Инфлацията расте. Без паника

В която и точка на планетата да четете тази статия, инфлацията вероятно е тема в новините. Тя нараства навсякъде, но безпокойствата по този повод са преувеличени.

По-скъпите суровини повишават потребителските цени в цял свят. Натискът е най-видим в нововъзникващи пазарни икономики с висок растеж, където хората изразходват голяма част от доходите си за храна. Инфлацията в Китай е на равнище от около 3%, в Бразилия доближава 6%, а в Индия остава близо до 10%.

Дори в омаломощените богати икономики, думичката, която започва с „и“, отново е на първите страници на вестниците. Потребителските цени във Великобритания нараснаха с 3.7% за период от една година до декември. Цените в еврозоната се повишиха с 2.4% през последната година – над целта на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 2% или малко под това равнище.

Голямото безпокойство е, че валутната политика е прекалено разхлабена в глобален мащаб заради основните лихвени проценти, които са близо до нулата, и прекомерно раздутите баланси на централните банки в богатите страни, както и заради неспособността или нежеланието на техните посестрими в нововъзникващите пазарни икономики да затегнат достатъчно своята политика. Тези обстоятелства навеждат на мисълта, че инфлацията може да излезе от контрол, ако не бъдат взети мерки.

Днешните безпокойства се проявяват по различни начини на различни места. В нововъзникващите пазарни икономики политиците се опасяват от социални вълнения, а технократите се тормозят от едно евентуално прегряване на икономиката.

Безпокойствата около инфлацията нарастват и у някои централни банкери в богатите икономики, където дефлацията до неотдавна изглеждаше по-голямата заплаха. Двама членове на комитета на Bank of England за валутната политика гласуваха през януари за незабавно повишаване на основния лихвен процент. Виден представител на ЕЦБ каза, че увеличаването на внесената инфлация „не може да бъде пренебрегвано“.

Да, обаче централните банкери не бива да бъдат много обезпокоени нито от мащаба, нито от динамиката на инфлацията. Тя върви нагоре, но едва ли може да бъде определена като висока. В никоя голяма държава, било то нововъзникваща пазарна икономика или богата страна, тя не е достигнала своя пик от 2008 година (в Съединените щати, инфлацията е само 1.5%).

Голяма част от покачването на инфлацията в последно време се дължи на очевидно изолирани фактори – от слабата реколта в Русия, която силно повиши цените на зърното, до вдигането на данък добавена стойност във Великобритания. Необходимо е централните банкери да пренебрегват такива временни шокове. Тяхната роля е да предотвратяват превръщането на изолираните повишавания в един все по-голям натиск върху цените.

До момента има малко доказателства, че е налице такъв. В Съединените щати основните потребителски цени, които изключват храните и горивата, са нараснали със скромните 0.8% през годината до декември. В еврозоната същинската инфлация се закова устойчиво на равнище от 1.1%. Дори в нововъзникващи пазарни икономики, които преживяват бум, основните потребителски цени се повишават далеч по-бавно в сравнение с 2008 година.

Малко вероятно е ценовият натиск да стане постоянен

В перспектива временният ценови натиск може да стане постоянен, било то чрез очакванията на потребителите за инфлацията в бъдеще, било чрез исканията на работниците за по-високи заплати. И двата сценария изглеждат малко вероятни. В повечето богати държави очакванията за инфлацията се повишиха само от много ниски до ниски, а високата безработица възпира работниците да искат увеличения на своите възнаграждения. Без по-големи заплати, които да компенсират, нарастващите цени на храните и горивата ще намалят потребителските разходи. Този извод подсказва, че на хоризонта ни чака по-ниска, а не по-висока инфлация. Подобна прогноза важи с особена сила за страни като Великобритания, където жестоките бюджетни икономии неизбежно ще свият потребителските разходи.

Възможно е Германия да се окаже изключение. Предвид факта, че нейната икономика се оживи и безработицата намалява, заплатите в страната могат да поемат нагоре. За разлика от своите колеги в англо-саксонските страни германските работници може би ще получат повишения на възнагражденията си като компенсация за поскъпването на храните и горивата. Това обаче ще бъде добра новина, а не лоша.

Възнагражденията в Германия бяха държани на по-ниско равнище цяло едно десетилетие; по-високият растеж на заплатите ще увеличи вътрешното търсене и ще помогне за преориентиране на националната икономика. А една малко по-голяма инфлация в Германия ще направи по-лесен живота на задлъжнелите периферни икономики в еврозоната, тъй като намаленията на заплатите и цените, необходими, за да станат те конкурентоспособни, ще са по-малки. По тези две причини ЕЦБ не бива да се бори усилено срещу инфлацията.

Какви инструменти да бъдат използвани

Конюнктурата в нововъзникващите пазарни икономики е друга. Повечето от тях се развиват бързо заради валутните условия, които са много по-благоприятни, отколкото бяха през 2008 година, пораждайки реален риск от постоянен проблем с инфлацията. Дори тук обаче е възможно опасностите да са преувеличени.

Нарастващите възнаграждения и цени в Китай, например, ще помогнат за ребалансиране на икономиката в посока на вътрешното търсене, което на практика е равнозначно на засилване на националната валута. Ниските лихвени проценти в богатите страни правят по-труден живота на централните банкери в нововъзникващите пазарни икономики: ако повишат лихвите, те привличат повече чуждестранен капитал, което пък подхранва инфлацията. Централните банкери в нововъзникващите пазарни икономики могат да се опитат да не позволят на парите да влязат, упражнявайки контрол върху чуждестранния капитал.

Такива мерки обаче често са неефективни. Далеч по-добър вариант е да бъдат намалени разходите, а оттам – и инфлацията, с водене на една по-затегната фискална политика. В Индия и Бразилия главният инструмент за борба с инфлацията трябва да бъде съкращаването на бюджетния дефицит.

Всички тези факти говорят, че има малко поводи да взимаме нещата твърде присърце. Инфлацията винаги е причина за безпокойство, но днес тя не е повод за паника.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.