Нерешимото уравнение на американския дълг

в. Трибюн

Дългът на федералната държава би могъл да превиши символичния  праг от 100% от брутния вътрешен продукт през идните години. За  да стопят хроничните си дефицити, САЩ залагат на възобновяване  на растежа и на спад на запасите. Не и на увеличаване на  данъците.

Не си играйте с огъня! Предупреждението, оправено от  централния банкер Бен Бърнанке, контрастира с въздържанието,  което досега той си бе наложил по бюджетните въпроси. На  републиканците, които продължават да се противопоставят на  вдигането на тавана за федералния дълг, президентът на  Управлението за федерален резерв припомни, че „последиците за  финансовата система, данъчната политика и икономиката биха били  катастрофални“. В дребната игра на политически сметки има  опасност всички да се окажат губещи.

Нараствайки всеки ден с няколко милиарда долара, държавният  дълг на САЩ приближава с големи стъпки разрешените 14,3 трилиона  долара. Според сметките на финансовото министерство той  вероятно ще достигне тази летва между 5 април и 31 май. Така че,  няма време: ако Конгресът не постигне споразумение, то  федералната държава би се оказала принудена да спре голяма част  от дейностите си. От плащанията на пенсии до разходите за  отбрана, преминавайки през връщането на на държавни  задължения… „Отвъд определена точка Съединените щати могат да  се окажат задължени да обявят, че не са в състояние да плащат  задълженията си „, предупреждава Бен Бърнанке.

Според републиканците обаче, които вече имат мнозинство в  Камарата на представителите, и дума не може да става да приемат  вдигане на тавана без в замяна да получат тежки орязвания на  бюджета. И с течение на времето преговорните им позиции се  втвърдяват. Тази тактика  вече се оказа печеливша в края на 2010  година:  заплашвайки да блокират удължаването на срока за  отпускане на обезщетения при безработица, те успяха да изкопчат  удължаване на данъчните предимства, давани при управление на  Джордж Буш-младши, особено на най-заможните домакинства. Мярка,  която е колкото символична, толкова и скъпо струваща (545  милиарда долара през идните две години).

Всички наблюдатели обаче са единодушни, че двата лагера  така или иначе вероятно ще постигнат споразумение, може би в  последната минута. Защото за републиканците би било трудно да  поемат отговорността за евентуално обявяване на  неплатежоспособност на САЩ. В страна, вече е травматизирана от  кризата, която дори започна да се съмнява в модела си и в своята  икономическа мощ, това би се възприело като нова тежка обида. И  би имало много по-големи политически последици в перспективата  на президентските избори през 2012 година.

Вдигането на този таван обаче, колкото и да е необходимо,  само ще отложи нещата: как да бъде намален дългът, когато  бюджетният дефицит се очаква да достигне 1,5 трилиона долара  тази година? С този темп дългът би могъл да премине символичния  праг от 100% от БВП през идните 10 години. В речта си за  състоянието на съюза в края на февруари президентът Барак Обама  настоя, че е необходимо държавният дълг да бъде намален. „САЩ не  могат повече да си позволят да отлагат това за по-късно“,  повтори той през уикенда преди в понеделник, тази седмица, да  представи  проектобюджета си за 2012, който се очаква да позволи  натрупаните дефицити да бъдат намалени с 1,1 трилиона долара  през идните 10 години.

Този план обаче далеч не е толкова  амбициозен, колкото предложения през декември от двупартийната  комисия по дефицитите. Неговите шокиращи предложения (вдигане на  възрастта за пенсиониране, намаляване на разходите за  програмата за медицински услуги, намаляване с 10 % на броя на  служители, премахване на някои данъчни облаги, увеличение на  акциза за бензина …) биха позволили да се икономисат 4  трилиона долара през идните 10 години. И дефицитът да бъде  сведен до 2,3 на сто още през 2015 година. Само че те  предизвикаха остри критики от двете страни на политическото  поле. И в крайна сметка при толкова вълнения тази комисия не  успя да постигне споразумение по проекта, който да бъде  представен пред Конгреса.

Намирането на консенсус между демократи и републиканци  изглежда твърде трудно. Демократите се противопоставят на  каквото и да било значително орязване на държавните разходи  –  особено на социалните помощи, което според тях са несправедливи  и рискува да удари съживяването. А дефицитите в края на краищата  ще се стопят с възобновяването на растежа, допълват те.

Републиканците пък искат драстично да се намали ролята на  държавата, организирайки Tea Party (Чаено парти), това крайно  консервативно движение, което през ноември направи кампания на  тема „голямото правителство“ („big government“). Те предлагат да  се орежат 100 милиарда долара преди края на текущата финансова  година, която приключва на 30 септември. И то преди да преминат  в още по-силна атака срещу бюджетите за идните години.

Оказва се в крайна сметка, че има една-единствена точка, по  която и двата лагера са почти единодушни: данъците. Това са  големите отсъстващи от дебата отвъд Атлантика – както на  федерално равнище, така и в голямото мнозинство от щатите. За да  бъде решено уравнението на дефицитите и на дълга, променливата  данъчни удръжки в действителност не е присъства.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.