Ще има ли “Козлодуйски бряг – бум!” – как ни будалкат с ядрената безопасност

Взривът в ядрената централа „Фукушима 1“. Снимка: от тв екрана

Катастрофата в Япония, взирвът и излезлите от строя ядрени централи, които изправиха на нокти 130-милионната страна, веднага предизвикаха аналогии с България.
Повечето коментари под новините съдържаха един въпрос – щом прецизните, високотехнологични и предвидливи откъм земетресения японци са изправени пред такъв проблем с АЕЦ, какво остава за българските АЕЦ – вече съществуващата в “Козлодуй” и онази в Белене, която е в начален строеж? (И за която сегашният премиер само преди седмица каза, че ако не я построим, токът ще поскъпне 18 (!) пъти).

Какви са гаранциите при руските технологии и българската организация и обслужване, че сегашната и бъдещата централа няма да гръмнат при земетресение и наводнение? И двете бедствия са възможни на Дунава…

Всъщност колко са опасни тия съоръжения за страна като България личи от всички досегашни спорове и анализи за старата и бъдещата български АЕЦ.
След земетресението в румънската планина Вранча 1977 г., от което има загинали и в България, експерти коментират, че централата е могла и да пострада, но това не се е случило по-скоро поради шанс, отколкото от това, че е обезопасена за големи земетресения. При комунизма такива тревожни теми не се дискутират публично.
През 1990-1991 г., вече при свободни условия, експерти от БАН публикуват анализи, според които бъдещата АЕЦ “Белене”, за която е вече е направена площадка, е в сеизмично опасен район. Така или иначе, тогава проектът “Белене” е замразен поради икономически причини.
Към 2003 е подновен, започва предварителна подготовка, а в следващите години са отпуснати пари, обявен е търг за строителство (при министър Румен Овчаров, но с такива параметри, че да го спечели само руската “Атомстройекспорт”). През 2007 г., е публикувано ново проучване на Геофизичния институт на БАН, според което площадката на АЕЦ „Белене“ се намира в най-спокойните в сеизмично отношение области от територията на България. Анализирали били 150 км район наоколо и всичко било в съответствие с изискванията на МААЕ, а на 30 км наоколо нямало никаква сеизмична активност.

Само на 15-ина километра от Белене е гр. Свищов, където през 1977 г. при румънското земетресение се срутиха два 8-етажни блока. Единият е блок в центъра, в който са живеели местните партийни първенци и кметът. Тоест не е е строен през пръсти. Загиналите са 120 души по тогавашни съобщения, а сега се говори за 250 души загинали.
Сигурно с успокояващия анализ на Геофизичния институт за Белене всичко е правилно. Но и земетресенията в района са правилни. Средно на 2-3 години има по едно със сила 5-а степен (последното е април 2009-а, 5,3 по Рихтер). Човек може да си представи, когато институтите на БАН минат на директно подчинение на правителството (както се готви да го направи сегашния кабинет), какви анализи ще правят… Пари за наука не се дават и учените живеят от външни поръчки. Не само инвеститори като НЕК, но дори консултанти по проекта са платили на института да им направи сеизмологичен анализ за Белене. И, както казва в една епиграма Радой Ралин – “Който плаща, той разгаща”.

Например за АЕЦ “Белене” са платени 7,8 млн. долара за Оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС), а в нея проблемът за сеизмичната безопасност изобщо не е засегнат. Както е известно от проекта се отказа немския енергиен гигант RWE, който изтъкна загриженост за сигурността. По същите и др. причини много европейски банки също отказаха да се включат във финансирането на АЕЦ “Белене”.

Пак в същата 2007-а година друг екип, в който има учени от БАН, представя на президента Първанов анализ за развитието на България. В частта за енергетиката се казва, че проектът АЕЦ “Белене” е скъп и ненужен, и е опасен от сеизмологична гледна точка.

