Последствията от гоцевизма и боковизма или какво става с “Труд” и “24 часа”
“Дано не са гоцевисти, както Тошо и Венелина. Гоцевизмът на двата вестника, прославящ Гоцевщината в нашата страна, ги доведе почти до дъното” – така беше изразил незнаен читател мнението си по повод назначаването на нови главни редактори на “Труд” и “24 часа”.
Читателят е пропуснал да добави и Боковизма – тоест дългогодишното лигавене с Генерала, Бойко, кмета, градоначалника и др. всевъзможни синоними на Борисов. Докато накрая той стана премиер и вестниците любовно продължават да го наричат от време на време Генерала.
Това са двата вестника, които в един и същи ден пускаха по 3-4 снимки на Борисов по страниците си – от първа до спортните – и слагаха по 5-6 статии и информации за него. Такова чудо не е било и при Тодор Живков.
Подобно лигавене, снимки, прислужване и обслужване с всички екстри, “Труд” и “24 часа” предлагаха години наред и на Георги Първанов, който си спечели прозвището Гоце. Впрочем, тези два вестника спестиха псевдонима му, излязъл от папките на Държавна сигурност и така внимателно замазаха темата за агентурно минало на президента, че не случайно дадоха повод за подигравките за “Гоцевизъм” и “Гоцевизация”.
И какво следва сега?
Новината за смяната на главните им редактори не се посрещна с радост, поне ако се съди от форумите из интернет. Ето още малко показателни коментари:
“Тези две издания се компрометираха толкова много през последните 20 години, че едва ли някой ще е в състояние да ги спаси”
“Нови главни или гладни редактори?”
“Няма прошка за двата парцала. Щом се списват с името “24 часа” и “Труд” , да умиргат бавно и мъчително.”
“Наистина, двата вестника омърсиха прехода, разбиранията ни за свободна преса, омаскариха почтени политици…”
Да, за двата вестника има такива мнения. Напълно противоположни на тези на издателите им и на досегашните им главни редактори, които твърдят, че те са най-авторитетните и най-тиражните.
Години наред се смятаха за такива, но в момента живеят със спомени. Представата за двата вестника е по-скоро по инерция. Вече не са нито най-тиражните, нито най-авторитетните. Това че всички са чували за “Труд” и “24 часа” и някога са ги чели, заблуждава, дори в анкети за доверие.
Че с двата вестника е настъпила криза си личи не само по тиражите. Ако всичко беше наред, никой нямаше да сменя двамата главни редактори и да обявява конкурс за нови. И докато Тошев, досегашният шефа на “Труд”, все пак е в пенсионна възраст, Венелина Гочева, главната редакторка на “24 часа” до неотдавна, е още далеч от пенсия. Какъв е мотивът да я махнат? Никой не казва. Както никой не каза защо махнаха по-предишния главен редактор на “24 часа” Валери Найденов.
Някой ще се зачуди защо е толкова важно да се ровим в бельото на вестниците. Важно е. Тези два вестника и случилото се с тях през годините са показателни за олигархичните тенденции в обществото и за безсрамното преплитане на медиите с политическите и бизнес интереси. С едно непрекъснато вулгарно прислужване на политиката и бизнеса.
Сега най-после имат нови главни редактори, а на това никой не обърна особено внимание. В професионалните среди години наред се очакваше подобна промяна.
Тошев и Гочева нямат никакъв шанс
да оставят спомен за достойни журналисти, майстори на перото или дори като пример за голям професионализъм.
“24 часа” публикуваше по безсрамен начин пиар материали за кого ли не – бизнесмени, политици, дори подсъдими – цели страници очерци, които ги представяха в някаква светлина като добри хора. То не бяха Ковачки, Георги Гергов, Петя Славова, Баневи, Диневи, Пилето, Вальо Топлото… Политически интриги, подкрепа с някоя статия, информация. Най-често възторжен очерк за някой новобогаташ, който има проблеми с правосъдието, написан в стила, в който при комунизма се пишеше за ударници, звеноводки и герои на труда. Те са наша гордост…
“Труд” също блести с дългогодишно политическо интригантстване, колажи на първа страница с политици, сякаш е стенвестник, а не сериозно издание.
И с блестящото си завъртане на 180 градуса по някои въпроси на политиката. Например в отношението си с Доган. От любовно и възхваляващо, “Труд” изведнъж го намрази и пусна срещу него статията разкритие, че взел 1 милион и нещо хонорар. А върха на сладоледа беше, че довчерашната му хвалителка Валерия Велева си упражни перото да го заклейми. Което възмути Доган и той обясни публично, че “Мадам В.”, както я нарече, търгува с влияние, иска си пари и т. н.
Не е имало по-директно и публично обвинение към журналист в корупция.Не е имало по-безсрамно завъртане на 180 градуса на един журналист. Но тя продължава да е първото перо на вестника.В последния съботен брой пак тя е написала 2 страници възторжен очерк за един банкер, с което издава тенденциите за двата вестника и тежненията на новия издател.
Такава слугинска публикация на две страници не се пуска току така и не излиза често. Само от заглавията може да си направи извод читателят – “Банкерът, който умее да прави крем карамел”.
Банкерът е Цветан Василев, шеф на Корпоративна търговска банка, с чиято помощ са купени вестниците “Монитор”, “Телеграф”, телевизии и др. от бизнеспартньора му и депутат от ДПС Дилян Пеевски, и неговата майка.
За самите вестници “Труд” и “24 часа” се говореше, че ще станат собственост на групата зад Пеевски. И че сегашните нови издатели са само стъпка към следващи собственици. Основният шеф в новата издателска група Любомир Павлов вече продаде един вестник и една телевизия на Пеевски, колко му е да продаде още два – така коментират в професионалните среди.
Затова няма радост и никой не очаква да стане кой знае какво с идването на новите две главни редакторки в двата вестника – Данка Василева в “24 часа” и Димитрана Александрова в “Труд”.
Идеята за независима преса умря
Вестниците в този им вид – не само “Труд” и “24 часа” – предизвикват отвращение.
Пишещият тези редове от години наред е хоноруван преподавател във факултета по журналистика. И от години наблюдавам как младият читател и журналист, който е избрал тази професия, вече намира вестниците за отблъскващи. Студентите вече не искат да карат стаж в тях, както преди. Не ги цитират, не ги коментират. Предпочитат да си търсят работа другаде, не искат да се доказват там като млади журналисти. По-рано се казваше – “Чете ли в “24 часа?”, “Чете ли в “Труд?” Няма вече такива реплики сред читатели, не само сред студентите.
Това е наследството на Боковизма и Гоцевизма. С това трябва да се борят новите главни редактори. А дали въобще ще се борят? Затова ли са избрани от новия издател?И въобще по силите ли е на някого да промени с нещо в. “Труд”, да се справи с наследството на Тошев? Кой може да издържи примерно да му звънят на ден по 5 пъти новият издател и старият главен редактор? И кой ли още не…
Кризата във вестниците е такава, че в професията става дума не за почтена журналистика, ами въобще да си намериш някаква работа, след като цял живот си бил журналист и изведнъж се оказва, че няма къде да работиш, освен при Пеевски, Павлов, жълти вестници… Въпросът е обаче, като нямаш избор, поне да не се натягаш в обслужването. Защото вестниците дават невероятни примери в това отношение. На фона на “Телеграф”, “Монитор” и “Стандарт”, Тошо Тошевия “Труд” на моменти направо изглеждаше опозиционен…