Последствията от гоцевизма и боковизма или какво става с “Труд” и “24 часа”

Лигав възхваляващ очерк в съботния брой на „Труд“ за банкера Цветан Василев от Валерия Велева. Толкова място в един вестник не се отделя току-така. Василев е банкерът, който даде пари на Делян Пеевски да купи няколко вестника и телевизии. Статията за него показва тежненията на новия издател на „Труд“ и „24 часа“.

“Дано не са гоцевисти, както Тошо и Венелина. Гоцевизмът на двата вестника, прославящ Гоцевщината в нашата страна, ги доведе почти до дъното” – така беше изразил незнаен читател мнението си по повод назначаването на нови главни редактори на “Труд” и “24 часа”. Читателят е пропуснал да добави и Боковизма – тоест дългогодишното лигавене с Генерала, Бойко, кмета, градоначалника и др. всевъзможни синоними на Борисов. Докато накрая той стана премиер и вестниците любовно продължават да го наричат от време на време Генерала.

Това са двата вестника, които в един и същи ден пускаха по 3 снимки на Борисов по страниците си – от първа до спортните – и слагаха по 5 статии и информации за него. Такова чудо не е било и при Тодор Живков.

Подобно лигавене, снимки, прислужване и обслужване с всички екстри, “Труд” и “24 часа” предлагаха години наред и на Георги Първанов, който си спечели прозвището Гоце. Впрочем, тези два вестника спестиха псевдонима му, излязъл от папките на Държавна сигурност и така внимателно замазаха темата за агентурно минало на президента, че не случайно дадоха повод за подигравките за “Гоцевизъм” и “Гоцевизация”.

И какво следва сега?

Новината за смяната на главните им редактори не се посрещна с радост, поне ако се съди от форумите из интернет. Ето още малко показателни коментари:

“Тези две издания се компрометираха толкова много през последните 20 години, че едва ли някой ще е в състояние да ги спаси”

Първите страници на в. „24 часа“ в три поредни дни на 23,24 и 25 януари. На 26 януари отново има голяма снимка на Борисов на първа страница – заедно с канцлерката Ангела Меркел. За разлика от вестниците на Делян Пеевски, „24 часа“ набляга на едрите планове на Борисов. Това е слагачество и пропаганда от най-елементарен тип. Снимка: e-vestnik

“Нови главни или гладни редактори?”

“Няма прошка за двата парцала. Щом се списват с името “24 часа” и “Труд” , да умиргат бавно и мъчително.”

“Наистина, двата вестника омърсиха прехода, разбиранията ни за свободна преса, омаскариха почтени политици…”

Да, за двата вестника има такива мнения. Напълно противоположни на тези на издателите им и на досегашните им главни редактори, които твърдят, че те са най-авторитетните и най-тиражните.

Години наред се смятаха за такива, но в момента живеят със спомени. Представата за двата вестника е по-скоро по инерция. Вече не са нито най-тиражните, нито най-авторитетните. Това че всички са чували за “Труд” и “24 часа” и някога са ги чели, заблуждава, дори в анкети за доверие.

Че с двата вестника е настъпила криза си личи не само по тиражите. Ако всичко беше наред, никой нямаше да сменя двамата главни редактори и да обявява конкурс за нови. И докато Тошев, досегашният шефа на “Труд”, все пак е в пенсионна възраст, Венелина Гочева, главната редакторка на “24 часа” до неотдавна, е още далеч от пенсия. Какъв е мотивът да я махнат? Никой не казва. Както никой не каза защо махнаха по-предишния главен редактор на “24 часа” Валери Найденов.

Някой ще се зачуди защо е толкова важно да се ровим в бельото на вестниците. Важно е. Тези два вестника и случилото се с тях през годините са показателни за олигархичните тенденции в обществото и за безсрамното преплитане на медиите с политическите и бизнес интереси. С едно непрекъснато вулгарно прислужване на политиката и бизнеса.

Сега най-после имат нови главни редактори, а на това никой не обърна особено внимание. В професионалните среди години наред се очакваше подобна промяна.

Тошев и Гочева нямат никакъв шанс

да оставят спомен за достойни журналисти, майстори на перото или дори като пример за голям професионализъм.

Вицепремиерът Цветан Цветанов и певецът Веселин Маринов (на заден план) са на първа страница на „24 часа“ от миналата седмица, по време на крос из курорта Албена. Вестникът отделя 2 страници за физкултурата на министъра и придворния му певец. Текстът под снимката обяснява как сутрин Цветанов тича, после плува и ръководи акции по телефона.

