Арабски режими падат, Ал Каида гледа отстрани

в. Ню Йорк таймс

От близо две десетилетия лидерите на Ал Каида осъждат диктаторите в арабския свят като еретици и марионетки на Запада, и призовават за свалянето им от власт. Сега хората в държава след държава се надигнаха, за да свалят своите лидери – и Ал Каида няма абсолютно нищо общо с това.

Всъщност пъстрите опозиционни движения, които се появиха толкова внезапно и се оказаха толкова могъщи, игнорираха двата основни стълба на кредото на Ал Каида – смъртоносното насилие и религиозния фанатизъм. Демонстрантите използваха сила единствено за самозащита, ислямът не им беше основната грижа, освен това те прегърнаха демокрацията, което е равносилно на анатема за Осама бин Ладен и неговите последователи.

И така за Ал Каида, а може би в не по-малка степен и за американската политика, която беше изградена около заплахата, която представлява терористичната мрежа, демократичните революции водят до кръстопът. Дали Ал Каида ще се сбръчка бавно, докато не се превърне в явление без никакво значение? Или ще намери начин да се възползва от хаоса, предизвикан от политическите катаклизми и от разочарованието, което несъмнено ще последва надеждите, които в момента са толкова големи?

За много специалисти по въпросите на тероризма и Близкия изток последните няколко седмици имат потенциала да се превърнат в епохална катастрофа за Ал Каида, която ще превърне джихадистите в безсилни странични наблюдатели на историята, като в същото време събитията предлагат на младите мюсюлмани привлекателна алтернатива на тероризма. „Засега, подчертавам засега, резултатът изглежда доста неприятен за Ал Каида“, коментира Пол Пилар, който е изучавал тероризма и Близкия изток близо три десетилетия в ЦРУ и в момента преподава в Джорджтаунския университет. „Демокрацията е лоша новина за терористите. С колкото повече мирни средства разполагат хората, за да изразят недоволството си и да постигнат целите си, толкова по-малка е вероятността да прибегнат към насилие“, смята той.

Ако лидерите на терористичната мрежа се надяват да уловят момента, значи са доста закъснели. Бин Ладен мълчи, а египетският му заместник Айман аз Зауахири направи три хаотични изявления от предполагаемото си скривалище в пограничния район между Пакистан и Афганистан, които изглеждаха странно несинхронизирнаи с новините. В тях например не се споменаваше свалянето на египетския президент Хосни Мубарак, чието правителство арестува и измъчва Зауахири през 80-те години.

„Свалянето на Мубарак е цел на Зауахири от над 20 години и той не можа да я осъществи“, отбелязва Брайън Фишман, експерт по тероризма към фондацията „Ню Америка“. „Сега едно ненасилствено, нерелигиозно и продемократично движение се отърва от него за няколко седмици. Това е голям проблем за Ал Каида“.
Арабските революции, разбира се, все още са до голяма степен незавършени. Либийският лидер Муамар Кадафи нареди кървава операция за отбраната на Триполи срещу демонстрантите, а йеменският президент Али Абдула Салех води преговори, за да остане на власт. Разпадането на досегашния ред може, поне за известно време, да създаде убежища за терористични групи – заплаха, която както Кадафи, така и Салех, успяваха да предотвратят, спечелвайки си благодарността на американското правителство.

„Бунтовниците по принцип имат преимущество в места, в които прилагането на закона и мерките за вътрешна сигурност са слаби и откъслечни“, отбелязва Стивън Саймън от Съвета за външни отношения, съавтор на „Ерата на свещения терор“. Като цяло обаче събитията в арабските държави са стратегическо поражение за насилствения джихадизъм, смята той. „Тези въстания показаха, че новото поколение не е обсебено от идеологията на Ал Каида“, коментира Саймън и определя изявленията на Зауахири като „безнадеждни, ако не откровено жалки“.

Съществуват доказателства, че въстанията са вдъхновили някои джихадисти. Един алжирец, свързан със северноафриканския клон на терористичната мрежа, известен като Ал Каида в ислямския Магреб, приветства революциите в интервю през уикенда и каза, че бунтовници се завръщат от изгнание, за да се включат в сраженията в Либия, като се въоръжават от правителствените складове.

