Как оцелява Кадафи

Асошиейтед прес

В телевизионно обръщение Муамар Кадафи заплаши с жестоки репресии и смълт протестиращите срещу режима. Снимка: от тв екрана

Муамар Кадафи никога не е имал доверие на собствената си армия. Така властващият от 41 години либийски лидер държеше армията си слаба, за да предотврати каквито и да е предизвикателства за своето управление. С пари и покровителство той си създаваше поддръжници на ключови постове. Изграждаше милиции и въоръжени „революционни комитети“, които са последната линия на защита за него и влиятелните му синове. Очаква се те да се бият за него, ако редовните военни сили се обърнат срещу него.

Именно това му позволява да удържа столицата Триполи, докато големи части от обширната пустинна страна извън столицата бързо попадат под контрола на антиправителствените демонстранти. Това е и причината, поради която въстанието в Либия няма да се развие като тези в Египет и Тунис, където се намесиха дисциплинирани, организирани армии, които принудиха авторитарните лидери да се оттеглят и спестиха сериозни размирици на своите народи.

Въстанията в Египет и Тунис – съседи на Либия съответно на изток и запад – доведоха сравнително безпрепятствено до изгонването на техните лидери. В Либия, от друга страна, вече има повече жертви и положението е по-сложно. Северноафриканската държава би могла да се раздроби или да потъне в кръвопролитна гражданска война, след като Кадафи се развихря с пълна сила, а половината му страна е извън негов контрол.

Либия, която е рядко населена пустинна държава, чието 6-милионно население е разположено по пропускливия средиземноморски бряг, има много пукнатини. Племенната вярност е силна и би могла в крайна сметка да реши съдбата на режима. Кадафи посвети много години на това да бетонира своята власт. Така че, освен че отслабваше армията и укрепваше лоялните милиции, той използваше огромното петролно и газово богатство на страната, за да привлича на своя страна племената. Даваше им пари, привилегии и работа и подхранваше кръвните връзки с междуплеменни бракове.

Кадафи не зачиташе основни права на своя народ, сурово смазваше всеки намек за несъгласие и прахосваше богатството на страната за държави и племена в Африка на юг от Сахара. Либийците са насъбрали толкова много гняв, че ако се освободят от Кадафи, това вероятно ще отприщи вълна на ликуване и хаос, облекчение и беззаконие.

Лидерът бунтар хвърля чуждестранни наемници срещу протестиращите. Очевидци в Триполи и на други места съобщават, че използвани за потушаване на въстанието бойци от други африкански страни стрелят по протестиращите. Анализатори казват, че набирането на наемници от африкански държави на юг от Сахара е започнало през 80-те години на 20 век като тайна програма, но тяхното присъствие в Либия било разкрито през последните години. Точният брой не е известен, но се предполага, че са стотици.

Използването на прекомерна сила засега помага на Кадафи да задържи контрола над Триполи, но падането по-рано тази седмица на богатата на петрол източна част на Либия в ръцете на протестиращите би могло да предизвика продължителна патова ситуация. За разлика от Хосни Мубарак в Египет и Зин ал Абидин бен Али в Тунис, които, изправени пред народни въстания, се оттеглиха, за да избегнат по-сериозни размирици, Кадафи се зарече да се бие до „последна капка кръв“, убеждавайки своите привърженици да нанесат ответен удар на демонстрантите.

Съветът за сигурност на ООН осъди смазването на протестите и настоя за незабавно спиране на насилието срещу цивилни. Той също така заяви, че е „възмутен от репресиите срещу мирни демонстранти, и изрази дълбоко съжаление за смъртта на стотици цивилни“. Изявлението навежда на мисълта, че международната общност още не вярва, че ситуацията в Либия е достатъчно сериозна, за да се пристъпи към обявяването на източната част на страната за зона, забранена за полети, или към прокарването на линия, която лоялните на Кадафи сили биха могли да пресичат само на свой риск.

Тази идея обаче би могла да бъде приведена в действие, ако Кадафи изпълни заканата си да продължи да се бие. Специалистът по Либия Джордж Джофи, който чете лекции в Кембриджския университет в Англия, смята, че Кадафи има военни възможности, за да продължи да се бие, тъй като разполага с приблизително 120-хилядна сила, включваща добре въоръжени милиции, които са му страшно предани и биха загубили най-много, ако падне режимът му. „Кадафи може да продължи да се бие, колкото поиска, стига силите, с които разполага, да не бъдат обхванати от дезертьорство“, каза той, откроявайки революционните комитети на Кадафи като едни от най-могъщите му милиции.

Анализатори казват, че Кадафи, който завзе властта с военен преврат през 1969 г., когато беше на 27 години, нарочно пренебрегва 50-хилядната армия, за да намали способността й да го свали. Вместо това той щедро раздава оръжия и привилегии на верните на него и синовете му милиции. „Армията е държана лошо въоръжена и лошо екипирана и е разглеждана като заплаха за режима“, каза специалистът по Либия Чарлс Гърдън, управляващ директор на базираната в Лондон консултантска фирма за оценка на риска „Менас асошиътс“.

Специалистът по Либия Хенри Шулър добави: „Кадафи държи армията неспособна да направи каквото и да е срещу него.“ Тактиката му включва да дава колкото се може по-малко гориво на подразделенията със съмнителна лоялност, както и да им отказва бойни муниции, каза Шулър. „Кадафи никога не е имал доверие на собствената си армия“, заяви той.

Що се отнася до сценариите за развръзката в Либия, има няколко варианта. Битката докрай, както заплаши Кадафи във вторник вечерта, би могла да остави след себе си една неуправляема държава, разделена по племенни или регионални линии, с неизползваемо или съсипано енергийно богатство, каза специалистът по международно право в Лондон Саад Джебар. Това е мрачен сценарий, който най-забележимият син на Кадафи Сейф ал Ислам очерта в реч по-рано тази седмица като средство за сплашване на протестиращите.

Източната част на Либия – обширна територия, включваща сравнително големите градове Бенгази Сирт и Тобрук,- се слави като крепост на съпротивата. Това беше последната част от страната, която попадна под контрола на италианските колонизатори в началото на миналия век. Според Шулър, който е пенсиониран американски дипломат, служил някога в Бенгази, нейната история й дава чувство на единство и неповторимост. „Народът на изтока претендира за достойнство, което Кадафи се опитва да му отнеме“, каза Шулър, който отбеляза, че един от лозунгите, използвани от протестиращите в Бенгази, бил заимстван от легендарния либийски борец срещу италианците Омар ал Мухтар, гласящ: „Живей с достойнство или умри с достойнство.“

Друга възможност е източната част на страната да се отцепи като автономен район, подобен на създадения в кюрдските области на Ирак в началото на Войната в Персийския залив през 1991 г. Възможно е също така Кадафи да бъде обвинен в престъпления срещу човечеството и в крайна сметка да бъде отстранен от власт, за да бъде изправен пред Международния наказателен съд в Хага. „Международната общност може да предложи алтернативен изход на Кадафи, като предостави на него и семейството му имунитет и те напуснат страната“, така че да се избегнат още кръвопролития, каза Джебар.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.