Политическото „изкуство“ процъфтява в Бахрейн

в. Гардиън

Демонстрация на шиити в Бахрейн. Снимка: бахрейни тв

Часът е пет сутринта, преди зазоряване – идеалния момент за посещение на „Люлю“ (площад „Перла“), превърнал се в център на опозиционното движение в Бахрейн. Повечето от хората тук тепърва се събуждат, но нашата цел е да изследваме уличното изкуство наоколо.

През последните 20 години сред уличните политически лозунги преобладаваха огромните транспаранти с благодарности към кралското семейство за доброто им управление или набързо надраскани графити „Долу Ал Халифа“, които силите за сигурност своевременно заличаваха. Лагерът, установил се на площад „Люлю“, предостави благодатна почва за нови форми на политическо улично изкуство – макар че колко дълго ще остане там да не е ясно.

Натоварен пътен възел с голям надлез над него, площад „Перла“ е изпъстрен с хиляди послания. Много от тях съдържат обичайните мотиви, добили жизненоважно значение за опозицията: мъченици, жертва, слава. Изображения на убитите и хвърлените в затвора наскоро хора изпълват пространството. „Ще запишем победата си с мъченическа си кръв“, гласи популярен лозунг.

Други демонстрират признаци на нетрадиционен творчески заряд. „Няма да се махнем дори да дойде лято. Климатиците са в готовност“, заявява плакат, на който е монтирана лицевата част на истински климатик – намек за изпепеляващите температури, достигащи 50 градуса по Целзий през юли.

Една от по-набиващите се в очи творби е разкривен стол, за който е завързан автомат играчка. През стола минават две стрелки, на едната пише „мъченици“, а на другата „политическа аклиматизация“, а под него има снимка на суперздраво лепило с етикет: „Изпробвано на стола на бахрейнския премиер в течение на 40 години“ – алюзия с дългогодишното пребиваване на настоящия премиер на поста му.

Други произведения развиват същата тема. Едно от тях представлява снимка на осем британски премиери от 1970 г. насам – от Едуард Хийт до Дейвид Камерън, под която има фотографии на всички министър-председатели на Бахрейн за същия период – само един.

Отстрани на надлеза е спуснат голям транспарант: „Чували сме за народи, сменил режима си. Да сте чували за режим, сменил народа си?“ На прицел в случая е взета политиката на правителството за „внос“ на хиляди прецизно подбрани чужденци, на които се издават документи за гражданство по бързата процедура, за да се прекрои демографския състав на страната.

В изящно оформеният център на площада арабските сводове завършват с надпис „Тук сме до падането на режима“. Дни по-рано членове на официално призната ислямистка партия издигнаха този лозунг, който обаче се разминава със заявената от тях позиция за конституционна монархия. Малко по-късно други младежи го замазват.

„До края на седмицата тези транспаранти, призоваващи за сваляне на режима, трябва да ги няма“, каза водач на официално призната опозиционна партия. Две седмици по-късно най-популярният лозунг на площада е „Народът иска сваляне на режима“.  „За мен, падането на режима може да означава именно конституционна монархия“, обяснява протестиращ. „Лозунгът „Народът иска конституционна монархия, с пълно разделение на властите, определено с избори народно събрание и отчитащ се пред населението премиер“ не става за скандиране“, допълва той.

Макар засега да е лишено от водачи, никое движение не може съвсем без символи. Такъв в случая е „човекът с пуканките“, който продава пуканки от първия ден на протестите на „Люлю“. Два дни по-късно силите за сигурност насилствено разпръснаха лагеруващите, убивайки петима демонстранти. Когато след още два дни демонстрантите отново си върнаха площада, младежът също се върна, но машината му за пуканки я нямаше.

„Човекът с пуканките“ сега снове из площада с плакат, на който пише: „Народът иска армията да върне машината за пуканки“ (на арабски думите се римуват). Във видеозапис човекът с пуканките саркастично отбелязва, че правителството си е присвоило морето и той не може вече да лови риба (намек за големите райони отвоювана земя, попаднала в частни ръце), а сега откраднали и машината му и е останал без препитание. Днес той обещава да дели печалбата от пуканките 50 на 50 (намек за старите обвинения към премиера, че прибира половината от печалбата от всеки голям проект на острова).

Американският журналист Ник Кристоф, носителят на награда „Пулицър“, е друго нашумяло наскоро в страната име. Докато опозицията цени репортажите му (нейни представители обещаха дори да кръстят на негово име улица, щом движението постигне целите си), сега той е главна мишена на гнева на правителствените привърженици, а срещу него се пускат многобройни петиции заради съобщенията в Туитър и статиите му, в които критикува ожесточено бахрейнските власти за кървавата им разправа с протестиращите.

На улицата в Бахрейн се води битка за сърцата и умовете на хората, ако използваме изречението, с което американските представители често злоупотребяват. Най-разпространеният символ стана бахрейнското знаме. Шивачите са най-заетите хора на острова – едва смогват да отговорят на търсенето. Флагът, в който червено и бяло се свързват на зигзаг, създаден с британско разпореждане след подписването на споразумението за протекторат преди повече от 150 години, се търси от всички.

Знамената на ливанската организация Хизбула и портретите на харизматичния й водач Хасан Насралла изчезнаха от опозиционните митинги. На проправителствените прояви също се забелязва осезаем отлив на портрети на бахрейнските ръководители. Всички те бяха заменени от националния флаг – видима промяна за част от опозицията, свикнала да вижда в знамето символ на управляващата династия.

„Национален“ и „единство“ се превърнаха в най-често употребявани думи, белег на времето. „Няма сунити, няма шиите – национално единство“ е много популярен лозунг, намекващ косвено за верското напрежение. Новото проправителствено движение се казва Национално събрание на единството, а група независими с опозиционен уклон се нарекоха Национална коалиция. Макар че още не са изцяло материализирани, ако тези думи наистина „се вградят“ в политическата реалност, правителството може да си има доста по-сериозни главоболия.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.