10-годишни индийки се вричат в съпружеска вярност

14-годишната Лалита Саини (вдясно) чака сватбената си церемония в Алсисар на 25 април. Според статистиката 57 процента от момичетата в Индия се омъжват преди да навършат 18 години. Снимка: Ройтерс

Преди няколко дни 14-годишната Лалита Саини каза „да” на своя съпруг в индийското село Алсисар, на около 200 км северно от Джайпур. Скоро невръстната булка ще отиде да живее в съседното село с 19-годишния си съпруг. Според изследване на индийското правителство от 2006 година близо 45% от момичетата в Индия се омъжват преди да станат на 18 години, а 30% от момчетата се женят преди да навършат необходимите според закона 21. Правозащитници твърдят, че момичетата, които се задомяват невръстни са особено застрашени от домашно насилие и сексуални злоупотреби и е малко вероятно да завършат основното си образование.

Всяка година прашните индийски градове и села претърпяват своеобразна революция и се изпърстрят с ярки цветове, когато пустинният щат Даджастан събира хиляди младоженци, желаещи да се обвържат със сватбената благословия от Вишну. Гостите се събират, а младоженците в пъстроцветни тюрбани и булките, окичени в злато и със червени сари, обикалят около свещения огън, вричайки се да се закрилят един друг. Фестивалът „Акха Тидж” скрепява пожизнени съпружески съюзи и прекъсва трагично много детства.

Социалните активисти казват, че много от младоженците са деца, понякога на по 10 години, и са принудени да сключат брак без да са готови за това физиологически или емоционално.

В Алсиар 14-гоишната булка Лалита казва: „През миналата година пак се омъжих на фестивала, но не познавам съпруга си, тъй като го видях само на сватбата”. Смиреното момиче, хванало косата си на опашка, със син воал на главата, допълва: „Не исках да се женя, но нямах избор.”

Фестивалът, прочут извън границите на Раджастан като Акшая Трития, отбелязва рождения ден и шестата инкарнация на Вишну, защитникът на живота в пантоена на Хинду.

30-годишната Муни Кариа се усмихва преди разговора с журналистката от Ройтерс на 25 април в Алсисар. Тя е била омъжена на 13 години, а сега е активистка на движението срещу детските сватби. Снимка: Ройтерс

Въпреки че от 1929 година детските сватби са обявени за незаконни, те все още са широко разпространени в много части на Индия. Това се дължи на традициите и на недостатъчната сила на законите в консервативното и доминирано от мъжете общество. Защитниците на правата на децата твърдят, че последиците от ранното сключване на брак за момичетата, и в по-малка степен за момчетата, са унищожителни. „Момичетата се сбогуват с детството и образованието си и дори рискуват здравето си с ранна бременност,” казва Раджан Чудхари от организацията Шикшит Роджгар Кендра Прабандак Самити, която работи срещу детските сватби в региона Джунджуну в щата Раджастан.

Домашен робски труд

Щатът Раджастан, където камили скитат из полетата, осеяни с руини на древни крепости, е прочут с най-много детски сватби в Индия. 57 процента от момичетата тук се омъжват преди да навършат 18 години. Момичетата от селата са принудени да напуснат училище, за да започнат своето сватбено чиракуване: да търкат подове, да правят животински тор на въглища, да събират фураж за добитъка или да носят вода на километри в изпепеляващата жега.

В индийското патриархално общество дъщерите се считат за пречка (затова и много често женските ембриони се абортират). Това се дължи и на забранената, но популярна практика да се дава зестра, при която родителите на булката дават пари и стоки на семейството на младоженеца.

Родителите също предпочитат да омъжат дъщерите си рано, загрижени, че като станат млади жени те могат да привлекат нежелано внимание и да предизвикат скандал.

„Като навърши 13 години забраних на дъщеря ми да излиза от вкъщи, защото кой знае какво може да стане,” казва Сумунд, майката на Лалита. „Тя става жена и някои мъже могат да я харесат или пък тя може да избяга с някой и да посрами семейството.” Като женят малките си деца много от отчайващо бедните семейства успяват да си спестят доста разходи.

Изгубено детство

Правозащитниците казват, че момичетата, които се женят рано са по-застрашени от домашно насилие и сексуални злоупотреби и е малко вероятно да завършат основното си образование. Ранните сватби допринасят за високия процент смъртност при бременните, чиито млади тела не са достатъчно развити за секс и бременност. Данните показват, че на всеки седем минути в Индия една жена умира заради усложнения, свързани с бременността. Според последния доклад на УНИЦЕФ е пет пъти по-вероятно момичетата под 15 години да умрат по време на бременността и раждането, отколкото след като навършат 20.

„Омъжих се, когато бях на 13 и не разбирах защо трябва да отида да живея в чужд дом и да спя с непознат мъж,” казва 30-годишната Муни Кариа, ативист на организацията в Алсисар. „Бях уплашена. Кървях в продължение на дни, но за щастие оцелях… Други не са имали този късмет.” До 18-я си рожден ден тя е имала три деца.

В опит да спаси милиони деца, през миналата година правителството затегна законите, за да преследва и дава под съд свещеници, полиция, роднини и местни лидери, участващи в организацията на детските сватби. Възрастните мъже, които се женят за деца и тези, които извършват, насърчават или присъстват на сватбите са заплашени с две години затвор и глоба от 100 000 рупии (2500 долара).

Но властите признават, че битката с дълбоко вкоренената традиция ще бъде трудна. „Ще отнеме време… Промяната на нагласите е огромно предизвикателство, но трябва да го поемем, за да спасим и защитим децата ни и да им осигурим щастливо и здравословно бъдеще,” заяви наскоро министърът по въпросите за жените и децата Ренука Чоудхури.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.