собствена инициатива, а едва след като бе сезирано от организации за защита на човешките права.

Защо обаче клептократи от цял свят могат очевидно необезпокоявано да инвестират на европейския пазар на недвижими имоти и на финансовите борси? „Пари за бягство“ – под това понятие се включват индивидуалното обогатяване на държавни глави, както и огромните суми, които политици, международни концерни и икономически дейци от развиващите се страни отклоняват в данъчни убежища. Според изчисления на организация Oxfam по този път от икономиките на бедните страни годишно се отклоняват около 124 милиарда долара от данъчни приходи, което е над годишните помощи за развитие, отпускани общо от всички страни донори.

Точно Швейцария междувременно се хвали, че действа най-твърдо спрямо укритите пари на „чуждестранни владетели“. Това е вярно. Трябва обаче да се добави, че в Швейцария могат да бъдат намерени и най-много пари на диктатори. Фердинанд Маркос от Филипините, Мобуто Сесе Секо от Конго, Чарлз Тейлър от Либерия, Жан-Клод Дювалие от Хаити – това са само някои от едрите клиенти на швейцарските банки през последните десетилетия.

Между другото за факта, че Швейцария затегна закона си за възстановяване на средствата, плячкосани от диктатори, трябва да се благодари на Дювалие, наричан „Бейби Док“, който неотдавна попадна в заглавията на вестниците заради зрелищното си завръщане в Хаити. Почти едновременно с опустошителното земетресение от януари 2010 година „Бейби Док“, представляван от една лихтенщайнска фондация, успешно се оплака от връщането на неговите „спестявания“ на страната. От страх пред международни протести швейцарският парламент блокира състоянието за милиони и обяви законодателна реформа.

Случаят на Бен Али обаче, отбелязва Андре Ротенбюлер от неправителствената организация Action Finanzplatz Schweiz, показва, че Швейцария, както и преди, работи като „трезор за диктатори“. При бизнес контактите с „участващи в политически отношения лица“ швейцарските банки са задължени да проявяват най-висока бдителност и незабавно да съобщават на властите за подозрителни транзакции. Нещо, което очевидно не се случва, отбелязва Ротенбюлер. „Има огромно разминаване между законовите изисквания и практиката“, допълва експертът от Франция.

В Париж организацията за правна помощ Sherpa заедно с други неправителствени организации изобличиха Бен Али и неговите близки в незаконни придобивания на активи. Адвокатката на Sherpa Мод Пердриел-Весиер оценява като успех факта, че властите пожелаха толкова бързо да започнат разследване. От много години организацията повдига обвинения срещу държавни ръководители от Конго-Бразавил, Габон и Екваториална Гвинея, известни със склонността си към репресии и корупция, които са придобили във Франция многобройни недвижими имоти в луксозни зони.

Тези три страни поддържат най-добри отношения с френското правителство. Според г-жа Пердриел-Весиер френският Касационен съд, най-висшият в страната, трябва да вземе решение, за да може най-накрая да започне съдебно дело. „А за това ще бъдат необходими няколко години“, отбелязва адвокатката. По възстановяването на суми Швейцария вече има известен опит – през последните 15 години властите са изплатили на пострадалите страни 1,7 милиарда франка от сметките на свалени диктатори. При тези операции обаче някой и друг милион все пак отново се губи. Да се ограби един народ е много по-лесно, отколкото да му се върнат парите.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.