Григор Стоичков: Живков каза – крадете, купувайте, да развием техниката

Тия с парите от задграничните дружества са се отчитали на Луканов и Дойнов, казва бившият вицепремиер отпреди 1989 г.

Григор Стоичков. Снимка: в. „Новинар“

Григор Стоичков е 85-годишен, бивш вицепремиер по време на последното правителство при комунизма. Роден е в с. Горна Малина, Софийско. Като ученик става член на РМС. На 18-годишна възраст влиза в затвора по ЗЗД за укриване на нелегалната печатница на вестник „Работническо дело“. След 9 септември 1944 г. завършва Висшата школа на КПСС (1957). Бил е народен представител в периода от 15 март 1962 до 3 април 1990 г. Бил е и министър на строителството, и на транспорта, член на ЦК на БКП и кандидат-член на Политбюро.

Стоичков е един от малкото комунистически функционери, лежали в затвора след 10 ноември. Беше осъден на 2 години в началото на 90-те години заради това, че заедно с проф. Любомир Шиндеров не са взели мерки за информиране и опазване на населението за радиационното замърсяване от Чернобил в края на април 1986 г. Стоичков преживява инфаркт през 1995 и е освободен предсрочно през април 1996 г. Сега живее във вилата си в столичния квартал Бояна. Интервюто на журналиста Крум Благов е взето за вестник „Ретро“, който излиза само на хартия, и е предоставено от вестника и автора специално на e-vestnik.

– Г-н Стоичков, от две десетилетия циркулират слухове, че някои доверени на тоталитарния режим хора са получили куфарчета с пари след 10 ноември. Вярно ли е това?

– Не знам. Не съм участник. Чувал съм от други да говорят, че това е факт. Но колко куфарчета и на кого са дадени не знам. Даже мислех да съдя една ваша колежка. Публикува едно интервю със Стоян Михайлов и в него каза: „Пред мен Стоян Михайлов и Григор Стоичков потвърдиха, че куфарчета са давани.” Аз никога не съм потвърждавал. Тя ми се обади по телефона и й казах: ”Обърнете се към Румен Сербезов и Васил Коларов.”

– Защо пък към тях?

– Слуховете са, че Румен Сербезов е бил един от играчите при раздаването. Каквото правеше Андрей, го провеждаше чрез него. Преди това Сербезов беше отстранен от Живков и Андрей го възстанови. Някой ми каза, че и Коларов също е бил в течение на тази работа.

– Васил Коларов не беше ли шеф на БНБ?

– През 1990 г. беше в ЦК.

– Значи куфарчета не е имало?

– Веднъж говорих с един, даже не знам как се казва. Срещнах го случайно на „Позитано” 20, заприказвахме се и той ми каза: „Така и така, другарю Стоичков, аз съм от тези хора, които са взели пари. Казаха ми: „Прави фирма, но след това ще помагаш.” Били дадени пари на много хора, а само десет души се отчитали във Висшия партиен съвет. Той бил един от тях. Ама като отишъл там да внесе някаква сума, нямало кой да го оправи. Само това ми е известно.

– Възможно ли е да са раздадени 1-2 милиарда долара, както се говори?

– Не. Според мен това са били пари от ЦК на БКП, а не от бюджета. Пък и държавата нямаше толкова.

– А външнотърговските дружества? Преди 10 ноември те не са ли били създавани с цел икономическо осигуряване?

– Да, определено. Но тия пари не са раздадени, а стана така, че не се върнаха в България. Бях свидетел какво се случи. Живков беше в Япония по времето на Брежнев. За втори път отиваше там. Вижда какво се прави в капиталистическите страни в областта на техническия прогрес, вижда, че изоставаме. На връщане иска среща с Брежнев. Ще ви кажа какво чух лично от Живков в тесен кръг. „Както винаги Брежнев ме прие, разцелувахме се и аз започнах да му разказвам колко са напреднали в Япония, като си служех с отделни примери. Той ме слуша доста време, поставяше ми въпроси, накрая стана, тупна ме по гърба и каза: „Тодоре, там, където трябва, не изоставаме.” Имал е пред вид военната област. „Край. Да отидем да пием по една водка и да обядваме.” Живков завърши: „Не можем повече да разчитаме на Съветския съюз. Да вземем да активизираме нашето разузнаване. Да създадем дружества, различни форми за търсене на нови технологии. Дайте на наши хора пари да направят фирми в чужбина, за да вкараме научно-техническия прогрес. Крадете, купувайте, въпросът е да развием техниката.”

