Арабските бунтове – предупреждение за Кремъл

в. Утро

Расисти вилнеят в Москва
Събиране в памет на убит запалянко прерасна в масови безредици под стените на Кремъл. Над 10 000 членове на екстремистки организации нападнаха силите на реда с викове „Русия за руснаците“, „Смърт на черните“ и „Бий евреите“. Снимка: Иля Варламов

Нито износът на петрол, нито високите темпове на икономически растеж, нито дори модернизацията са гаранция срещу социални трусове и революции. Събитията в арабския свят от последните седмици са нагледна демонстрация за това. В днешните условия революционна ситуация се формира лесно в страни, където има твърде много безработна младеж, твърде отдавна е на власт все един и същи режим, а социално значимите стоки твърде бързо поскъпват.

Тунис, където на 14 януари бе свален президентът Бен Али, отговаряше изцяло и на трите условия. Делът на младежите в структурата на местното население е 60-70 на сто, а сред тях има и най-голям процент безработни – 35 на сто. Тунизийците излязоха на улиците, тласнати от поскъпването на храните: миналата година цените на основните хранителни стоки като хляб, масло и захар се увеличиха с 20-30 процента. Колкото до властта, Бен Али наистина се бе позаседял в президентското кресло – прекара в него последните 23 години, след като пое властта също с преврат.

Тъкмо през управлението на Бен Али впрочем Тунис модернизира своята икономика и постигна в тази сфера най-високи темпове на развитие в арабския свят. Без да разполага с големи въглеводородни ресурси, по БВП на глава от населението (9000 долара) страната надмина съседките си, богати на газ и петрол: Египет (4800 долара), Мароко (4350 долара) и Алжир (7200 долара). Така почти стигна равнището на източноевропейските членки на Евросъюза. Беше светска държава с доста развито здравеопазване и образование.

И точно това в крайна сметка стана причина за революцията. До едно време безработните млади тунизийци заминаваха да си търсят късмета в презморски страни, сиреч в Европа, където често успяваха да получат добро образование и да си намерят работа. Глобалната криза обаче им отне тази възможност за самореализация: намирането на работата стана проблем и в Европа.

Съответно в тунизийските градове се натрупа огромен брой образовани хора, готови да станат „средна класа“, но без да имат такива шансове. Ориентирани към „европейските стандарти“, те останаха встрани от живота и без никакви перспективи в собствената си държава – там и висшист да си, вадиш късмет, ако се уредиш за продавач на пазара.

Тези хора обаче познаваха световния опит и технологиите, бяха „в час“, затова официалните уверения, че „нараства благосъстоянието на тунизийския народ“, само ги дразнеха. Тъй че постепенно те успяха да се организират, за да поставят първо икономически, после и политически искания. Модерните средства за комуникация улесниха победата на въстанието.

След Тунис пламна и Египет: безредиците там продължават вече трета седмица. Ще отбележим, че Египет също далеч не е най-бедната страна в региона. Местната икономическа система е сред най-развитите в Близкия изток и Африка: през финансовата 2009 2010 г. БВП на страната нарасна с 5,3 на сто. Египет се нарежда сред 30-те най-бързоразвиващи се държави в света и мнозина експерти го посочват като кандидат за членство в „разширената БРИК“ Бразилия, Русия, Индия и Китай .

През последните десетилетия Египет добре си живееше, опрян на своите „три кита“ – петролногазовия сектор, доходите от Суецкия канал и туристическия бизнес. Това на пръв поглед би трябвало да го предпази от социални вълнения: бунтовете не са стимул за енергийните потоци, нито за туристите, носещи печалби на страната.

Тази гаранция обаче не проработи и бунтът избухна. Европейски експерти изчислиха, че Египет губи от него по 300 милиона долара дневно – връзките са прекъснати, много предприятия са парализирани, а туристите напускат страната. Всичко това удря главно сферата на услугите (финансови, туристически, логистични), която дава почти 60 на сто от египетския БВП – само доходите от туризма стигнаха миналата година над 12 милиарда долара. Днес виждаме в отрасъла небивал спад. Освен това, взривен бе газопровод, през който се изнася гориво; това пряко застраши корабите, плаващи през Суецкия канал, а оттам минават повечето товари, превозвани между Европа и Азия, включително 2,3 милиона барела петрол за денонощие.

Наред със световното значение на Египет в международните морски превози ще споменем и многовекторната политика на Мубарак, който се изхитряше да другарува буквално с всички (и с арабите, и със Съветския съюз, и със САЩ, и с Израел). Затова всеки го смяташе за свой важен партньор в региона и по същата причина едва ли е възможно в Египет днес да се развива поредната поръчкова „цветна революция“. Не, всичко сочи, че става дума за истински народен бунт.

Какво накара египтяните тъй непредвидливо да подкопаят устоите на своето благополучие? Все същите причини: безработицата, втръсналите вече управляващи (Мубарак е на власт от 30 години) и растящите цени. Агенция „Мудис“ понижи миналата седмица рейтинг на суверенния външен дълг на Египет и отбеляза, че държавата страда от дълбоко вкоренени политически и социално-икономически проблеми, включително „хронично високо равнище на безработицата, повишена инфлация и обедняване на населението“.

С една дума, тунизийската искра бе достатъчна, за да гръмне египетското буре с взривоопасни проблеми, от което пък се разтрепериха инвеститорите и петролните трейдъри в цял свят. Вълна от протести с по-малка разрушителна сила мина и през други арабски страни – Алжир, Йордания, Мароко, Йемен и Бахрейн.

Естествено Русия е страшно далеч от горещите пясъци на Африка и Арабия, за нас е нещо чуждо и начинът, по който си уреждат сметките обществата и властите там. При все това арабските бунтове може и трябва да ни послужат като сериозно предупреждение.

Поскъпването на стоките и жилищно-комуналните услуги предизвика вече демонстрации в редица градове на Русия. Ако последват и протести заради нарасналата безработица и липсата на социални перспективи, може да стане страшно. Както се разбра, бунтове не избухват задължително там, където управляват тирани, или хората тънат в мизерия, или пък усилено действат тайни служби от неприятелски настроени държави.

Склонност към бунтове проявява по-скоро неуспялата или обедняваща средна класа в държави с авторитарно-либерален режим. Тази прослойка е мощна движеща сила на революциите, също като пролетариата по времето на Маркс. И ако тогава основно средство за революционна борба са били паветата, днес това са мобилните телефони, поддържащи връзка с Интернет.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.