Възможна ли е „Европа 2020“?

в. Либерасион

Трябва да се признае, че неолибералните (контра)реформатори притежават качества, които невинаги се намират в опонентите им: те знаят какво искат и какво е необходимо, за да го получат, те са търпеливи и не се обезсърчават. И за пореден път Европейският съюз е част от действието.

Да си припомним „Лисабонската стратегия“, лансирана през 2000 г., която имаше за цел да превърне Европейския съюз в „в най-конкурентоспособната и динамична икономика, основаваща се на знанието, в цял свят до 2010 г.“ Тя си постави цели в областта на иновациите, „социалното сближаване“ и заетостта. Почти никоя от тях не бе постигната, въпреки че равнището на заетостта се доближи до очакваните 70% (от населението на възраст между 20 и 64 години). Но разходите за изследователска и развойна дейност слабо се увеличиха и остават далеч под целта от 3% от БВП. Що се отнася до социалното сближаване, достатъчно е да се отбележи, че рискът от бедност (след социалните размествания) е нараснал.

Този слаб резултат не попречи на Европейската комисия да припише на Лисабонската стратегия създаването на 18 милиона работни места в ЕС. Тази цифра, обаче, измерва само увеличаването на заетостта в Европа между 2000 и 2008 година. Да се признае заслугата на Лисабонската стратегия за общото увеличение е малко фантастично. Между другото половината от тези новосъздадени постове са места на непълен работен ден.

Най-смешното в тази история е, че Лисабонската стратегия бе вдъхновена от преподаватели, които в по-голямата си част бяха причислени към „лявото“. Тя бе първоначално приложена от правителствата, за които се предполагаше, че са „леви“. Но работата бе толкова зле замислена от самото начало, че за първата комисия на Барозу беше фасулска работа да възстанови движението и да превърне една прилично социалдемократична история със склонност към информационните технологии в програма за структурни неотачъристки реформи. Така сама по себе си Лисабонската стратегия оказа слабо въздействие върху структурните реформи в различните страни, които се оказват резултат от принципно национални политически компромиси. Но все пак тя изигра роля на политически и идеологически ресурс, който е на разположение на националните участници.

Останалата част от тази история се нарича „Европа 2020“, „стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“. След около десет години всичко в Европа трябва да е „интелигентно“: растежът и икономиката, разбира се, но също така регулацията, специализацията, къщите, мрежите, управлението на трафика… Предполага се, че всичко ще бъде и устойчиво: икономиката, растежът…

За останалото, пак без изненади: целта процентът на заетостта да мине 75 на сто, да се провежда индустриалната политика, насочена към подобряване на „бизнес средата“, задължително „интелигентна“ регулация, която трябва да намали „административната тежест върху бизнеса“, развиването на единния пазар, по-специално чрез директивата за либерализирането на услугите (зародила се като директива Болкещайн) и по-общо – повторното потвърждаване, че конкуренцията (разбирайте: дерегулация, приватизация, премахването на обществените услуги) насърчава растежа и иновациите, което остава под съмнение. Накратко, все известни неща.

Както отбеляза неправителствената организация Corporate Europe Observatory, вдъхновението за стратегията „Европа 2020“ идва отчасти от един документ, изготвен от европейското лоби на работодателите: „ERT’s Vision for a competitive Europe in 2025“ (Виждането на Европейската кръгла маса на индустриалците (ERT) за конкурентоспособна Европа през 2025 г.).

Онова, което е относително по-ново, засяга управлението на това нещо и трябва да се разбира във връзка с последните иновации в тази област, европейското шестмесечие, при което ще се държи изпит за националните бюджети пред ЕК и Съвета, преди да бъдат приети от националните парламенти. „Бюджетната дисциплина“ и структурните реформи по този начин са обединени в едно „по-силно управление“: „Намаляването на бюджетния дефицит и дългосрочната финансова жизнеспособност трябва да бъдат придружени от важни структурни реформи, особено в областта на пенсионната система, здравеопазването и системите за социална закрила и образование“. („Европа 2020“, стр. 28).

По отношение на структурните реформи нищо наистина задължително не може да се приложи, но нови политически ресурси са на разположение на заинтересованите страни, желаещи да следват неолибералния път и по-добре е да има „здрави“ публични финанси, ако искаме да запазим системата за социална закрила.

*Авторът е професор по икономически науки в университета Париж-I, Пантеон-Сорбона

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.