Египетската революция като предчувствие за война с Израел

в. Комсомолская правда

След свалянето на Мубарак въпросът за назряващ сериозен конфликт в Близкия изток все по-често се задава в международната преса, а в Израел египетската революция предизвика паника дори у „левите“ миротворци, които непрекъснато призовават да се правят отстъпки на арабските съседи и виждат причината за конфликтите единствено в неправилната политика на Израел.

В рамките на мирния договор между Египет и Израел след войната на Йом Кипур Израел върна на Египет цялата територия на Синайския полуостров, при условие че той ще бъде напълно демилитаризиран. Т.е. при поето от Египет задължение да не разполага там войски. И досега египетската армия никога не се бе приближавала до Синай, а Кайро се ограничаваше с присъствието само на полицейски сили. Но от солидарност с избухналата революция местните бедуини започнаха престрелки.

Пострадаха и туристите, чиито автобуси на границата бяха задържани и проверявани от въоръжени мъже с „арафатки“ и галабеи. Затова, когато Мубарак помоли Израел да разреши в Синай да бъдат разположени редовни войскови части за потушаване на безредиците, разпалени от бедуините, израелците, без да се замислят, се съгласиха.

Всъщност те бяха готови да направят всичко възможно, за да може Мубарак, с когото те поддържат „добросъседски отношения“, да остане на власт. Но революцията победи и Мубарак си отиде. И сега в Израел се засилват паническите настроения. Египетските военни не само не си тръгват от демилитаризираната територия, а разполагат и допълнителни части.

Вярно, че военните, в чиито ръце засега е властта, обещаха „да запазят ненакърнимостта на всички договори, подписани в предишни периоди от египетското правителство“. Но днес израелската преса е буквално препълнена с въпроси: ще уважат ли генералите договорите именно с Израел, след като знаят колко непопулярни сред арабите са тези договори? (В края на краищата, египетските чиновници се прегръщаха с израелски лидери на неофициални срещи, но в речи пред съгражданите си те не наричаха Израел по друг начин освен враг.)

Няма ли египетските военни да решат да останат в Синай, „след като така или иначе те вече са там“? Няма ли да се опитат да проверят колко е здрава крепостта на израилтяните, като провокират криза по границата? Освен това израелските власти знаят, че от десетилетия египетската армия „отработва“ по време на военни учения именно действия срещу Израел.

За всичко това си има причини. През 2001 г. например сегашният министър на външните работи на Израел изплаши до смърт египтяните, като заяви че „ЦАХАЛ (израелските въоръжени сили) могат да разрушат Асуанския язовир“.

Като цяло Израел е замръзнал в очакване, но засега с всички сили се опитва да не показва паниката си. Именно затова когато премиерът Бенямин Нетаняху в изказване, свързано с увеличаването на бюджета за отбрана, заяви, че Египет може да се превърне във втори Иран, цялата политическа общност вкупом започна да му шътка, за да го накара да замълчи.

„По никакъв начин не трябва да се намесваме във вътрешните работи на съседа“, тръбят като мантра израелските медии. „Израел не е в конфликт с Египет тази страна не трябва да се представя като потенциален враг. Египетската революция няма никакво отношение към мирните договори!“

Политиката на Израел от самото начало на неговото съществуване се е градяла на принципа „разделяй и владей“ (Иначе малката юдейска държавица просто не би могла да оцелее в обкръжението на арабски титани.) Израелците с всички сили поддържаха конфликтите между обкръжаващите ги арабски държави и с помощта на САЩ залагаха на силите в опозиция срещу арабските режими.

Всеки признак на нестабилност или смут у арабите показва на света, че Израел е единствената демократична страна в Близкия изток. Но от друга страна, падането на режима на Мубарак, независимо до каква степен беше прогнил той, съвсем не е от полза на Израел.

Именно Мубарак в продължение на три десетилетия бе основен фактор за относителното спокойствие в Близкия изток. Именно той бе основният съюзник на САЩ и Израел в арабския регион. Щедро спонсориран от Вашингтон, Мубарак твърдо отстояваше интересите на САЩ и Израел. Той беше като противотежест на ислямистите от Ал Каида и на експанзията на Иран.

Разбира се, заради всичко това целият арабски свят, в това число и самите египтяни, проклинаше египетския управник. В същото време, за да се обрисува пълната картина, съюзът на Мубарак с Големия и с Малкия дявол (САЩ и Израел) донесе на страната на пирамидите много дивиденти. Този съюз й гарантираше сигурността и относителното благополучие.

Да не говорим за това, че границата (между Египет и Израел) бе чисто символична и всеки желаещ я пресичаше, яхнал камила в керван на бедуини контрабандисти. Това съвсем не са голословни твърдения, тъй като и аз самата, докато подготвях книгата си „Аз – секс робинята“, съм пресичала тази граница без документи в компанията на двама бедуини, камили и групичка момичета, тръгнали нелегално да си търсят работа в Израел.

Между другото „студеният мир“ с Египет за Израел бе не само въпрос на сигурност. Еврейската държава зависи от доставките на египетски природен газ. И дори кратковременното прекъсване на доставките на газ (както се случи в разгара на народните вълнения в Египет) може да парализира израелската икономика.

Именно затова Израел до последно поддържаше Мубарак. Шимон Перес публично обяви колко добър човек е Хосни и изрази благодарността си „за огромния принос в предотвратяването на египетско-израелска война“. А когато напълно се разчувства, Израел даже предложи на Мубарак „убежище в случай на необходимост“, което веднага бе съобщено за радост на целия свят от арабския телевизионен канал Ал Джазира, който се позова на думите на египетски дипломат от посолството на Кайро в Израел.

Арабите нададоха вой буквално, а световната общественост, прокашляйки се смутено, нарече загрижеността, изразена от Израел, „меча услуга на застрашения да бъде свален от власт президент“. Говори се, че израелските лидери предизвикали гнева дори на Белия дом, като досаждали всеки ден с телефонни разговори на Барак Обама и настоявали „да не седи встрани, скръстил ръце, а да подкрепи дългогодишния си съюзник“. Но американците се отрекоха от Мубарак веднага след като се размириса на горено.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.