Горби – правозащитникът по неволя

Франс прес

В румънска църква са изографисани Буш-баща, папа Йоан-Павел II и Горбачов. Снимка: фотолог

Михаил Горбачов докара безпрецедентен вятър на промяната в Съветския съюз, но някои хора тълкуват това преди всичко като прагматичен отговор на западния натиск. Според тях бащата на перестройката никога не е проявявал особен интерес към правата на човека.

В контраст с обичайните възхвали към Горбачов от Запада, политическите активисти и историци от онова време припомнят, че той е давал заповед да се стреля по демонстранти в искащите независимост съветски републики, защитавал е докрай ролята на Комунистическата партия като единствена партия и най-вече е имал твърде двусмислено отношение към политическите затворници.

„Когато освобождава Сахаров, а след това и други дисиденти, Горбачов не се ръководи от морални съображения. Той не ги освобождава защото е лошо да се държат опозиционери в затвора, а защото има интерес от освобождаването им“, смята историкът и бивш дисидент Владимир Толц.

Академик Андрей Сахаров, носител на Нобеловата награда за мир, бе един от лидерите на дисидентството. През 1980 г. при управлението на Леонид Брежнев той бе поставен под домашен арест в град Горки, където достъпът на чужденци е забранен.

Горбачов е на власт от март 1985 г., но КГБ държи семейство Сахарови в тотална изолация и ги подлага на различни видове тормоз в Горки. По същото време представители на опозицията биват изтезавани в психиатрични заведения, а стотици от тях са държани в лагери. През декември 1986 г. Горбачов разрешава на Сахаров да се завърне в Москва със съпругата си Елена Бонер – жест с огромна символична стойност, който Западът незабавно приветства.

„Връщането на Сахаров от изгнание беше сигнал към Запада. Държавните финанси бяха в лошо състояние и кредитите от Запада бяха абсолютно необходими“, заявява политологът Юрий Коргонюк от фондация „Индем“. „Горбачов имаше нужда да подобри отношенията си със Запада и разбра, че освобождаването на Сахаров ще е от решаващо значение при укрепването на позицията му“, добавя Владимир Толц.

Няколко дни преди завръщането на Сахаров имиджът на Горбачов на Запад сериозно пострада след като бе съобщено, че един от най-известните съветски дисиденти Анатолий Марченко е умрял в затвора след прекарани петнадесетина години по лагери.

„Освобождаването на Сахаров беше наложително, за да се покаже, че процесът на демократизация продължава“ в момент, когато западняците си задаваха въпроси за границите на перестройката, смята социологът Лев Гудков от центъра „Левада“.

Хората, които смятат Горбачов за правозащитник по неволя отбелязват, че дисиденти са били арестувани и хвърляни в затвора, докато той е бил на власт.
„Баща ми беше осъден за „антисъветски дейности“ при управлението на Горбачов. Правата на човека не му бяха приоритет. В тази област той действаше главно под натиска на западняците“, спомня си журналистката Зоя Светова, дъщеря на дисиденти.

През 1987 и 1988 г. биват освободени голям брой политически затворници. Но не всички. В издавания от дисидента Кронид Любарски „Списък на политическите затворници в СССР“ през 1988 и 1989 г. все още присъстват опоненти на властта, които са държани в психиатрични заведения и лагери. „Тези затворници не бяха познати на Запад, Кремъл смяташе, че не представляват интерес, затова и оставаха зад решетките“, казва историкът Владимир Толц.

Други събития, които за някои доказват липсата на интерес у Горбачов към човешките права, са смъртоносната намеса на съветските сили срещу борците за независимост в Кавказкия регион и балтийските републики през 1991 г. в опит да се възпрепятства разпадът на СССР, както и отказът му да измени съветската конституция, която прави Комунистическата партия единствена партия в страната.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.