Революции на празните стомаси

Росбалт

Китайки опаковат чесън. Снимка: алтико

Кризата не промени света зад прозорците, но създаде предпоставки за промени. Експерти нареждат поскъпването на храните сред причините за революциите в Тунис и Египет. Има и прогнози за подобни вълнения в доста на брой бедни държави. Дали е приключила ерата на евтината храна? Или спекулантите пак ни лъжат и става дума за поредния „продоволствен“ балон?

Събитията в Северна Африка бележат началото на нова епоха – епоха на продоволствени революции, пише „Дейли телеграф“. Най-голям е рискът за държавите вносителки на зърно. Експерти препоръчват на инвеститорите да не правят капиталовложения в страни с голяма разлика в доходите между богати и бедни. Сред тях се посочват Индия, Китай, Малайзия.

Световните цени на храните наистина чупят рекорди. Ценовият индекс на ФАО (Организацията на ООН по прехрана и земеделие) надмина върха, достигнат през 2008 г. Индексът, измерващ цените на зърното, нарасна миналата година с 39 на сто; индексът на цените на масла и мазнини – с 55 процента.

Аналитиците сочат няколко причини за поскъпването на хранителните стоки. Първо, населението на Земята нараства от година на година – за това допринасят главно Азия и Африка. На второ място са климатичните промени и намаляващите обработваеми земи. На трето – политическата нестабилност в държави производителки на храни. Ту ще поскъпне рекордно например шоколадът заради бунта на опозицията в Кот д’Ивоар, ту ще порасне малко цената на ориза, както стана след революцията в Тайланд. Сушата в Русия пък тласна нагоре цените на пшеницата и елдата.

Египет наистина е твърде чувствителен към цената на храната. Страната е сред най-едрите купувачи на пшеница (по-специално от Русия) и е в критична зависимост от световните цени на зърното. Хората са недоволни от рязкото поскъпване на хранителните продукти. Четирийсет на сто от 80-милионното египетско население живеят с по-малко от 2 долара дневно.

Същевременно броят на жителите нараства с 2 процента годишно. Една трета от тях са неграмотни, а 60 на сто – младежи под 30 години. Множество семейства имат доход от 1000 местни лири на месец – близо 125 евро. За средно семейство в Египет се приема фамилия от петима души, тъй че им е доста трудно да оцеляват с тези пари. Както се говори, едно местно семейство трябва да печели поне двойно повече, за да води нормален живот.

Показателно е, че народното въстание в Тунис също започна, след като се самозапали продавач на плодове, чиято стока редовно била прибирана от полицаите. Подобни проблеми имат всички страни от Магреба. Имат ги и редица държави от Югоизточна Азия. При всяко положение, както пише „Дейли телеграф“, щом избухнали размириците в Египет, Индонезия започнала масово да купува храни.

Ситуацията учудващо напомня 2007-2008 г., когато започнаха гладни бунтове и в Египет, и в Хаити, в някои райони на Индия, Бангладеш и Мозамбик. Ще отбележим обаче един любопитен момент. Тогава спекулантите също разправяха в един глас, че „приключила ерата на евтината храна“ – това било свързано с пренаселването на планетата, растящото потребление в Китай и Индия, глобалните промени в климата и други събития с непреодолима сила. В крайна сметка обаче излезе, че всичко е обикновен борсов балон – и щом избухна кризата, той се пукна.

Днес най-вероятно също става дума за глобален балон на продоволствения пазар. И той се надува най-вече по вина на САЩ. Защото трилионите нови долари, печатани от Федералния резерв, почти не стигат до вътрешния пазар (където впрочем потребителските цени не растат). Лавината от пари се изсипва в инвестиционните банки и хеджфондовете.

Всъщност тези средства почти няма къде да се инвестират. Недвижимите имоти като средство за инвестиции направо умряха. Петролът също не може да се развърти много-много: производителите тутакси го калкулират в цената на стоката, а потребителите отказват да я купуват. Човек обаче не може ей тъй да се откаже от храната, затова тя основен обект на спекулации. Ето как САЩ изнасят своята инфлация в третия свят.

Днес уязвимите държави с всички сили се опитват да си гарантират доставки на зърно от световния пазар. Миналата седмица Алжир купи 800 хиляди тона пшеница, по-активно започнаха да действат Саудитска Арабия, Либия и Бангладеш. Съответно борсовите цени на храните нарастват буквално с всеки изминат ден. Търговците са убедени, че пазарите изпадат в паника и поскъпването неизбежно ще продължи.

Русия, Бразилия, Канада, Австралия и Украйна имат шанс да спечелят от това. Инвестициите в производство на храни в тези държави може да са много печеливши. За разлика от Европа, в Русия пустеещи земи колкото щеш, значи има и резерви за производство на селскостопанска продукция. Затова акциите на продоволствени компании като „Русагро“ или „Разгуляй“ скачат все по-нагоре, а фермерите прииждат на тълпи, за да участват в ППП (първично публично предлагане – б. р.) – бързат да оберат каймака от споменатия балон, ако наистина е такъв.

Заплаха от гладни бунтове обаче може да надвисне и над Русия. През втората половина от 2010 г. пшеницата в страната поскъпна двойно, ечемикът – тройно дори. В редица региони, примерно в Урал, картофите вървят вече по 100 рубли килото (над 3 долара – б. р.). Темповете на инфлация на храните са 12,9 на сто, двойно по-високи от равнището през 2009 г. Русия задоволява под 40 на сто от хранителните си нужди – всичко останало се внася. Много е силна зависимостта от световните цени на храните. А хората не получават отбив от световната цена дори за нещо, дето си расте под близката брезичка.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.