www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
четвъртък, 23 ноември 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Гласът на Либия вече се чува

12 Март 2011

 

в. Ню Йорк таймс

Наблюдавайки развитието на събитията в Тунис и Египет през миналия месец, либийската диктатура стана нервна. Режимът на полковник Муамар Кадафи обеща безлихвени заеми и безплатни жилища и освободи няколко политически затворници, вкл. мои двама чичовци и двама братовчеди, които бяха държани в затвора от 21 години. Те бяха арестувани през март 1990 г. през същата седмица, когато моят баща, политическият дисидент Джабала Матар, бе отвлечен от дома си в Кайро и откаран в Либия. Той и те бяха измъчвани и несправедливо държани в затвора без процес. През 1996 г. баща ми бе преместен и новините от него спряха. Днес той е сред “изчезналите” в системата от затвори на полковник Кадафи.

Разговарях с чичо Махмуд, по-малкия брат на баща ми, минути след неговото освобождаване. Той бе у дома в Адждабия, родния град на бащината ми фамилия. Много искаше да покаже, че въпреки стореното му от режима, много добре е запазил духа си. “Какво чувам, че си бил в краткия списък на номинираните за наградата “Букър”?”, бе едно от първите неща, които каза той. Разсмяхме се. “А помниш ли интервюто, което даде навремето, преди четири или пет години, на една жена от арабската секция на Би Би Си? Е, аз го чух. Седях до радиото и слушах всяка дума.”  После започна да ме притиска. “Кога ще видим следващата ти книга? Хайде, стига си мързелувал.” В продължение на няколко минути всяко наше изречение започваше с думите: “Спомняш ли си?”.

Скоро след като затвори, поисках отново да чуя гласа му. Почаках половин час и му се обадих пак. Четиринайсет дни по-късно Либия изригна. Хората направиха нещо, което никога преди това не беше възможно: те се събраха на улиците и казаха каквото мислят. Мобилната телефонна мрежа бе разрушена и не можех да контактувам с чичо си. Знаех, че Адждабия бе сред първите, ако не и първият, който се освободи от правителствените сили. Знамето, което бе изложено в стария кабинет на баща ми - червено, черно и зелено на Либия отпреди Кадафи - сега се развяваше високо в Адждабия. Бе съобщено, че силите на полковник Кадафи повече от един път са опитвали да завземат града. Имало е интензивни боеве и всеки път бунтовниците като че ли са надделявали. Но аз все още не можех да се обадя на моите роднини там.

Преди няколко дни най-накрая се свързах с един от моите братовчеди. “Всички ние сме добре”, уведоми ме той. И после каза онова, от което се опасявах, но го очаквах: “Аз се сражавам заедно с бунтовниците. Всички млади от семейството се бият. Мама се е поболяла от безпокойство и не иска да излиза навън. Но как ще спечелим свободата си, ако си стоим вкъщи?”

Силите на Кадафи имат танкове и самолети. Всичко с което разполагат моите братовчеди, са стари ловджийски пушки и трофейна артилерия. Някои от бунтовниците използват прашки, ножове и тояги. След като хората в Адждабия овладели града, те изпратили мъже да помогнат в градовете в околността. Братовчед ми е участвал в тежките боеве в Рас Лануф, на няколко часа път на запад. “Армията на Кадафи бе накарала жени и деца да излязат на улиците и бе разположила снайперисти по покривите. Когато се опитвахме да напреднем, те стреляха по цивилни”, разказа той. Той започна да говори как с ужас видял едно дете простреляно в главата от 14,5-милиметров куршум: “Черепът се пръсна като нар.” После от небето западали бомби.

Колкото и да е чудно, бунтовниците са запазили под контрол някои части на Рас Лануф, въпреки че там продължават ожесточените боеве. А смелостта и човечността на либийците е изключителна. Казаха ми за чуждестранни наемници, заловени в Бенгази, които получавали храна и лечение, след това били отвеждани в съда заедно с паспортите в ръце, където имали право да си изберат адвокат за съдебното дело срещу тях.

Убеден съм, че бунтовниците ще победят. Говорих с лекари, бойци, мъже и жени из цялата страна: в Зауия, Зинтан и Мисурата на запад и в Бенгази, Байда и Адждабия на изток. Те ми разказаха за острия недостиг от медицински материали и насъщни храни като брашно и бебешки храни. Ние трябва да доставим тези неща в териториите на бунтовниците. Освен това бунтовниците се надяват, че скоро международната общност ще установи зона, забранена за полети, за да попречи на полковник Кадафи да бомбардира собствения си народ и да вкарва наемници от чужбина.

