Самоубива ли се масовото четиво?

Някога у нас го наричали „улична литература”

„Банкноти и мечти между кориците” на Алберт Бенбасат беше задължително да се появи, даже закъсня (изд. „Сиела”). Подзаглавие: „Масова книга и масово книгоиздаване”. Четящото и мислещо – второто прилагателно е ключовото – население отдавна се пита: Какво става?

Отговорът е на Христо Вакарелски – страшно важна фигура в родната култура, цитиран от Бенбасат: „Уличната литература дойде у нас заедно с първите културни придобивки от Запад. Тя приема такива размери, щото заплашва истинската литература, считана „тежка”, твърде много „сериозна”, – докато тя блика чудноватости и неочакваности, държи читателя винаги напрегнат, и го увлича в преплетените и нескончаеми събития, без да изисква от него да държи сметка за вероятие и необходимост”. 1922 година. Сякаш не са минали 90 години и значи – изчезнало е само прилагателното „улична”.

Бенбасат разяснява исторически – как възниква и как се развива масовата книга по света и у нас. От което станалато през последните 20-тина години изглежда тривиално. През 1943 третото издание на „Вечната и святата” на Багряна излиза в 6000-тираж, в същото време песнопойката на панаирния бард Парушев – в 150 000.

Мъката днес е обаче в първото число – някой да е срещал първо издание стихосбирка в повече от 600 бройки? И изобщо какво знаем ние? „Уличните” романи на Славе Езеров излизат през първата половина на 40-те – 20-тина на брой в тиражи между 2000 и 5000.

Днешният български издател вика „Ура” на тираж 1000 за американско съответствие. В същото онова време Цанко Луканов, подписвал се с Дон Лучио пуснал над 40 такива романа, толкова са и криминалетата на Спас Икономов, а колективният нашенски псевдоним Е. Брин – 129 заглавия с тираж по 10 000! Повтаряме – за едно 4-5 години.

Масовата книга се самоунищожава, пророкува Бенбасат. Тя се самоподлага на масмедиите и те ще я изместят. Прекалено логично е, за да стане. Не че нещо общо с вечността имат имена като Езеров, Дон Лучио, Е. Брин, Гришам, Дан Браун, Коелю и прочее. Вечна е публиката.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.