“24 часа” публикуваше по безсрамен начин пиар материали за кого ли не – бизнесмени, политици, дори подсъдими – цели страници очерци, които ги представяха в някаква светлина като добри хора. То не бяха Ковачки, Георги Гергов, Петя Славова, Баневи, Диневи, Пилето, Вальо Топлото… Политически интриги, подкрепа с някоя статия, информация. Най-често възторжен очерк за някой новобогаташ, който има проблеми с правосъдието, написан в стила, в който при комунизма се пишеше за ударници, звеноводки и герои на труда. Те са наша гордост…

“Труд” също блести с дългогодишно политическо интригантстване, колажи на първа страница с политици, сякаш е стенвестник, а не сериозно издание. И с блестящото си завъртане на 180 градуса по някои въпроси на политиката. Например в отношението си с Доган. От любовно и възхваляващо, “Труд” изведнъж го намрази и пусна срещу него статията разкритие, че взел 1 милион и нещо хонорар. А върха на сладоледа беше, че довчерашната му хвалителка Валерия Велева си упражни перото да го заклейми. Което възмути Доган и той обясни публично, че “Мадам В.”, както я нарече, търгува с влияние, иска си пари и т. н.

Първа страница на „24 часа“ 2 дни преди да предяват мярка за неотклонение на Ковачки и да му поискат 300 000 лв. гаранция. Снимка: e-vestnik

Не е имало по-директно и публично обвинение към журналист в корупция. Не е имало по-безсрамно завъртане на 180 градуса на един журналист. Но тя продължава да е първото перо на вестника. В последния съботен брой пак тя е написала 2 страници възторжен очерк за един банкер, с което издава тенденциите за двата вестника и тежненията на новия издател.

Такава слугинска публикация на две страници не се пуска току така и не излиза често. Само от заглавията може да си направи извод читателят – “Банкерът, който умее да прави крем карамел”. Банкерът е Цветан Василев, шеф на Корпоративна търговска банка, с чиято помощ са купени вестниците “Монитор”, “Телеграф”, телевизии и др. от бизнеспартньора му и депутат от ДПС Дилян Пеевски, и неговата майка.

Вестник „Труд“ от събота, 25 септември 2010 . Другарят Тодор Живков се срещна с другаря Леонид Брежнев – така пишеха вестниците при социализма, със съответната снимка на първа страница. Журналистите от миналото не могат да се отърсят от комплексите си. Старият Тато е сменен с нов Тато. А той, за разлика от стария, сам се обажда във вестника и диктува на журналистката какво да пише.

За самите вестници “Труд” и “24 часа” се говореше, че ще станат собственост на групата зад Пеевски. И че сегашните нови издатели са само стъпка към следващи собственици. Основният шеф в новата издателска група Любомир Павлов вече продаде един вестник и една телевизия на Пеевски, колко му е да продаде още два – така коментират в професионалните среди.

Затова няма радост и никой не очаква да стане кой знае какво с идването на новите две главни редакторки в двата вестника – Данка Василева в “24 часа” и Димитрана Александрова в “Труд”.

Идеята за независима преса умря

Вестниците в този им вид – не само “Труд” и “24 часа” – предизвикват отвращение. Пишещият тези редове от години наред е хоноруван преподавател във факултета по журналистика.

Статия от в. „Труд“ под рубриката „Така живеем“. Снимка: e-vestnik

И от години наблюдавам как младият читател и журналист, който е избрал тази професия, вече намира вестниците за отблъскващи. Студентите вече не искат да карат стаж в тях, както преди. Не ги цитират, не ги коментират. Предпочитат да си търсят работа другаде, не искат да се доказват там като млади журналисти. По-рано се казваше – “Чете ли в “24 часа?”, “Чете ли в “Труд?” Няма вече такива реплики сред читатели, не само сред студентите.

Това е наследството на Боковизма и Гоцевизма. С това трябва да се борят новите главни редактори. А дали въобще ще се борят? Затова ли са избрани от новия издател? И въобще по силите ли е на някого да промени с нещо в. “Труд”, да се справи с наследството на Тошев? Кой може да издържи примерно да му звънят на ден по 5 пъти новият издател и старият главен редактор? И кой ли още не…

Кризата във вестниците е такава, че в професията става дума не за почтена журналистика, ами въобще да си намериш някаква работа, след като цял живот си бил журналист и изведнъж се оказва, че няма къде да работиш, освен при Пеевски, Павлов, жълти вестници… Въпросът е обаче, като нямаш избор, поне да не се натягаш в обслужването. Защото вестниците дават невероятни примери в това отношение. На фона на “Телеграф”, “Монитор” и “Стандарт”, Тошо Тошевия “Труд” на моменти направо изглеждаше опозиционен…

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.