Казанлък – японци, рози, празници безкрай

Японка танцува с местните на Празника на розата. Снимка: архив на автора

“Безкраен празник” в столицата на Розовата долина…

Това не е местна приумица, а най-сериозна дългосрочна стратегия за развитието на Казанлък, разработена съвместно със специалистите от Японската агенция за международно сътрудничество (JICA).

За какво иде реч? За това – колкото повече празници, толкова повече туристи и толкова повече печалби за туристическия бранш. При идването на японските спецове през 2004 година в Казанлък, положението е следното: в града има два основни празника – Празникът на розата и Чудомировите празници. В този си формат Чудомировите дни са една грандиозна културна фиеста, която вкарва в Казанлък културен продукт от висока проба – театрални и оперни постановки, изложби и концерти – за около 100 000 лв. Но тук няма място за туризъм.

Така Празникът на розата остава единственият генератор на съществен поток от туристи в Долината на розите. Тогава JICA лансира идеята да бъдат създадени още два нови празника. Дните на тракийската култура – в края на лятото – и Винена новогодишна фиеста.

Севтополис, хореографии и тракийски погребения…

Речено – сторено. Със солидното финансово рамо на японците е разработена впечатляваща програма за Тракийските празници: първо – театрализираната възстановка на тракийско царско погребение “Мистерии в Долината”. Постановката е на известната хореографка Маргарита Градечлиева; изпълнителите и оригиналните костюми са от казанлъшкия професионален театър “Любомир Кабакчиев”. Мястото и времето на спектакъла – след залез слънце, на поляната до уникалната Казанлъшка гробница.

Второ – национална научна конференция по тракология. При откриването и архитект Жеко Тилев представя сензационния си проект “Севтополис”; неговата същност е не бутафорното възстановяване на нова площадка на древната одриска столица, а “изваждането и на сухо” от дъното на язовир “Копринка”, чрез изграждането на пръстеновидна язовирна стена с дължина 1200 метра. До нея туристите ще стигат с лодки и катери, а с 4 панорамни асансьора ще се спускат за разходка сред древните руини на Севтополис. Идеята е супер, но ще струва около 150 милиона евро… Третото “блюдо” в менюто на Тракийските празници е нов спектакъл върху сюжети от тракийската митология, който се играе в подножието на могилата Голяма Косматка, непосредствено след сензационните открития на д-р Георги Китов. За премиерата се стича половин Казанлък и много туристи. Но подранилата есен и леденият балкански вятър, въпреки че е само 18-и септември, принуждават публиката да изгледа шоуто в грейки и ушанки. Затова от следващата година организаторите издърпват Тракийските празници в самото начало на септември. Тогава времето е все още лятно и позволява на участниците в Боди-арт феста да се развихрят, рисувайки върху коремите, гърбовете и бедрата на полуголи девойки брадатите образи на Севт III и цар Терес. Макар че тук остава открит въпросът – докъде се простират границите на кича?

Бронзовата глава на Севт III в музея в Казанлък и Пильо Пилев от с. Горски извор, който е нправил пък първия частен музей там. Снимка: архив на автора

А що се касае до Новогодишната фиеста, нейните идеолози се убеждават, че дори да докарат “Ролинг Стоунс”, трудно биха привлекли в Казанлък повече от 500 туристи в минусовите температури и снегове. И най-вероятният резултат от идеята да се съчетае културен продукт с подгряващ винен празник са увеличените черни дробове на местните поклонници на Бакхус… Така зимната фиеста е абортирана още в идеен зародиш. Но за сметка на това, казанлъчани се сдобиват с априлски Празник на цъфналите вишни. Да, тъй като Казанлък е прочут, освен с розите, и с вишните, засети по всички улици. Тоя празник направи своя прощъпулник през 2008-ма и в своите първи издания включи един международен поетичен конкурс, и един ученически конкурс за рисунки, посветени на вишните. И в този случай културният момент преобладава, за сметка на шоуто и атракциите, които примамват туристите…

Преди да си тръгнат от Казанлък, хората на JICA направиха много за Града на розите: за 40 000 лв. създадоха перфектен Туристически информационен център, разработиха маршрути за селски туризъм и съответните къщи за гости; инициираха структурирането на Сдружение на майсторите на художествени занаяти, както и на Асоциация за устойчив туризъм, в чиито ръце е поверено по-нататъшното развитие на бранша. И още нещо – в духа на стратегията „Безкраен празник”. Най-новата хрумка на местните асове в туризма е да се направи нов, пети празник в Казанлък. Но какъв ще бъде точно той – това е таен засега проект, с който Градът на розите ще се кандидатства по  програмата за създаване на иновативно културно събитие…

По 2-3 хил. японци на празника на розата

Каквото и да си говорим, кокошката, която снася златни яйца на казанлъчани, е Празникът на розата! В най-силните сезони той е довеждал в Казанлък над 4000 японци, без да броим туристите от Европа и страната. За няколкото празнични дни стаите в 10-те казанлъшки хотела са резервирани с месеци по-рано. Местата в атракционните заведения, ресторантите и механите – също. А търговците на сувенири вдигат неколкократно оборота си. Но в контекста на световната икономическа криза, броят на гостите от Страната на изгряващото слънце намалява прогресивно – например миналогодишния празник бе посетен от по-малко от 2000 японци. Обяснението за спада (който се очертава като трайна тенденция) е в поскъпването. А също и в пренебрежителното отношение на нашенеца към рекламата. “Абе какво да се рекламирам, мене ме знаят!” Така, по байганьовски реагираха в зората на пазарната българска икономика начинаещите ни “бизнесмени”. Долу-горе по същия принцип се движат нещата и в туристическия бранш в Розовата долина – без масирано участие по туристическите борси, с някоя и друга индивидуална акция. А иначе, сякаш привличането на въпросните 2-3 хил. японци в Долината на розите е някаква щастлива случайност, повлияна от старата слава на българското кисело мляко, на мистерията на българските гласове, гимнастички, сумисти и каквото още се сетите.