„Тъй като страната е в хаос, а Кадафи с действията и реакциите си помага за засилването на омразата на населението срещу него, ще ни бъде по-лесно да вербуваме нови членове“, отбелязва алжирецът, който се назовава с партизанския прякор Абу Салман. Той твърди, че либийците и тунизийците, които са се сражавали в Ирак и Афганистан, сега обмислят да се завърнат у дома. „Има много работа за вършене. Трябва да помогнем на хората, които се бият и след това да изградим ислямска държава“, обяснява той.

Абу Халед, йордански джихадист, който се е сражавал в Ирак с бунтовническия лидер Абу Мусаб ал Заркауи, предполага, че Ал Каида ще извлече полза в дългосрочен план от неоправданите надежди. „В края на краищата колко голяма промяна може да има в Египет и в другите държави?“, пита той. „Ще има много разочаровани демонстранти и те ще осъзнаят каква е единствената алтернатива. Сигурно сме, че всичко това ще се окаже в наша полза“.

Майкъл Шойър, автор на нова биография на Бин Ладен и шеф на отдела за Бин Ладен в ЦРУ до края на 90-те години, смята, че този ентусиазъм не е плод единствено на самозаблуда. Той вярва, че американците, включително много експерти, са си съставили дълбоко погрешно впечатление за въстанията, като фокусират вниманието си върху светските, англоговорящи и повлияни от Запада демонстранти, които естествено привличат телевизионните камери. Хиляди ислямисти бяха освободени от затворите само в Египет, а свалянето на врага на Ал Каида Мубарак ще помогне за съживяването на всеки вид ислямисъм, включително този на Ал Каида и на нейните съюзници, смята той.

„Талантът на една организация не се изразява само в лидерството, но и в умението да се възползва от предоставените възможности“, твърди Шойър. В Ал Каида и нейните съюзници, по неговите думи, „сега ние срещаме едно по-широко разпространено в географско отношение, може би по-многочислено и със сигурност по-влиятелно движение, отколкото през 2001 г.“.

Ако моментът е несигурен за Ал Каида, то той е такъв и за правителството на Обама. От десетилетие САЩ са обсебени от Близкия изток като източник на терор и насилие, което е една от причините, поради които правителствата и на Буш, и на Обама поддържаха приятелски отношения с авторитарните режими, които в момента са обхванати от пожар.

Тази тема до такава степен доминираше в американската политика, че дори полковник Кадафи, налудничавият и брутален либийски лидер, за когото президентът Обама миналата седмица заяви, че трябва да се оттегли, получаваше похвали от Америка като твърдина срещу джихадистите.

В дипломатическа кореспонденция от американското посолство в Триполи, в която се съдържат препоръки до държавния секретар Кондълиза Райс през 2008 г., Либия е определена като „силен партньор във войната срещу тероризма“ и се отбелязва „отличното“ сътрудничество в областта на разузнаването, като специално се отправят похвали към усилията на Кадафи да попречи на завръщането на либийски екстремисти от Афганистан и Ирак и да „притъпи идеологическата привлекателност на радикалния ислямизъм“.

Тези предполагаеми дивиденти от сътрудничеството с полковник Кадафи и други като него вече са история, а това не се подминава без внимание от ЦРУ, Държавния департамент и Белия дом. Както бе и през периода на несигурна адаптация на САЩ след падането на комунистическите режими в края на 80-те и през 90-те години на миналия век, така и днес американската администрация се опитва да балансира усилията си за справяне с кризата с начина, по който американската политика трябва да се адаптира в дългосрочна перспектива.

„Трябва основно да се преосмисли кат САЩ ще се справи с тази част от света“, заяви Кристофър Бучек, специалист по Близкия изток в във фондацията „Карнеги за международен мир“. „Трябва всички да разберат, че сигурността вече не се гради за сметка на лошо управление и и безправие на хората в тези страни“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.