След аварията в японската АЕЦ преди 3 дни, българският министър на икономиката Трайков заяви, че АЕЦ “Козлодуй” ще издържи земетресение до 7-а степен. Това е тревожно, защото в планината Вранча, която срути сгради в Свищов през 1977 г., стават земетресения и с повече от 7-а степен по Рихтер.
Веднага в медиите заваляха утешителни съобщения от експерти, че реакторите в България били такива (“водо-водни” реактори, тип РWR), че не можело да стане авария като в Япония. Ох…
Ядреното лоби в България е много силно и повечето медии имат договори за реклама и пиар с различни агенции, енергийни фирми и директно с АЕЦ “Козлодуй”. Така че от медиите не може да се очаква достоверна загриженост за ядрената безопасност.

Както е известно заключенията от анализите за аварията в Чернобил показват, че не видът на реакторите е причина за катастрофата, а организацията. Като първа причина за катастрофата в Чернобил се сочи “ниска култура на безопасност”.
Каква е тя у нас? След казаното от Трайков други експерти писаха, че централата била обезопасена за земетресение 8 степен по скалата на Медведев – Шпонхойер – Карник. Това, доколкото може да се сравнява, съответства приблизително на 7-а степен по Рихтер. Но вече години наред експерти, министри и всякакви подмятат нагоре-надолу някакви цифри за сеизмичната устойчивост на АЕЦ, без да има яснота по коя скала и кое твърдение в крайна сметка е вярно?

Пултът за управление на АЕЦ „Козлодуй“. Българинът погрешно си представя, че икономическата мощ идва от такива производства. Австрия е забранила ядрената енергетика, а е 12-та в света по богатство. Снимка: Булфото

След Трайков се изказа и бившият шеф на АЕЦ “Козлодуй” Йордан Костадинов, който заяви, че министърът е направил гаф и блокове 5 и 6 на централата са обезопасени да издържат не 7-а, а 9-а степен по Рихтер.
Тези системи за защита са една от мерките за сигурност на ядрената централа, проведени през 2004-2005 година, твърди Костадинов. Е, как става, на построени преди 25 и повече години блокове, да се повиши сеизмичната устойчивост? Единствено могат да се повишат техническите системи, които контролират и спират реакторите при земетръс. Което стана, след като там бяха наляти към 500 млн. долара, включително безвъзмедни помощи от Европа. Толкова пари погълнаха тия реактори (и два от старите), а за тях нашите енергетици се тупаха в гърдите, че били съвсем безопасни.
И добре, че Европейската комисия принуди България да спре старите блокове от т. нар. Първо поколение (каквито са от 1 до 4). Те бяха спрени в цяла Европа, без изключение. А тук лъжеха населението години наред, че те са безопасни и наливаха пари в тях (може би някой трябва да потърси сметка на няколко министри и шефове в енергетиката?).

Илюстрация за безотговорно отношение и ниска култура на безопасност бяха шефът на АЕЦ и енергийният министър Овчаров през 2006 г., когато 5-и блок беше изключен аварийно. Оказа се, че 22 от 60 пръта, които се спускат в реактора, за да го спират, не работят, а са ремонтирани месеци преди това. Тогава от централата криеха за станалото. Като се разчу, министърът заяви, че нищо особено не се е случило, а шефът на АЕЦ каза, че блокът можал да спре и с останалите пръти. В европейски доклад инцидентът от март 2006 г. в “Козлодуй” беше определен като един от най-опасните в света (виж тук).

През януари 2009 г. следващият шеф на АЕЦ Иван Генов уволни физика Ал. Белковец, главен експерт по ядрената безопасност на 5 и 6 блок на АЕЦ “Козлодуй”. Белковец е работил там 24 години. Причините за уволнението му са, че е вписвал в оперативните дневници на централата нередности при работата, за което получавал забележки от директора, че „със записите си за нарушения уронва авторитета на ръководството” (виж тук).

Очевидно българската АЕЦ има проблеми с организацията и с културата на безопасност.
А за техническото обезпечаване – от цялото това подмятане на цифри, противоречиви твърдения и анализи, може да се направи извод, че България е несериозна държава, с опасни критерии за сигурност.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.