Украйна – стабилност за сметка на демокрацията

Франс прес

Виктор Янукович. Снимка: правда

Украинският президент Виктор Янукович отбелязва първата годишнина от началото на мандата си, белязан от политическа стабилност за сметка на демокрацията и наложителните реформи. На 25 февруари 2010 г. Янукович положи клетва пред парламента, вземайки реванш след поражението си през 2004 г., когато изборната му „победа“ беше анулирана заради измами под натиска на Оранжевата революция.

Този мъж с откровен и понякога груб език не се харесва на всички, но мнозина в Украйна и чужбина се надяваха на край на политическия хаос, който цареше в страната при прозападния му предшественик Виктор Юшченко. Новият президент успя, повече или по-малко, да го постигне, макар противиницете му да го обвиняват, че се опитва да създаде „управлявана демокрация“ по руски. Трябваха му само няколко седмици, за да сформира покорно правителство и парламентарно мнозинство, и шест месеца, за да промени конституцията, като значително увеличи правомощията си.

„Няма я вече бъркотията от времето на Юшченко“, отбелязва Михайло Погребински, директор на Центъра за изучаване на конфликти в Киев. Този управленски успех обаче не бе последван от реформите, обещани от новия екип и толкова очаквани в бившата съветска република, която се бори да излезе от икономическата криза и в която над една четвърт от населението живее под прага на бедността. Реформите, които Янукович предвиждаше, в десйтвителност не са започнали, констатира смятаният за проруски анализатор Владимир Корнилов.

За сметка на това мнозина се безпокоят от авторитарния уклон на новия режим, обвинен, че заглушава медиите и упражнява натиск над опозицията, правозащитниците и бизнеса. Украинската демокрация е заплашена, националната независимост е продадена на безценица, заяви бившият премиер Юлия Тимошенко, която днес е в опозиция и обект на съдебно разследване, което според нея има политически характер. На фона на видимото затопляне на отношенията с Москва, което струваше на Янукович обвинение от опозицията в държавна измяна, отношенията между Киев и Запада охладняха.

САЩ и Европейският съюз разкритикуваха пречките пред свободата на пресата, „селективното преследване“, насочено главно срещу опозицията, и влошаването на бизнес климата. Тук нещата се развиват зле, много зле, заяви западен дипломат, който пожела да запази анонимност. Брюксел обяви тази седмица спирането на част от финансовата помощ за Украйна заради украински закон, за който се смята, че засилва непрозрачността на обществените поръчки. Украйна се срина от 89 на 131 място в годишната класация за свобода на изразяването, публикувана през октомври 2010 г. от неправителствената организация „Репортери без граници“.

Според някои самата атмосфера в страната се е променила в сравнение с „оранжевата“ епоха, която даде усещане за свобода на украинците. Тук човек се чувства като в Съветския съюз, твърди руски журналист, завърнал се в Киев след три години отсъствие. Сред успехите на Янукович анализаторите посочват възобновяването на сътрудничеството с Международния валутен фонд и спечелването на домакинството на Европейското първенство по футбол през 2012 г., организирано съвместно с Полша – нещо, което обаче изглежда не впечатлява украинците: прогнозният вот за президентската Партия на регионите се е свил до 17 процента през февруари, след като беше достигнал 29 процента през октомври, показа сондаж неотдавна.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.