Румен Белчев

Никога не е късно да стане човек за резил. Ако все пак среща затруднения със ставането - винаги може да си повика репортерки! При тях грешка няма!

Какво е за българина посещение на високо ниво в Япония?

Четете вестниците - ядене на корем, саке направо от бурето, шеги, закачки, кисело мляко, Котоошу…

Винагивернинапартията изключително независими всекидневници (които сполучливо наричат “медийно пространство” - може би защото дрънчат на кухо) прославят визитата на Аники Бойко* в Далечния Изток.

Какво направи делегацията ни в Япония?

Според “ТРУД” “Предлагаме на Япония да прави бяло сирене”. Министърът Найденов “обяснил на домакините, че сиренето съдържа същите полезни вещества като киселото мляко”. Японците очевидно са се поклонили учтиво и “припомнили, че са им били нужни 30 години, за да наложат българското кисело мляко на своя пазар”.

Нъц, както казват французите.

Но министърът затова е министър, за да може във всеки момент да извади още един коз от ръкава. “Храним японците с пилета” - радва ни “СТАНДАРТ”. При условие, че “изпълняваме всички критерии за безопасност  и качество на месото…” Все пак - работата е оставена на търговците, които да се договорят.

Нъц-нъц, биха рекли французите.

И какво се е получило в резултат? Дружеска критика - това се е получило. “Борисов показва карате хватки върху министър” - отново “ТРУД”. “Айде, Миро, ти си наред, изкомандва Борисов и, ще не ще, земеделският министър пристъпи напред със свити за отбрана юмруци”. Това, разбира се, не помогнало на министъра, та бил тръшнат на няколко пъти на татамито и си скъсал копчето на ръкава. Друг път да бута вътре повече козове.

Защо точно него тръшкат дружески, а не културния министър, ще попитате. Елементарно - когато Аники Бойко се успал и не отишъл да види 13-метровата статуя на Буда, по Вежди Рашидов (четете “24 ЧАСА”) “монаси от храма на Големия Буда проводиха на Борисов дар - 30-сантиметрова фигурка, умален модел на огромната статуя”. С това изглежда се изчерпва ролята на г-н Рашидов при това посещение на високо ниво, защото оттук нататък не се споменава никъде в репортажите, освен (естествено) в събитията около бурето с японска ракия.

Освен това премиерът участва в разглеждането на 108-килограмова риба с компетентната забележка “Не е цаца” (”СТАНДАРТ”), разбива буре със саке за здраве и, забелязал, че на чашките е написано името му, духовито отбелязва: “Чаши сувенири ли ще раздавате? Ще взема по една за Цецо и Дянков”.

Милата добронамерена репортерка сигурно изобщо не се е сетила за Онази реплика - “Вие какво ядете там, круша ли? Браво! Я да видим тъй както съм легнал, мога ли изяде една круша. Благодарим! Откъде ги вземате тези неща?”…

От всички репортажи, пълни с духовити реплики, шеги и закачки, не става много ясно що ще подсъдимата за злоупотреби ексминистър Масларова на разноски на данъкоплатците в Япония, по-важно е, че дядото на Бойко едно време разфасовал прасето на ивички и си го изпивал с греяна ракия…

Никога не е късно човек да стане за резил, наистина. Но би могло да му излезе и по-евтино - ако си покани репортерките на обиколка из страната, например. Няма нужда да се трошат пари, та да става това чак в Япония!

* Бате Бойко (на японски)

Виж още текстове в блога на Румен Белчев