Легендарното японско семейство Сатоми и Лео Такада, които първи се заселиха в Шипка и Розовата долина… Снимка: архив на автора

Японците от Шипка

Ако оставим шегата настрана, несъмнени заслуги за привличането на японското внимание има побратимяването на Казанлък с град Фукуяма, в който също е на почит розата, макар и не маслодайна. Неколкократното гостуване на фолклорния ансамбъл “Арсенал” за японския Празник на розата също изиграва своята роля. И, не на последно място, определена заслуга има и една прелюбопитна личност – Лео Такада, който се влюби в градчето Шипка и остана да живее със съпругата си Сатоми в Долината на розите. Със своите изяви по няколко от най-гледаните японски тв-канали Лео успя да докара стотици туристи. А в Шипка вече има значителна японска колония, включително и двама художници. Но в Шипка срещам и делови японци – представители на японска парфюмерийна фирма. Те са отседнали в хотел “Переника – Тракийски стан” – базата на фамозната траколожка експедиция ТЕМП. Заварвам ги да вечерят в ресторанта на хотела; с помощта на техния преводач и гид научавам, че от няколко години изкупуват по около 300 кг розово масло годишно – директно от розоварната на Лисичаров в с. Търничене.

Розата – берачите не достигат

Да, Празникът на розата си е празник със 108-годишна традиция. Но него нямаше да го има, ако я нямаше казанлъшката маслодайна роза. След срива през 90-те години, от началото на новото хилядолетие българското розопроизводство е в подем. От около 9 000 дка, само за няколко години розовите плантации наближават внушителните 40 000 дка. (Информация на ухо: сред инвестиралите в розовия бизнес е и актьорът Тончо Токмакчиев). Нещо повече – през 2007 година България си върна лидерската позиция на световния пазар на розово масло. Но големият проблем е не хипотетичното свръх-производство, за което предупреждават икономическите спецове, а недостигът на работна ръка. Затова и месец преди кампанията в казанлъшкия квартал “Кармен” се организират трудови борси. Въпреки безбройните екстри – безплатни закуски, кафета и транспорт – с които розопроизводителите се опитват да ги привлекат, берачите не достигат. И тези плантатори, които не могат да си позволят да платят поне по 70-80 ст. на килограм розов цвят, проплакаха. Но освен ромските бригади, в помощ на розобера се хвърлят като опълченци и други жители на Розовата долина. Много казанлъчани си пускат отпуск, за да нагазят в 4 часа преди изгрев слънце в розовите градини.

Празникът на розата. Розоберачи има за снимка, но не достигат да оберат 40 000 дка рози. Снимка: архив на автора

Независимо от проблемите на розопроизводителите, Празникът на розата показва лъскавата страна на медала. “Фондация “Българска роза” и Община Казанлък с цената на десетки хиляди левове и неизчислимо количество творческа енергия, правят всяка година една хубава фиеста – с розобера, с колоритното карнавално шествие, с двата конкурса за избор на Царица Роза и мини-мис Царица Роза, с международен фолклорен фестивал, дори и с възродената Детска асамблея на династията Живкови. Шоуто привлича над 3000 чуждестранни туристи и много гости от страната.

Жеко Кемалов е собственик на фамилния ресторант-механа “Магнолия”; той е един от тези, които не разчитат само и единствено на Празника на розата. Създава семейния си бизнес през 1991-ва, сега заведението му разполага със 150 места. “Тур-операторите ни откриха сами”, казва Жеко, който е посрещал царствени особи и е возил в старата си лада дори братовчедката на испанския крал Хуан Карлос. Сега, в петте силни месеца на туристическия сезон, при него се хранят французи, италианци, белгийци, руснаци, немци и израелци, след като са видели златните съкровища в историческия музей и са разгледали уникалните фрески в Казанлъшката гробница. Интересът към тази уникална тракийска реликва тепърва ще расте, след като доц. Константин Бошнаков от Софийския университет разгада неотдавна нейната тайна. С помощта на ултравиолетови и инфрачервени фотографии той разчете невидимите досега надписи, доказващи, че това е семейната гробница на тракийския цар Ройгос, сина на Севт III. Както и името на автора на поразителните със своя реалистичен рисунък стенописи – тракийския художник Кодзимасес…

И нещо ударно за финал. Отивайки на работа, забелязвам пред затворените врати на туристическия Инфо-център една въздребна млада японка. Часът е около 9; до нея русоляво българче на нейната възраст учтиво и обяснява на английски, че всеки момент Центърът ще отвори врати. След около час и половина излизам от офиса и съзирам отново японката – вече изглежда малко нервна. След още 10 минути, на връщане ставам свидетел на нещо необичайно – момичето налага с юмруци и ритници стъклената врата и крещи на английски “Is anybody here?!” (Има ли някой тук?) После изругава (пак на английски).

Представяте ли си какво ще разкаже тази японка на своите приятели и познати като се върне? Аз си представям следната сцена: пак е Празник на розата, в близкото бъдеще. Пред своите ресторанти и хотели са излезли техните собственици и обслужващият персонал. И питат на английски “Is anybody tourist here?” (Има ли някой турист тук?). После изругават в хор. Може и на български…
Но, обикновено такива неща не се публикуват в пресата.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.