Централна Азия – режими на ръба на кризата

в. Независимая газета

Когато политическите експерти говорят за държавите от Централна Азия, смятат за признак на професионален шик да формулират смели предвиждания за всевъзможни и неизбежни трусове в този регион. Най-често предсказват конфликт заради достъпа до водните ресурси. Чертаят и футуристични прогнози за външните влияния, осъществявани чрез кръстосаните интереси на Русия, САЩ и Китай.

Отделна тема е конкуренцията за енергийни доставки, която се развива според включването на каспийските петролно-газови находища в плановете на най-големите енергийни компании и центрове за влияние в света.

И трите насоки безспорно имат реални измерения. Не по-маловажен фактор за развитие на страните от региона и отношенията между тях обаче са процесите в културно-духовната сфера и нагласите в обществото. Те или отговарят на директивите, спускани на народа отгоре като сценарий на бъдещето, или са в разрез с политиката на управляващите режими, използващи властта като стандартен инструмент за господство и самообогатяване.

Вътрешни и регионални аспекти

Независимо от разликите в икономиката и политическите им системи, постсъветските държави от Централна Азия са страни с преобладаващо мюсюлманско население, там управляват светски политически режими и действат съответните правни системи.

Светско управление естествено има и в редица арабски страни като Сирия, Египет и Ирак. Надали обаче някой ще се осмели да прогнозира дългосрочните перспективи на политическия режим в Египет, ако в правителствената коалиция бъдат включени „Мюсюлманските братя“, които официално настояват за това. Или в Ирак, ако оттам бъде изтеглен военният контингент на САЩ.

В различните държави от региона преобладават и твърде разнопосочни обществени нагласи. В Туркменистан и Казахстан, които извличат големи печалби от износ на петрол и газ, властите имат обективна възможност да смекчават социалните проблеми и ценовите дисбаланси. Случва се лозунгите, издигани от властта, да не са пряко обвързани с реалните социални процеси. В икономиката се акцентира главно върху развитието на петролно-газовата инфраструктура като база на стопанското благополучие.

Узбекистан зависи твърде сериозно от селското стопанство и достъпа до водни ресурси, така че е принуден да набляга върху модернизацията в промишлеността и развитието на транзитния си потенциал. В противен случай ще е напълно невъзможно да гарантира все по-високо жизнено равнище на бързо нарастващото население.

Колкото до Таджикистан и Киргизстан, най-бедните републики в региона, местните политически процеси се определят от три основни фактора: запазването на традиционния стопански модел, взаимоотношенията между клановете и масовата трудова емиграция. Опитите да се използват водните ресурси, доставяни от тамошните планински масиви, будят недоволството на съседните държави – предимно на Узбекистан, за който намалелият воден приток от планинските реки означава загуба на площи за поливно земеделие и неизбежна екологична катастрофа в зоната на Аралско море.

Ще отбележим, че всички предишни опити на държавите от региона да формират там междуправителствени координационни структури останаха без успех. На всички етапи противоречията между средноазиатските страни надделяваха над стремежа към сътрудничество. Продължаващата конкуренция между Казахстан и Узбекистан за регионално лидерство може да блокира възможността за дългосрочно решаване на спорните проблеми (например с разпределението на водата и доставките на електроенергия) от самите държави в региона.

Оттук следва, че по принцип е възможна появата на външен арбитър, който да осигури вземането на решения и контрола върху изпълнението им. Естествено, ако някой външен играч като Русия, Китай, ЕС или САЩ НАТО успее да предложи на региона ефективна икономическа помощ и трайна формула за стабилност.

Външни влияния

Централна Азия е включена в различна степен в очертаващите се международни процеси. Обвързването с Европа, главно чрез ОССЕ, остава символично и се дължи главно на интереса към петрола и газа от Каспийския регион, проявяван от Европейската комисия.

Участието в ОНД ще е важно точно дотолкова, доколкото самият формат на ОНД е способен да запази своята ефективност. Конкуренцията се води всъщност за по-мащабно и по-ефективно участие на централноазиатските държави в интеграционни обединения като Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) и ЕврАзИО. Участието на Китай в ШОС дава реална възможност за изграждане на големи инфраструктурни обекти – било газопровод от Туркменистан до Китай, било тръбопровод за внос на петрол от Източен Сибир.

Перспективите пред интеграционните проекти, предложени от Русия, засега не са толкова ясни, включително бъдещето на „стъпаловидната“ ЕврАзИО. При подписването на основните споразумения в рамките на Митническия съюз през декември 2010 г. лидерите на Русия, Казахстан и Беларус приеха декларация за формиране на Единно икономическо пространство между трите държави. Въпросното образувание дори бе представено като ядро „на бъдещия Евроазиатски икономически съюз, отворен за членство на други държави“.

От гледище на Русия, смисълът на тази схема е общо взето разбираем: тесните връзки с Казахстан и Беларус може да ограничат китайското икономическо влияние, а колективните сили на Организацията на Договора за колективна сигурност предполагат минимално необходимите военни гаранции. А газовият сектор на Русия бе разтревожен главно от ситуацията на европейския пазар, така че доставките на газ от Туркменистан и Казахстан, изглежда, не възпрепятстват руските планове и надали ще са предлог за изостряне на конкуренцията.

Започналата през 2001 г. война на САЩ в Афганистан превърна Централна Азия – също като Близкия изток или Балканите, в зона на международна конкуренция, където САЩ явно изостават с оглед нарастващия потенциал на КНР и остатъчното влияние на Русия. А както личи, никой от съперниците няма и едва ли скоро ще придобие решаващо влияние върху регионалните процеси.

Освен китайското и източноазиатското направление, държавите от региона все повече се вплитат в афганистанско-пакистанското кълбо от противоречия. Етнополитическите и военните контакти между различни групировки от Афганистан, Пакистан, Таджикистан и Узбекистан може да се активизират като пряко следствие от приключването на военната мисия на НАТО в Афганистан – естествено, ако съответното решение бъде взето през периода от 2012 до 2015 г.

Конкурентните действия на играчи извън региона, оспорващи си контрола върху каспийските енергийни ресурси, предизвикаха отговор – местните държави обявиха, че възприемат прагматичен подход. Властите на Туркменистан, Казахстан и Азербайджан декларираха, че са готови да продават петрол и газ на всеки купувач, който предложи по-добра цена и осигури маршрути за транспорт. Смята се, че максималната диверсификация в договарянето ще попречи на извънрегионалните играчи да налагат своята воля.

С оглед на политическата крехкост и социалната неустойчивост на региона, попаднал под активното влияние на радикалния ислям, взаимната сдържаност в действията на държави като Русия, КНР и САЩ е необходима предпоставка за запазване на стабилността. Политиците в страните от Централна Азия с право разглеждат плановете на САЩ за разполагане на военни бази в Каспийския басейн като дестабилизиращ фактор. Рано или късно войските на НАТО ще бъдат изтеглени от Афганистан – това също сериозно ще застраши регионалната сигурност.

Преодоляването на възможната криза ще зависи от това как ще се съчетаят интересите и взаимните усилия на най-влиятелните държави и съюзи, включително в двойките КНР-ЕС, КНР-Русия, Русия-НАТО, а и тези на други страни от региона, сред които Иран и Индия. Новият режим на сигурност най-вероятно ще се формира вече без прякото участие на САЩ, чието влияние в арабско-ислямския свят съществено спадна.

По БТА

*Авторът е директор на Института за политически анализи и международни изследвания в Киев

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.