Египет и лутанията на ЕС

в. Ромъния либера

Тактиката и смелостта на протестиращите египтяни успяха да съборят в крайна сметка един авторитарен режим, неспособен да смени един възрастен и болен лидер, който се беше задържал на власт повече от три десетилетия. В продължение на две седмици безброй египтяни, най-вече в столицата, се отказаха от традиционното си вцепенение, за да поискат да имат право да участват в моделирането на съдбата на нацията. Независимо от по-нататъшния развой на събитията в Египет, неотдавнашните събития бяха рядкост за Близкия изток, известен като рай на деспотите.

Ролята на чуждестранните сили в събитията в Египет остава неясна. Едуард Лутвак – американски историк и военен анализатор, произхождащ от румънския град Арад, отбеляза миналата седмица, че „при условие, че Америка е твоят любимец, не си позволяваш да стреляш срещу собственото си население“. Ако във Вашингтон президентът Обама подкрепи легитимността на исканията на демонстрантите, Москва и Пекин предпочетоха хладното мълчание.

Що се отнася до изявленията на официалните представители на ЕС, те бяха двусмислени. Катрин Аштън, върховният представител на ЕС за външната политика, заяви, че в случая на Египет и Тунис правилният път започва с укрепването на институциите. По този въпрос може да се каже много в подкрепа на бавния подход, в дългосрочен план, и срещу ускорените мерки, само по фасадата. До момента ЕС не се е прославил твърде много в областта прилагане на проекта „дълбока демокрация“ – така скъп на душата на госпожа Аштън.

От гледна точка на процеса на разширяване, съществуват достатъчно аргументи, за да се твърди, че най-малкото в случая на Румъния ЕС се провали по отношение на насърчаването на демократичните ценности. ЕС изостави изключително бързо усилията, насочени към промяна отдолу нагоре, които трябваше да възникнат чрез увеличаване на правомощията на местните общности и чрез подобряване на образователната система, за да се задоволи да финансира, най-често с голяма щедрост, какъв ли не род банални проекти в страната. След всичките привлечени предприсъединителни фондове ФАР, ИСПА и САПАРД, Румъния обаче ни най-малко не спечели от впечатляващите проекти, защото голяма част от сумите или изтекоха в джобовете на местни и или чуждестранни мошеници, или увеличиха печалбите на консултантски фирми.

През седемте години на преговори по присъединяване, водени с Румъния – период, през който фактически трябваше да бъде решителната сила на политическата сцена в страната, ЕС непрекъснато отслабваше ангажимента си към ценностите на демокрацията. Съгласи се с промяната в конституцията през 2003 г., която само направи имунитетът на народните представители не толкова биещ на очи, и създаде една полунезависима служба за контрол на съдебната система, съответно Висшия съдебен съвет. Гюнтер Ферхойген, бившият комисар за разширяването и сегашен проспериращ консултант в сферата на европейските въпроси, изобщо не скри желанието си да види партньорите си в преговорите, а именно Нъстасе и Социалдемократическата партия, преизбрани на парламентарните избори през 2004 година.

ЕС остави политическия плурализъм в Румъния на произвола на съдбата, показвайки се напълно незаинтересован от отслабването му, но в замяна не забрави да бъде твърд по отношение на развитието на икономическия либерализъм. Последният предполагаше, от гледна точка на Брюксел, една шокова терапия, която приключи за рекордно време в икономика, попаднала в голямата си част в ръцете на местни магнати или алчни чужденци. Ако ЕС направи в Египет само малка част от грешките си в Румъния, последствията ще бъдат направо взривоопасни.

Франция засили присъствието и влиянието си в Северна Африка, но начинът, по който го направи, по-специално напоследък, е много повече от спорен. Премиерът Франсоа Фийон бе на почивка в Египет за сметка на режима Мубарак само няколко седмици преди падането му, ползвайки хотел, самолет и круизен кораб за пътешествие по река Нил от страна на домакините, докато външният министър Мишел Алио-Мари пристигаше на кратка ваканция в Тунис на борда на частен самолет на бизнесмен от антуража на бившия президент Бен Али точно в разгара на народната революция срещу него.

Един важен проект на президента Саркози – Съюз за Средиземноморието, имаше за цел да укрепи връзките между членовете на ЕС и съседните южносредиземноморски страни. Почти три години след представянето му обаче, инициативата изглежда се оказва само ПиАр, замислен по-скоро за излъскване на имиджа на Саркози, отколкото в подкрепа на стабилността в района и на икономическите реформи по югоизточните брегове на Средиземноморието.

Какво ще последва оттук нататък в Египет е трудно да се предвиди. Мубарак остави след себе си една клиентелистка система, което е добре вкоренена в обществото. Системата функционираше гладко, бидейки предназначена за увеличаване богатството на върхушката, докато десетки милиони египтяни, най-вече младите, живееха все по-зле.

Имайки предвид факта, че желанието за бързо унищожаване на една подобна система е не само нереализуемо, но и наивно, всичко, което може да се опита в този контекст е пренареждане на системата на малко по-справедливи основи с оглед стабилизиране на ситуацията. Едно „меко“ кацане след шумното излитане на революцията зависи както от капацитета за консенсус на равнище гражданско общество и военна институция в качеството й на пилон на режима, така и от появата на лидери, способни да внушат авторитет.

Увеличението на цените на хранителните продукти, което в Египет е причинено от недостиг на стоки за износ, въз основа на които държавата осигурява в голяма степен прехраната на населението, може да доведе по всяко време до подновяване на уличните протести. А в Египет всеки вид власт може да бъде запълнена с ислямисти, които наистина бяха изненадани от неотдавнашния бунт, но които все пак са добре организирани. Влиянието на Запада остава, най-малко засега, ограничено.

Ако опита да упражни твърде голям натиск за предприемане на реформи, рискува да раздразни режима след Мубарак, който би могъл да избере пътя на Зимбабве, Бирма Мианма , Шри Ланка, чиито режими не дават и пет пари за препоръките на Запада за отношението, което би трябвало да имат към своя народ. Преди еврократите да започнат с поученията по адрес на египтяните, не би било лошо да се заемат най-напред с изкореняването на дългата поредица от корупционни и недемократични практики, които все още мъчат най-младата членка на тяхната общност – Румъния.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.