Може ли без правителство? Питайте Белгия

Би Би Си

Площад в Брюксел. Снимка: Вихрен Стоев

Има ли икономиката на Белгия бъдеще, при условие че страната е без правителство вече над 250 дни? От една страна, политическата криза изглежда не вреди на страната по какъвто и да било начин. Държавата продължава да събира данъци, кофите за боклук са изпразвани, а училищата остават отворени. Данни на централната банка показват, че потребителското доверие в страната е силно, като достига през февруари равнище, регистрирано за последно през 2007 година. Е-е, дали наистина е от значение, че няма правителство?

Може би не за всекидневните въпроси, тъй като държавата продължава да функционира, но за други има. Да вземем, например, огромното равнище на държавния дълг на Белгия, който в момента възлиза на около 100% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Това е третият по големина държавен дълг в Европейския съюз и води до някои твърде обезпокоителни сравнения с Испания и Португалия, и дори с Ирландия и Гърция. Тези аналогии поставят в неудобно положение Белгия, не само защото другите засегнати страни членки на ЕС поне започнаха да слагат ред в къщите си. Белгийският крал Албер II поиска от служебното правителство да проучи как разходите могат да бъдат съкратени.

Икономистът Карстен Бжески от ING Bank в Брюксел обаче предупреждава да се очаква катастрофа. „Няма изход. Ако имате държавен дълг, който се равнява на 100% от БВП, и застаряващо население, е необходимо да направите нещо. Не можете да отлагате вземането на радикални мерки до безкрайност“, обобщава той.
Без силно правителство обаче е трудно страната да направи истински и болезнени съкращения на държавните разходи и да въведе по-високите данъци, необходими за сериозно намаляване на равнището на дълга.

Политическите партии в Белгия се опитват да сформират правителство от парламентарните избори на 13 юни 2010 година. Изгледите за съставяне на типа силен кабинет, необходим за прокарване на трудни реформи, изглеждат обаче все по-малко вероятни. Белгия сега е почти напълно разделена по езикови граници между богатия фламандски говорещ Север и по-бедния френски говорещ Юг. Всяка област си има свой собствен регионален парламент и правителство, както и всяка езикова група в самите области. Резултатът е смъртта на политическите партии на национално равнище и безкрайни битки за езика.

Линкебеек е малък град в покрайнините на двуезичния Брюксел. Някога фламандско говорещия и все още част от провинция Фландрия, сега той е населен с френски говорещи работници, преселили се от центъра на столицата в търсене на по-висок стандарт на живот. Те обаче искат да говорят на френски. Кметът на Линкебеек Дамиен Тиери признава, че това наистина създава проблеми. „Задължени сме да говорим на фламандски на всички наши официални срещи. И ако говорим на френски, заседанията на градския съвет са отменяни официално от фламандските власти“.

Тази история може да звучи като фарс, но показва същността на проблема. В Белгия езиковото разделение е станало толкова твърдо установено, че френски и фламандски говорещите общности нямат почти нищо общо помежду си и отказват да направят компромис. Писателят и блогър Марсел Сел се опасява, че страната е обречена. „Сравнявам я с „Титаник“, последните избори бяха моментът, когато „Титаник“ се натъква на айсберга и след това не можете да направите нищо, за да подобрите нещата… корабът ще потъне така или иначе“, казва той.

Марк Рейнебо, автор на политически коментари във фламандския вестник „Стандаард“, обаче твърди, че разделянето на страната по езиковите й граници просто е прекалено сложно, за да стане някога реалност. „Мисля, че това е напълно невъзможно, дори само по практически причини“, посочва Рейнебо. „Белгия е толкова преплетена, особено с Брюксел в центъра, че на практика е невъзможно от техническа гледна точка да бъде разделена“, аргументира се той.

При условие че и френски, и фламандски говорещите общности имат претенции за двуезичния Брюксел, може да се окаже невъзможно да бъде намерено споразумение как да бъде разделена страната. Проблемът е, че освен това на практика изглежда невъзможно да бъде постигнато съгласие и как да бъде сформирано национално правителство.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.