www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
четвъртък, 23 ноември 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Свободата няма да прогони тройната криза в арабския свят

2 Март 2011

 

в. Дейли стар, Ливан

Икономическите ограничения и неравенството, както и политическите репресии предизвикаха революциите в Египет и Тунис. Разбира се, трябва да се надяваме, че новите правителства в тези страни и други арабски лидери ще се вслушат по-добре в жалбите на обикновените граждани. Само смяната на правителствата обаче няма да реши икономическите проблеми на тези страни. Общият ефект от растежа на населението, климатичните промени и изчерпването на енергийните източници е предпоставка за зараждаща се тройна криза.

В арабския свят живеят 6,3 % от населението на планетата, но там са едва 1,4 % от възобновяемите сладководни източници. Дванайсет от 15-те страни в света, в които има най-голям недостиг на вода - Алжир, Либия, Тунис, Йордания, Катар, Саудитска Арабия, Йемен, Оман, ОАЕ, Кувейт, Бахрейн, Израел и Палестина - се намират в региона. В осем от тях на човек се падат под 250 кубични метра сладка вода годишно. Три четвърти от наличната сладка вода в региона е само в четири страни: Иран, Ирак, Сирия и Турция.

Потреблението на вода в региона е свързано основно със сектора на земеделието. Заради демографския растеж от 1965 до 1997 година се засили селскостопанското развитие и доведе до удвояване на площите обработваема земя, които се поливат. Нарастващият брой на населението в тези страни ще влоши още повече и без това трудното положение, в което се намират.

Макар раждаемостта да намалява една трета от населението е под 15 години, а огромен брой млади жени достигат или скоро ще достигнат репродуктивна възраст. Министерството на отбраната на Великобритания прогнозира, че до 2030 година населението на Близкия изток ще се увеличи със 123 %, а в страните в Африка, разположени южно от Сахара - с 81 % и това ще създаде безпрецедентно висок процент млади хора.

В доклада на Световната банка за оценка на водните ресурси в страните от Персийския залив, публикуван през 2005 година, прогнозира, че този демографски натиск вероятно ще доведе до намаляване наполовина на сладководните ресурси и ще увеличи опасността от вътрешнодържавен конфликт. Надпреварата за контрол върху водите вече имаше ключова роля при създаването на регионални геополитически напрежения, например между Турция и Сирия, Йордания, Израел и Палестинската автономия, Египет, Судан и Етиопия и между Саудитска Арабия и нейните съседи Катар, Бахрейн и Йордания.

Намаляването наполовина на наличните водни ресурси може да превърне тези напрежения в открити конфликти. Всъщност, тъй като икономическият растеж, съчетан с разрастващата се урбанизация и по-високите доходи на човек от населението, е съпровождан от по-голямо търсене на сладка вода, получилите се в следствие на това преселвания сега изострят местните етнически конфликти.

Най-рано през 2015 г. средният арабин ще бъде принуден да оцелява с по-малко от 500 кубични метра вода годишно - ниво, определяно като остър недостиг. Промените на валежните модели със сигурност ще засегнат насажденията, особено ориза. Ако бизнесът продължава да се развива при условия на климатични промени, то това означава, че глобалната средна температура ще се повиши с 4 градуса по Целзий до средата на века. Това ще унищожи селското стопанство в региона, като реколтата ще спадне с 15-35 % в зависимост от силата на “въглеродното наторяване” (идеята, че прекомерното количество въглероден двуокис може да засили растежа на някои растения - бел.прев.).

Цената на инфраструктурата, способна да отговори на засилващата се водна криза, може да се окаже трилиони долари, а самото й разработване ще погълне много енергия. В резултат новата инфраструктура само ще смекчи ефекта на недостига върху по-богатите страни.

Изчерпването на въглеводорните ресурси ще усложни още повече положението. В доклада си от 2010 г. за Енергийните перспективи в света Международната агенция по енергетика (МАЕ) твърди, че традиционният добив на петрол в света вероятно е достигнал връхната си точка през 2006 г. и сега спада. Този извод отговаря и на най-новите производствени данни и показва, че световното производство на петрол варира, но постепенно спада от около 2005 година. Въпреки това МАЕ твърди също, че недостигът ще бъде попълнен от засилената експлоатация на нетрадиционни резерви на петрол и газ, макар и на много по-висока цена заради по-големите разходи, свързани с извличането на ресурсите.

Лошата новина е, че оптимизмът на МАЕ за нетрадиционните източници, може да е погрешен. Шестте най-големи страни производителки на петрол в Близкия изток официално имат около 740 милиарда барела доказани петролни резерви. Британският геолог Юън Миърнс от университета в Абърдийн обаче отбелязва, че според публикувани данни вероятният обем на тези резерви е само 350 милиарда барела. А бившият главен научен съветник на британското правителство Дейвид Кинг установи в проучване за енергийната политика, че официалните петролни резерви в света са били преувеличени с една трета. Така той намекна, че сме на ръба на огромен обрат в производството на петрол.

Всичко това означава не само, че ерата на евтиния петрол е свършила, а също че през идното десетилетие главните страни производителки на петрол ще бъдат изправени пред скъпоструващи геоложки предизвикателства. Ако това се окаже вярно, то до 2020 година, а вероятно и по-рано - до 2015 - приносът на петрола от Близкия изток в световното енергийно потребление ще стане нищожно малък.

Това ще означава катастрофална загуба на държавни приходи за днешните водещи арабски страни производителки на петрол и ще ги направи крайно уязвими за последствията от съществуващия недостиг на вода, бързия демографски растеж, климатичните промени и намаляващите реколти.

Най-лошият сценарий не е неизбежен, но времето, с което политиката разполага за нормализиране на ситуацията, изтича. Активизирането на усилията за опазване на природата, управлението и разпределянето на водните ресурси може да намалят потреблението на вода и да увеличат ефективността, но тези мерки трябва да бъдат съчетани с радикални реформи за ускоряване на прехода от петролна зависимост към инфраструктура на възобновими енергийни източници с нулев въглероден отпечатък.

Съвместните инвестиции в здравеопазването, образованието и гражданските права, особено за жените, са ключови инструменти за ограничаване на увеличението на населението в региона и диверсифициране на икономиките. Става все по-ясно, че арабските правителства, които не успеят да приложат такива мерки спешно, едва ли ще оцелеят.

По БТА

*Нафиз Мосадек Ахмед е изпълнителен директор на Института за политически изследвания и развитие в Лондон и автор на “Пътеводител към кризата на цивилизацията: как да я спасим”.





Етикет: , ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.
  1. 1) Алхимик
    Тройната криза ще засили имиграционния натиск върху границите на Европа. Турция ще се окаже ключов играч на източните граници - както Мароко, Испания и Малта на западните. От тази гледна точка май е по-добре да изберем Турция като праг, спиращ наплива, отколкото Турция - съюзник на арабите в инвазията към нас. Светът се променя много бързо - по-бързо от способността ни да оценяваме и решаваме своите проблеми.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com