Обама подхожда прагматично към Близкия изток

Марк Лендлър, Хелън Купър

Барак Обама. Снимка: Белия дом

В близкоизточната криза, както и по други въпроси, съществуват две лица на Барак Обама – историческото лице на промяната и прагматичният американски президент. Три месеца след като тунизийски продавач на плодове се самозапали и предизвика политическа буря в арабския свят, президентът влиза в ролята на знаменосец на новото.

С разпространението на антиправителствените протести от Северна Африка към стратегически важния, богат на петрол Персийски залив президентът Обама възприе политика на сдържаност. Той стигна до извода, че неговото правителство трябва да формулира реакциите си поотделно за всяка страна, твърдят негови сътрудници, признавайки нелицеприятната истина, че националните интереси на САЩ в областта на сигурността имат същата тежест като идеалистките импулси. Това обяснява защо Обама сведе гръмката подкрепа, която предостави на демонстрантите в Кайро, до по-сдържан призив за мирни протести и спазване на всеобщите човешки права в другите държави.

Предпочитанието към прагматизма, вместо към идеализма, направи Обама уязвим към критиките, че губи битката за сърцата и душите на протестиращите по улиците в арабските страни. Някои твърдят, че той не успява да обвърже Съединените щати с историческата промяна, която се случва в Близкия изток, по на начина, по който Роналд Рейгън вписа завинаги името си в учебниците по история с прословутия си призив към Михаил Горбачов да събори Берлинската стена.

„Изкушаващо е и би било лесно ден след ден да правим благородни изявления, които ни карат да се чувстваме добре“, коментира Бенджамин Роудс, заместник-съветник по националната сигурност, който написа възвишената реч към арабския свят, която Обама произнесе в Кайро през 2009 г. „Но в крайна сметка най-важното е да постигнем резултати, които съответстват на нашите ценности, защото ако не го направим, тези изявления ще потънат в забрава“.

В четвъртък съветникът на Обама по националната сигурност Томас Донилън отклони призивите за по-агресивни действия спрямо Либия, като заяви пред журналисти това, което американските държавници си говорят в частни разговори от дни – че въпреки молбите на либийските бунтовници за военна помощ Съединените щати, поне засега, няма да изложат своите пилоти на риск, като създадат забранена за полети зона над Либия.

Намесата не само би била рискована, твърдят те, но в някои случаи би предизвикала дори обратен ефект, като провокира гневна реакция срещу вмешателството на САЩ в създаденото в Либия политическо движение. Високопоставен представител на правителството на Обама признава, че дилемата пред Обама е иронична. В крайна сметка той е първият чернокож президент, чиято изборна победа беше приветствана по улиците на арабските държави, където много демонстранти свързват собствената си борба с движението за граждански права в САЩ. „Те искат Обама – не американският президент, а Обама – да потвърди надеждите им“, коментира правителственият представител, пожелал анонимност. „Основната му работа обаче е да бъде президент на САЩ“, добавя той.

И така, Обама застана зад опитите на кралското семейство в Бахрейн, дом на Пети американски военноморски флот, да се задържи на власт, въпреки че демонстрантите твърдят, че исканията им не са изпълнени. Вчера той коментира пестеливо политическото недоволство в Саудитска Арабия, която е основен доставчик на петрол за САЩ, когато медиите съобщиха за насилственото разпръскване на протестиращите шиити. Освен това той ограничи критиките на Белия дом към Йемен, чието правителство помага на САЩ да изкоренят терористичната заплаха дори след като силите на властта откриха огън по протестиращите.

Този по-предпазлив подход контрастира рязко с реакцията на Обама към събитията в Северна Африка, където той се отказа от 30-годишният съюз с египетския президент Хосни Мубарак и поиска либийският лидер Муамар Кадафи да се оттегли. Обама обаче балансира между идеалистките си инстинкти и нежеланието си да прибегне до военни действия в Либия, в която Съединените щати нямат жизненоважни национални интереси. Донилън отбелязва, че правителството трябва да концентрира вниманието си върху широката картина в региона, в който от най-голямо значение е Египет.

Идва време Обама да произнесе нова важна реч, в която да отдаде дължимото на вълненията в арабския свят, твърдят представители на правителството. Основното му послание обаче още не е формулирано и вероятно ще има дебат по въпроси като този дали президентът трябва да признае съучастието на Америка в поддържането на недемократичните режими в Египет, Саудитска Арабия и други държави.

„Честно казано, не мисля, че това ще промени кой знае какво“, коментира друг високопоставен правителствен представител, пожелал анонимност. Речта „така или иначе няма да промени представата за САЩ. Това, което ще продължи да въздейства на начина, по който се възприемат Съединените щати, са нашите действия в момента“.

Тази седмица Белият дом ще изпрати държавния секретар Хилари Клинтън в Египет и Тунис, където тя ще поздрави протестиращите за това, че са свалили лидерите си с мирни средства и ще предложи помощ за съживяване на икономиката на двете държави. Тя планираше да се отбие и в Рияд, столицата на Саудитска Арабия, но отнеми посещението си, тъй като крал Абдула е болен и не може да се срещне с нея.

Това подчертава една от трудностите пред САЩ в отношенията им със Саудитска Арабия – стратегически съюзник, управляван от застаряваща и малодушна кралска фамилия, която отказва да отвори политическата система към реформи. Вместо това кралят се опита да успокои народа си, като неохотно увеличи заплатите, помощите за безработни и жилищните субсидии с общо 36 милиарда долара.

В Бахрейн е налице друг проблем. Там крал Хамад бин Иса ал Халифа обеща да започне диалог с протестиращите, след като насъска силите за сигурност срещу тях. Според американски политици Обама е убедил краля да изтегли силите си, което, според тях, е спечелило благодарността към САЩ предимно на шиитските демонстранти. Преговорите обаче не успяха да отбележат особено развитие и сега някои шиити чувстват, че американците са срещу тях.

„Много реформисти в Бахрейн чувстват, че САЩ твърде охотно приветстват напредъка по пътя към диалог и реформи, без този напредък да се е случил, както и че прибързаните похвали са отслабили натиска върху правителството“, коментира Том Малиновски, шеф на клона на „Хюман райтс уоч“ във Вашингтон.

„Много хора в региона смятат, че като прилага един изключително балансиран и в много отношения неутрален подход, Обама не застава на тяхна страна“, отбелязва Джей Скот Мастик, председател на отдела за Близкия изток и Северна Африка към Международния републикански институт. „Много е важно хората в региона да чувстват, че подкрепяме исканията им“.

Как Обама ще успее да направи това, като в същото време балансира американските интереси – това е въпрос, който според официалните лица във Вашингтон ще тормози този исторически президент през следващите месеци. Обама сподели, че щеше да му бъде много по-лесно, ако беше президент на Китай. Както се изрази един правителствен представител, „Никой на площад „Тахрир“ не гледа думите на Ху Цзинтао под микроскоп“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.