Може ли Бахрейн да последва Египет?

Омар аш Шехаби

Демонстрация на шиити в Бахрейн. Снимка: бахрейни тв

Киберактивисти от Бахрейн обявиха деня на Свети Валентин за „ден на гнева“ в кралството. На тази дата се навършват също 10 години от референдума, с който бахрейнците одобриха национална харта, обещала нова политическа ера след десетилетия на политически брожения.

Организаторите избраха този ден, за да изтъкнат виждането си, че властите са дезертирали от обещанията в хартата. Следвайки примера на протестиращите в арабския свят, те обявиха, че целта им е да окажат натиск върху властите заради политическите и икономически несправедливости.

Страницата във „Фейсбук“, посветена на деня на гнева, за броени дни набра над 10 000 поддръжници, а декларация от името на Бахрейнската младеж за свобода стана широко популярна в Мрежата.

Властите взеха мерки за предотвратяване на евентуален отзвук от бурните събития в района. Управляващите разговаряли с египетския президент Хосни Мубарак малко след свалянето на Бен Али в Тунис, огласено бе и наливането на неколкостотин милиона долара за субсидиране на хранителния отрасъл. Много интернет-форуми и страници във „Фейсбук“ бяха блокирани, а британското посолство отправи предупреждение към британските граждани във връзка с 14 февруари.

С територия, близка до тази на Малта, и население, наброяващо едва половин милион души, Бахрейн обикновено не е център на внимание в арабския свят. Регионалното му значение обаче надхвърля скромните размери на кралството. Бивша британска колония, то е само на 15 минути път от Саудитска Арабия, а иранските претенции над острова датират от векове.

Наситеното му със събития минало го превръща в една от най-политически активните страни в района, а развоят на събитията на острова се разглежда като предвестник на промените в държавите от Персийския залив.

Хиляди хора участват в редовни политически митинги по въпроси от най-различно естество – от безработицата до палестинската солидарност, а познавачи се шегуват, че Бахрейн държи световния рекорд по демонстрации на глава от населението.
Политическата обстановка „ври на бавен огън“ от миналото лято.

Малко преди парламентарните избори властите взеха крути мерки срещу онези, които обвиняваха в съпричастност към заговор за сваляне на режима и планиране на терористични актове. Броят на задържаните достигна 300, а твърденията, че са използвани мъчения, станаха многобройни.

Да добавим към това и коктейл от различни недоволства, изразявани все по-настойчиво през изминалото десетилетие, и анализаторите започват да се чудят дали Бахрейн няма да е първата страна в Персийския залив, в която ще избухнат протести като тези в Тунис и Египет.

Мнозина се оплакват, че облагите от петролния бум през последните десет години не са достигнали всички нива в социалната верига, а бедните все по-остро усещат „захапката“ на растящата инфлация. Експроприирането на държавна земя и крайбрежни територии, струващи милиарди долари, за частни ползи създаде особено голямо напрежение – обвиненията бяха насочени към лица на високо в стълбицата на властта.

Над една десета от територията на острова е отвоювана от морето, а преобладаваща част от нея отива за частно предприемачество.

Безбройни са обвиненията, че правителството е „внесло“ стотици хиляди внимателно подбрани чужденци, осигурявайки им гражданство по бързата процедура, за да промени демографския състав на населението. Повечето от тези хора работят в силите за сигурност, което засилва усещането, че са привлечени да обуздават местното население.

Стана модно да се заявява, че Тунис (а сега и Египет) са „различни“ и „единствени“, но много от недоволствата, изразени в двете страни, намират широк отзвук в Бахрейн.

Мнозина са на мнение, че сегашната политическа структура е козметична фасада, предназначена да създава илюзията за демокрация в система, която не представлява народа. Официално признатите политически партии, главно ислямистки и леви групировки, все по-често биват смятани за неадекватни и неотговарящи на исканията на народа. Разочарованието както от съществуващата политическа структура, така и от признатите партии е осезаемо.

Има обаче значителни разлики, които карат повечето анализатори да се отнасят скептично към възможността за масови акции по подобие на тези в Тунис и Египет. Въпреки голямото неравенство Бахрейн е четвърта в арабския свят по доход на човек от населението, а растящите приходи от петрол дава на страната достатъчно свобода на действие, за да овладява икономическото недоволство.

Сектантските и религиозните предпочитания продължават да играят преобладаваща роля в бахрейнската политика, повдигайки въпроса дали е възможно сплотяващо нацията движение, подобно на северноафриканските страни. До момента „денят на гнева“ биваше ограничен до киберпространството, сега предстои да видим дали ще се пренесе и в реалността.

Повечето експерти допускат, че е възможно да има някакви вълнения, но те, според тях, няма да се различават съществено от предишните подобни случаи, свеждайки се до спорадични сблъсъци между силите за сигурност и недоволни младежи.

Ако Тунис и Египет доказаха нещо обаче, то е, че трябва да очакваме неочакваното. Прослойка, чието развитие трябва да следим, е т.нар. „поколение Нидо“: младежи от горните етажи на средната класа, повечето получили образование в частни училища и университети в чужбина.

Те предпочитат да общуват на английски и демонстрират вкус към американски филми и музика. Те имат най-висша степен на образование и притежават съществена част от богатствата на страната, така че в техните кръгове религиозните въпроси са от минимално значение. Те са и „най-чаткащите“ новите технологии, така че „Фейсбук“ и „Туитър“ са утвърдени инструменти за общуване в техните среди.

Обикновено тази група отбягва вътрешната политика, предпочитайки да се фокусира върху граденето на бизнес-кариера и да се радва на лукса, предлаган от богата на петрол и социално либерална държава. В действителност те са дълбоко обвързани със сегашното статукво.

При все това обаче все повече от тях са свидетели на настоящите сеизмични промени в района и някои започнаха да изразяват разочарование от политическото положение в страната и копнеж по изгубената арабска идентичност.

Ако събитията за деня и тези в по-широкия арабски свят се превърнат в искра за развитието на политическо съзнание в кръговете „нидо“, стрелата на Купидон може да се окаже малко по-болезнена в държавите от Персийския залив.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.