Путин подклажда джихада в Кавказ

в. Гардиън

Премиерът Путин посещава пострадали от взрива в Домодедово. Снимка: правителствен сайт

Доку Умаров – чеченският бунтовнически предводител, самообявил се за „емир на Кавказ“, предупреди руското правителство на 4 февруари, че джихадистите му имат готовност и желание да предприемат още терористични нападения като потресаващия атентат на московското летище Домодедово миналия месец, за който той пое отговорност. За съжаление това не бе празна заплаха. Руският премиер Владимир Путин не само няма надежден план за спиране на атаките, но и недалновидната му политика всъщност прави по-вероятни евентуалните нови жестокости.

Първата реакция на Путин след атентата в „Домодедово“ бе типична за необмислената агресивност, характерна за неговия мироглед, откакто през 2000 г. стана президент с обещанието да преследва чеченските бунтовници „до дупка“. Онези, които стоят зад атентата, ще бъдат заловени, каза той. „Отмъщението е неизбежно“. Путин отхвърли и почти общоприетото предположение, че Умаров е замесен, твърдейки, че „няма връзка с Чеченската република“. Това е така, защото според него се предполага, че чеченският проблем е решен още преди няколко години.

Обратното е по-близо до истината. Съгласно официалната линия, установяването в Грозни на прокремълски президент като Рамзан Кадиров, чиято милиция се превърна в нарицателно за бруталност, е умиротворило Чечения след десетилетие на кръвопролития. Кадиров обаче не успя да предотврати дръзкото нападение срещу чеченския парламент през октомври миналата година. И докато случаите на насилие там, относително казано, намаляха, чеченският бунт на Умаров се разпространи масово в съседните, предимно мюсюлмански републики като Дагестан и Ингушетия, и мутира от сепаратистка борба в общокавказки джихад за независимост.

Това, което Путин постигна, откакто през 1999 г. стана премиер за първи път, бе да превърне един преодолим местен бунт в ескалираща регионална война, от която транснационални групировки като Ал Каида имат непосредствени интерес. Същевременно суровите вътрешни мерки срещу тероризма засилиха властта на Кремъл и ограничиха личните свободи, без да допринесат особено за решаването на самия проблем. Това на свой ред, много руснаци започнаха да се чудят защо Москва просто не приключи с това и не остави Северен Кавказ да се отдели от постсъветската федерация.

„Какво се опитват да постигнат терористите, като взривяват бомби в московското метро?“, запита анализаторът Юлия Латинина във в. „Москоу таймс“ след предишно кърваво нападение. „Отговорът е: искат Аллах, не Русия, да управлява Северен Кавказ. Те мразят Запада и презират и управлението на Путин, и демокрацията. В САЩ терористични нападения стават приблизително веднъж на пет години, но в Северен Кавказ – на всеки пет минути.

При бившия президент Борис Елцин политическият ислям бе относително маргинално явление, но след 10-годишната „вертикала на властта“ на Путин, ситуацията се промени коренно. Дагестанските уахабити, например, бяха само маргинална сила през 1999 г., но станаха толкова могъщи, че руските правоохранителни служби се боят да ги преследват. При Путин Ингушетия бе превърната в сигурно убежище за муджахидините. Русия, изглежда, ще бъде заставена да се раздели със Северен Кавказ точно така, както Франция бе принудена да остави Алжир“.

Съдейки по бурните демонстрации в Москва през декември миналата и януари тази година, все повече руснаци, за разлика от „етническите руснаци“ с кавказки произход, като че ли споделят това виждане. Хиляди протестиращи националисти, много от тях футболни запалянковци от работническата класа, разгневени от предполагаемо убийство по расови причини, организираха протести край Червения площад, настоявайки за изгонването на кавказците и нападайки минувачи с неславянска външност.

Русия е доминирала в Северен Кавказ, откакто завоюва района от Персия, а през 19 век изпрати имперските войски да го умиротворят. Толстой и Лермонтов са описали тези войни, също толкова кървави, колкото днешната. Мюсюлманите са една седма от населението на Русия. По най-нови данни обаче бунтът се засилва. Ислямистките атаки през 2010 г. са нараснали с 14 процента в сравнение с 2009 г., почти всичките в Северен Кавказ. Според независима оценка загинали са около 360 души. От 2000 г. в Москва е имало осем големи атентата, включително акцията в театъра на „Дубровка“, при която бяха взети за заложници 800 души.

Изправен пред нарастващи критики в страната и опасения в чужбина за сигурността на зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 г. и Световната купа по футбол през 2018 г., Путин допусна, че може би е необходим нов подход. В различни изявления напоследък, той призна, че високата безработица и липса на инвестиции може би подклаждат бунта, осъди расистките заплахи на националистите като ксенофобски и каза, че Русия може да се учи от други страни как се воюва срещу бунтовници. Той каза също, че е благодарен на мнозинството от мюсюлманите в Русия, противопоставили се на екстремизма.

Предвид парламентарните и президентските избори, планирани за март догодина, войнственият Путин може да се изкуши, както в миналото, да заеме позата на „силния човек“ – спасител на нацията и да предприеме нова военна кампания в Кавказ. Почти сигурно е, че това ще доведе до нови атентати като в Домодедово. Руснаците обаче имат алтернатива – да изритат Путин.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.