Търси се нов премиер с добър имидж

в. Адевърул

Траян Бъсеску. Снимка: ромфакс

Въпреки че бившият и настоящият президент са на нож, това не им пречи да стигат до сходни политически решения при определени обстоятелства. Чисто и просто, съобразителността, опитът, управленските умения ги доведоха до еднакви заключения в решаването на едни от най-трудните проблеми, с които са се сблъсквали.

Прибързаността на Траян Бъсеску по отношение на смяната на премиера и разделението на функциите на председателя на Демократично-либералната партия ДЛП от тази на ръководителя на правителството изглеждаше като гръм от ясно небе. Внезапно Траян Бъсеску се захвана да разтърсва партията, като изненада както партньорите си, така и политическите си противници.

Преди осем години, през 2003 г., Йон Илиеску започна подобна операция. Периодът беше белязан от множество неразбирателства между тогавашния премиер Адриан Нъстасе и държавния глава. Най-обсъждано в медиите беше намерението на правителството на Нъстасе да въведе плоския данък. Идеята мина през правителството, но Йон Илиеску успя да възпрепятства прилагането й. Но най-тежките сблъсъци между двамата визираха друг въпрос: оттеглянето на Адриан Нъстасе от премиерския пост, за да се концентрира върху ръководството на Социалдемократическата партия СДП и подготовката за изборите от 2004 г.

Йон Илиеску предлагаше също на поста министър-председател да бъде назначена жена – маневра, която, според него, щеше да бъде добър имиджов ход. Адриан Нъстасе отказа, а нещата се развиха по начин, който ни е известен. Макар че беше далече от проблемите, през които минава страната сега, управлението на Нъстасе не издържа на изхабяването, имиджа на корумпираната администрация, атаките на пресата и на опозицията.

Днес Траян Бъсеску има много по-тежки проблеми. Премиерът Емил Бок и неговият екип вече не се ползват с никакво доверие в очите на населението. Жизненият стандарт рухна след антисоциалните мерки от 2010 г. Обвиненията в корупция отново визират цялата администрация, но на много по-високи нива от 2003 г. В тази ситуация Траян Бъсеску намери същото решение, както Илиеску през 2003 г.: силен удар чрез лансирането на премиер с добър имидж, евентуално технократ, оттегляне на Бок в партията, подготвянето на изборите през 2012 г. в предпазени от ударите срещу правителството условия.

Засега нещата в ДЛП се развиват както в СДП през 2003 г. Емил Бок не се остави да бъде убеден да се откаже от ръководството на правителството, също като Адриан Нъстасе преди осем години. Двамата не си приличат като личности. Адриан Нъстасе беше известен като авторитарен лидер, ефективен, способен да води хората си в желаната посока.

Бок е възприеман като марионетка на президента, слаб началник, некохерентен, под ръководството на когото министрите правят каквото си искат. Въпреки това в момента, в който беше поставен в ситуацията да се откаже от властта, Емил Бок намери нужните ресурси и подкрепа, за да откаже на Траян Бъсеску. Но за разлика от мача Илиеску-Нъстасе, срещата Бъсеску-Бок още не е завършила.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.