Гняв срещу драстичните реформи кипи във Великобритания

Тих бунт се заражда в обхваната от режим на строги икономии и ограничения Великобритания. Не бурни улични протести като в Гърция, нито масови демонстрации, организирани от френските профсъюзи, но нещо също толкова тревожно за британския премиер Дейвид Камерън. Девет месеца след встъпването му в длъжност 81 милиарда съкращения започват да тежат. Жестокият фискален експеримент – свеждане на разходите до невиждан във всяка друга голяма икономика мащаб – бе приветстван от привържениците на твърдите мерки от целия свят, от МВФ и ОИСР.

В задния двор на Камерън, кипи благовъзпитан гняв. Причината? Заплахата от закриването на обществената библиотека в Чарлбъри, окръг Уитни – избирателният район на премиера. „Проблемът е, че когато губим библиотеката, губим и мястото, където хората се срещат“, казва Розалинд Скот, която организира протест. Подобни събития има в цялата страна, докато Камерън се опитва да придвижи своя план, с който да се премахне дефицита от 4,8% в рамките на четири години.

Протестите в Чарлбъри застрашават Камерън не само защото бележат началото на масови протести срещу съкращенията в „Middle England“ (средните класи), сърцето на Консервативната партия. Те са и предизвикателство към антидота на премиера за свиващата се държава, към прехвалената му голяма идея: „Голямото общество“. Години наред той се опитва да убеди страната да сподели страстта му за една Великобритания, основана на това, което ирландския философ Едмънд Бърк нарича „малки взводове“. Според него групи от доброволци, обществени организатори в стил Обама, социални начинания и благотворителни организации ще заменят отстъпващата държава, като поемат по-голяма част от контрола на услугите – от библиотеките до горското стопанство и обществените тоалетни. Камерън обаче знае, че идеята не завладя въображението на хората.

Дори някои от депутатите консерватори губят надежда от концепцията. „Голямото общество просто поражда много цинизъм – обществеността го вижда като параван за съкращения“, оплаква се депутат от торите. Скептицизмът стига до сърцевината на правителството. Държавните служители нарекоха концепцията „BS“ (Big Society, което е и акроним за bullshit – глупости). Наскоро Камерън се опита да прехвърли заслугата за концепцията, като заяви, че голямата му идея всъщност е била в манифеста на лейбъристите и коалиционния партньор – либерално-демократическата партия. Франсис Мод, министърът, натоварен с популяризирането на „Голямото общество“, също отрече идеята да е отличителен белег за политиката на консерваторите. „Какво не ви харесва?“, попита той.

Хората в Чалбъри не са съгласни. „Смятам идеята за обидна“, казва Барбара Алисън, пенсиониран финансов директор. Тя разказва, че в града има 54 местни организации, които допринасят за общността, като храна по домовете за хората в неравностойно положение. „Ние вече отделяме огромно количество от времето си за доброволческа дейност. Помагам в управлението на местния музей. Нима не правя достатъчно? А дали Дейвид Камерън ще полага доброволен труд?“.

Когато семейните доходи са изложени на най-голямото си реално свиване от 20-те години на XX век, някои смятат, че британците са по-загрижени как да свържат двата края, отколкото как да прекарват време в запълване на празнината, оставена от съкращенията на публичните разходи. Този въпрос се наложи по грандиозен начин, когато лорд Уей, правителственият съветник за „Голямото общество“, разкри, че съкращава ангажимента си към проекта от 3 работни дни, за които не му се плаща, на два. Той обясни, че е необходимо да балансира „работата, времето за семейството, и приносът за промяна на обществото“.

Вярата на Камерън в „Голямото общество“ е поставена пред най-голямото си изпитание с разгръщане на програмата за съкращения. Стълкновението със студентите беше едва началото; втората вълна ще дойде, когато местните съвети започнат да закриват службите, от които зависят мнозина. Градският съвет на Ливърпул (който прие да бъде една от четирите пилотни зони, където да започне „Голямото общество“) се оттегли от проекта с обяснение, че не може да работи, докато се налага да направи съкращения в грантовете за местни организации на стойност 119,4 млн. евро. Ръководители на благотворителни организации, обществени лидери и синдикатите се надпреварват да обясняват, че орязването може да убие „Голямото общество“ в зародиш.

Общественото безпокойство се покачи, когато общините въведоха икономиите. В Манчестър решиха да затворят всички обществени тоалетни, без една. Градът ще затвори 3 центъра за отдих, два плувни басейна и 5 библиотеки. Дейността на младежките центрове ще бъде прехвърлена на „външни партньори“ и впоследствие може да бъде закрита. Дори някои от съветниците консерватори протестират срещу мащаба и темповете на икономиите.

Изправен пред твърденията, че „Голямото общество“ не може да се развива без ефективна подкрепа от публичния сектор (общините ще загубят 27% от основната си субсидия за 4 години), Камерън ще има още един шанс за активизиране на идеята си. Той се нуждае от доказателство, че правителството има грижовна страна и не се занимава само с орязване. Камерън знае, че ще му бъде трудно. Някои консерватори са на мнение, че той е пропуснал шанса си да обясни концепцията, която е на път да се превърне в празен лозунг, окачен на врата му като воденичен камък от неговите опоненти. Засега Камерън трябва да се защитава най-вече заради плана за продажба на държавни гори.

В спора недоволните твърдят, че „Голямото общество“ може да функционира само ако държавата си върши работата. Лидерът на лейбъристите Ед Милибанд вярва, че този тих бунт има потенциала да нанесе сериозни вреди. Един негов въпрос отеква навред: „Може ли Камерън да обясни как хората да полагат доброволен труд в местната библиотека, когато тя е затворена?“

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.