Григор Стоичков в дома си в Бояна. Снимка: в. „Новинар“

– Кой присъстваше на тоя разговор?

– Мисля, че Луканов, Дойнов и Стоян Марков, но основният играч беше Андрей. Казаха на Живков, че ще трябват пари. Не помня колко, ама примерно 50 милиона. След това веднъж Георги Атанасов спомена, че са дадени още 100 милиона. За да се харчат държавни пари, трябваше да се разпореди председателят на Министерския съвет. Затова той трябва да знае.

– Чакайте, тук има някакво противоречие. Георги Атанасов става премиер през 1986 г., а Брежнев умира през 1982-а.

– Е, на онзи разговор може да е бил и Гриша Филипов. Но Атанасов не може да не знае, защото после стана министър-председател, а първи заместник му беше Стоян Марков.

– Значи в задграничните дружества са вложени 150 милиона. Лева или долара?

– Не мога да кажа. Сигурно долара. Тогава се разшири разузнавателното управление.

Григор Стоичков пред входа на дома си. Снимка: в. „Новинар“

Тия хора, на които дадоха парите, ги взеха като свои. През 1990 г. новият министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев закри научно-техническото разузнаване и тези фирми. Проявих интерес какво става. Попитах: „Направи ли се инвентаризация на външнотърговските дружества?” „Не знам, Гриша. Нямаше време.” Моето тълкувание е, че Семерджиев под давлението на Андрей Луканов е дал заповед да се закрият дружествата, без да се прави инвентаризация. Тия хора, у които останаха парите, са се отчитали или пред Андрей, или пред Огнян Дойнов. Може и пред Стоян Марков, но вероятността е по-малка. Откъде Дойнов имаше пари да купува имоти в чужбина? Помоему от тия, които останаха зад граница.

– Огнян Дойнов е работил при Робърт Максуел. Освен това беше в конфликт с Андрей Луканов след 10 ноември. Не беше ли загубил влиянието си?

– Те се скараха, ама после се споразумяха. Бях вече следствен, ама още ходех в старото Народно събрание (б. р. – става дума за началото на 1990 г.). Веднъж критикуваха Дойнов. Той беше вече отзован от Норвегия (б. р. – Дойнов е освободен от Политбюро декември 1988 г., и изпратен посланик в Норвегия, но остава член на ЦК и народен представител), стана и каза: „Не искам да занимавам депутатите, тук е описано всичко за Андрей.” Даде една папка на председателя на парламента Станко Тодоров и си седна. И отново го върнаха посланик. Попитах Станко: „Нали Огнян беше отзован?” Той ми каза: „Договориха се нещо с Андрей.” Ама какво – не знам.

––––––––––––
Стоян Михайлов: Не знам какви пари са давали лукановци

Стоян Михайлов. Снимка: в. „Новинар“

Въпросът за куфарчетата периодично се повдига в БСП, последния път от Татяна Дончева. Двамата главни заподозрени обаче – Огнян Дойнов и Андрей Луканов, вече не са между живите. Стоян Михайлов, бивш секретар на ЦК, е отстранен от Живков от ръководството на партията. Но след свалянето на Живков, за кратко Стоян Михайлов става вицепремиер на Георги Атанасов. Той обаче отрича да знае нещо по въпроса. Ето какво каза:

„Трябва да имате предвид, че аз бях напълно изолиран от управлението след 10 ноември. Критичното ми отношение към живковизма по съществени въпроси предизвика гонението срещу мен преди това и снемането ми от ръководни длъжности. Същата критичност проявих и към новото ръководство, в което възлова роля играеше Андрей Луканов. Аз не можех да се съглася с опита му да се снеме отговорността от членовете на Политбюро за пороците и престъпленията на живковизма, както и със съзнателно поетия курс към реставрация на капитализма у нас. Ето защо бях изолиран и вън от процеса на управлението… Поради всичко това не бих могъл да отговоря на въпросите за раздаването на пари от Лукановци.”

Специално за e-vestnik от в. „Ретро

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.