Тунис – влиза ли ислямът в политиката?

в. Ню Йорк таймс 

Тунизийската революция, която доведе до свалянето на просъществувал десетилетия авторитарен режим, навлиза през последните дни в деликатна нова фаза, свързана с ролята на исляма в политиката. Напрежението се покачи миналата седмица, когато военни хеликоптери и сили за сигурност бяха повикани да извършат необичайна мисия: да защитават публичните домове в столицата Тунис от тълпа фанатици.

Полицаи разпръснаха група хвърлящи камъни протестиращи, които нахлуха в лабиринт от улички със законно разрешени бордеи от двете страни, като крещяха: „Бог е велик!“ и „Не на публичните домове в мюсюлманска страна!“.
Пет седмици, след като протести принудиха диктатора – президент Зин ал Абидин бен Али – да напусне страната, тунизийците са въвлечени в ожесточени и шумни дебати за това доколко или даже дали би било добре ислямизмът да получи роля в новото правителство.

Около 98 процента от 10-милионното население на Тунис са мюсюлмани, но либералните социални политики и западният начин на живот в страната разбиват стереотипите на арабския свят. Абортът е законен, полигамията е забранена, а жените често носят бикини по средиземноморските плажове на страната. Вино открито се продава в магазините и се пие по баровете.
Женски организации са разтревожени, че в хаоса след революцията консервативни сили биха могли да откъснат страната от стриктното й придържане към секуларизма.

„Нищо не е необратимо. Ние не искаме да сваляме гарда“, каза бившата ръководителка на тунизийската феминистка организация Асоциация на демократичните жени Хадиджа Шериф. Шериф беше сред хилядите тунизийци, които участваха в събота в шествие в столицата Тунис с искане за разделяне на религията от държавата. Това беше една от най-големите демонстрации след свалянето от власт на Бен Али.

Протестиращите носеха плакати, на които пишеше: „Политиката съсипва религията и религията съсипва политиката.“ Те също така скърбяха за убийството на полски свещеник от неизвестни нападатели в петък. Атаката беше осъдена и от главното мюсюлманско политическо движение в страната „Еннахда“ („Възраждане“), което беше забранено при диктатурата на Бен Али, но сега се прегрупира.

В интервюта за тунизийски медии лидерите на „Еннахда“ се постараха да възхвалят толерантността и умереността, като се сравниха с ислямските партии, които управляват в Турция и Малайзия. „Знаем, че имаме доста крехка икономика, която е твърде отворена към външния свят до степен на пълна зависимост от него. Нямаме какъвто и да е интерес да отхвърляме всичко днес или утре“, каза генералният секретар на партията Хамади Джебали в интервю за тунизийското сп. „Реалите“.

Партията, която е съюзник на египетските „Мюсюлмански братя“, заявява, че е против налагането на ислямското право в Тунис. Но някои тунизийци продължават да не са убедени в това. Банковата служителка от столицата Тунис Раджа Мансур заяви, че е твърде рано да се каже как би се развило ислямисткото движение. „Не знаем дали ислямистите са реална заплаха или не. Но най-добрата защита е нападението“, каза тя, имайки предвид, че секуларистите би трябвало да отстояват позициите си.

„Еннахда“ е едно от малкото организирани движения в силно фрагментирания политически пейзаж на Тунис. Временното правителство, което управлява страната след изгонването на Бен Али, е крехко и слабо, без ясни лидери, изпъкнали при революцията. Единодушието на протестното движение срещу Бен Али през януари, въстанието, което разпали демонстрации в целия арабски свят, оттогава преминава в ежедневни протести на съперничещи си групи.
Много тунизийци смятат това развитие за обезпокоително. „Свободата е велико, велико приключение, но то не е лишено от рискове. Има много неизвестни“, каза писателят и бивш политически затворник Фати бен Хадж Ятия. Една от най-големите демонстрации след бягството на Бен Али се състоя в неделя в столицата Тунис, където няколко хиляди протестиращи се включиха в шествие до седалището на министър-председателя с искане за оставката на временното правителство. Те го обвиниха във връзки с правителството на Бен Али.

Тунизийците обсъждат по улиците бъдещето на своята страна. Блевардът, кръстен на първия тунизийски президент Хабиб Бургиба, широката главна артерия, преминаваща през центъра на столицата Тунис, прилича през уикендите на римски форум, препълнен с хора от всички възрасти, оживено дискутиращи политиката.

Оставената на самотек и донякъде хаотична обстановка в страната е съпроводена от срив на сигурността, който е особено тревожен за жените. След като значителният апарат за сигурност на старото правителство беше до голяма степен разбит, оставяйки в безпорядък полицейските сили, много жени сега казват, че се страхуват да се разхождат сами навън по тъмно.

29-годишната графична дизайнерка Ашури Турая заяви, че изпитва смесени чувства към революцията. И тя се радвала, когато било свалено клептократското по думите й правителство на Бен Али. Но според нея строгите мерки на правителството срещу всякакви мюсюлмански групи, смятани от него за екстремистки, и драконовската полицейска програма, която включвала следене на молещите се редовно, помагали за защитата на правата на жените.

„Ние имахме свободата да живеем живота си като жените в Европа“, каза Турая.
Но сега тя заяви, че е „леко уплашена“. И добави: „Не знаем кой ще стане президент и какво ще бъде отношението му към жените.“

Джаз музикантът Мунир Труди не е съгласен с нея. Той не изпитва любов към бившето правителство на Бен Али, но смята, че Тунис ще продължи да бъде земя на бирата и бикините. „Това е морска страна. Ние сме моряци и винаги сме били отворени към външния свят. Имам доверие на тунизийския народ. Това не е страна на фанатици“, заяви Труди.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.