Независимо от това бойците са твърдо убедени, че могат да победят сами. Те не се нуждаят, нито искат чуждестранни войски по суша. Обаче те имат нужда от по-добри оръжия. Наскоро Филип Сандс, професор по право в лондонския “Юнивърсити колидж”, ми каза, че резолюцията на ООН за оръжейно ембарго върху Либия трябва да бъде преправена, така че бунтовниците да могат да получават екипировка, за да могат “да изравнят силите на бойното поле” и “да се защитят добре”.

През цялото време на въстанията демонстранти носеха снимки на либийците, изчезнали или убити през близо половинвековното управление на полковник Кадафи, и призоваваха за справедливост. Мъжете на тези фотографии, подобно на баща ми, с голи ръце проправиха пътя на тази революция, докато страни като Великобритания, Италия и САЩ се отнасят към полковник Кадафи с уважение като към държавник от международна величина.

Либийците ще имат своята революция. Но международната общност, която помогна за укрепването на диктатурата на полковник Кадафи и сега носи голяма морална отговорност към нашата нова държава, трябва да действа в помощ на въстанието и да ограничи нарастващия брой на невинните жертви.

По БТА

*Хишам Матар (роден 1970 г.) е автор на романа “В страната на хората” (2006, In the Country of Men), издадена в САЩ, Великобритания, Канада, Франция и Германия.





Етикет: , ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.
  1. 1) хамалин
    и германски канцлер му беше на гости,и джабарският женкар:отпрегръщаха се(по това време бях в либия и им се нагледах на братската дружба:брежнев и живков са слаба ракия).конкретно по-темата:за да са балканите това,най-много са допринесли те:англичани,германци:има и други фини и напреднали зивилизовани западни народи.не знам,не мога да си го представя(в германия съм,и им го казвам),каква ще я бъде,ако си разминим географските места с германците и историческите съдби
  2. 2) чичата
    имаме си прекрасен израз: глас в пустиня
  3. 3) pro-anti
    гласът в пустинята ако прошепне само "петрол, петрол" и всички ще го чуват, дори и ще дойдат:)
  4. 4) peregrinator-su
    Гласът на разума подсказва че либия трябва да си остане цяла и неделима и да има равновесие в този неуравновесен свят.А това може да го стори само полковника,поне засега.
  5. 5) свако
    През оная ми работа на мен и на вси4ки дето всеки ден караме автомобили дали Либия ще си остане цяла или ще се разпадне на племена. Търтеите живеят на наш гръб и са толкова малоумни, 4е упорито режат клона на който стоят. После американците им виновни. На половината защото не се намесват, а на другите защото шести американски флот все още успява да ги озапти да не се изтрепят помежду си.
  6. 6) Траян Радев
    pelegrinator-su - свако, pelegrinator-su - свако, pelegrinator-su - свако,, търкулило се гърнето, та си намерило похлупака. Големите политически мислители, няма що.
  7. 7) свако
    Ти пелтек ли си бе?
  8. 8) peregrinator-su
    Когато свако скочи бензинеца за колата ти в испания,защото се е разпаднала либия,тогава може и да не ти е все едно.Едва ли ще ти е приятно да ти се разпадне и собствената ти държава на анклави,области и прочие.Аз това съм го изживял и повярвай доста болезнено е.
  9. 9) свако
    Ами той А-95 ско4и бе su. 1,35 евро е ве4е. И какво общо има България и Испания с Кадафи и неговото племе решило 4е е нещо пове4е от другите племена. Защо ние европейците дето плащме за техните вътрешни междуплеменни войни трябва да ни дреме за теритириалната им цялост. От Кадафи или тоя който го замести се иска да помпа нефт и да го продава на световните борси. Подаръци нещeм. Още пове4е, 4е с парите арабите си копуват кльопа4ка.
  10. 10) До Свакото
    Свако, прав си. Нито България нито Испания имат нещо общо с Кадафи. Първо Кадафи не е предател като нашите 4алгаджии и като нашия освободител Горба4ова, който за да се хареса на запада и на малкото глупаци в собствената си страна, продаде не само Русия, но и половината свят, та да тъне в глад и мизерия.
  11. 11) Кратуна Пенева
    За какъв "глас" на "разума" може въобще и изобщо да става на въпрос в една ОКУПАТОРСКА КОЛОНИЗАЦИОННА ЗА ПЕТРОЛ неохитлеристка и империалистическа война???????






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com