Доверието във вота или „Голямата смрад“

„Honesty is the best policy“, английска поговорка
Бойко Борисов в парламента. Снимка: БТА

В историята на Лондон е запомнено лятото на 1858-ма година, което било наречено „Голямата смрад“. Съвпаднали две явления – необичайно горещото лято и критичното развитие на технологиите – в Британия станали популярни водните клозети (т.е. тоалетните с казанче). Изведнъж, двестате хиляди лондонски септични ями отеснели. Физиологичният отпадък от милиони човешки тела изплувал от дупки и тръби и така замърсил въздуха, че завинаги останал в историята с аромата си.

Не помня някога политиката в България да е смърдяла така. При нас съвпаднаха горещата политическа година, отварянето на досиета и взривът на интернет технологиите, които отпушиха някакви тайни дупки в държавата и от там ни облъхна миризмата на разложен труп. Миризливи СРС-та плувнаха из ефира и залепнаха и по страниците на вестниците.

При тази всепроникваща и всесилна смрад, жалки изглеждат опитите на премиера да ни убеди, че всъщност канализацията мирише на минзухар. Че всъщност е по-добре да си мирише, за да знаем кой министър мирише повече, а кой – по-малко.

И когато се видя, че вонята не спира, ни подариха ароматизиран вот на доверие, който поне за шест месеца да облекчи симптомите.

Но болестта не може да бъде скрита – осемчасовият дебат по време на вота ни върна по времето на комунизма, когато истинските въпроси на обществото бяха подменяни от километри, проценти и млеконадой.

Всичките тези тонове обезценени думи бяха изсипани, за да не остане време да се говори за най-важното. Установих, че за да накараш министрите да се отчитат, трябва просто да посочиш липсващите дрехи на премиера и на вътрешния министър.

Ролята на вота като смокиново листо и димна завеса се илюстрира най-добре от позабравения Божидар Димитров, който преди месеци подаде оставка, но никой не му я взе. Вотът на доверие одобри политиката му, или се съгласи с оставката му? Кой ще поясни? Аз както го разбирам вота на доверие, оставката на Димитров отпада след такова гласуване.

Синята коалиция пък се направи на човек със запушен нос – ама моля ви, дано наистина не смърди на лайна, тогава би било много лошо положението. Дано наистина не е загубила обоняние завинаги. И има ли въобще капка, която може да прелее синята чаша?

Универсалният дезинфектант на обществото е истината. Тя е кислородната вода, която убива болестите му. За кого е неудобна независимата експертиза от хора без бюджет, техника и достъп до секретна информация, която показва, че единствената манипулация върху СРС-тата е презаписа? Имаме ли сили да понесем парещата болка на лечението?

А може би трескавото бързане с този вот означава, че в най-скоро време трябва да очакваме много по-тежки разкрития?

Премиерът Борисов сам се набута в ситуация без полезен ход – предсрочните избори означават, че ще има три месеца, през които правителството ще бъде служебно и назначено от президента. А това дава твърде много време за руските енергийни проекти на масата, лобитата зад които са подозирани в подбудителство на скандалите.

Да не скромничим излишно с размерите на Тановгейт. Помните ли Уотъргейт, кръстника на всички скандали с подслушване? Хора на кандидат-президента Никсън, който бил и действащ президент, се опитали да поставят подслушвателни устройства в щаба на конкурентите. Единичен опит, от който не изтекло нито едно СРС. Скандалът обаче бил толкова гигантски, че уволнил президента, преобърнал световната история и дал хляб на кинаджиите до ден днешен. Изчислявам на пръсти — Тановгейт е поне около пет пъти по-голям от Уотъргейт, значи ще има да се гордеем, че сме задминали американците.

Явното и поименно гласуване изнасили депутатите да подкрепят една лъжа, или поне нещо, за което те не са 100% сигурни, че е истина.

И след всички тези машинации, запушване на носове, запушване на усти и извиване на ръце, дали премиерът Бойко Борисов получи продукта, който искаше?

Получи ли ДОВЕРИЕ?

А как завършила историята в Лондон? Лондончани запретнали ръкави и напълно преустроили всичко. Построили модерна канализация, която ползват и до днес.

За нас остава въпросът — трябва ли да постъпим както трябва, пък да става каквото ще?

Виж още текстове в блога на Комитата

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.