„Нюзуик“: СПИН рекетът на Кадафи

Майка на две заразени деца и самата тя носител на вируса проговаря след 13-годишно мълчание

сп. Нюзуик

Самолетът на френския президент докара сестрите в София. Снимки: Валентина Петрова

С лъжливите обвинения срещу палестински лекар и пет български медицински сестри, че са заразили стотици деца с вируса на СПИН, Либия съумя да получи стотици милиони долари помощ чрез изнудване.

Закия Салтани е била предупредена да не разговаря с журналисти. Не я интересува. Чакала е 13 години да разкаже историята си и заплахите на либийското правителство сега не могат да я спрат. „След случилото се със семейството ми, какво повече могат да ми направят? Загърбих страха“, казва тя.

В дома на неин приятел в Бенгази, гордо обвила раменете си с червено-черно-зеленото знаме на революцията против Кадафи, тя показва снимка в рамка на сина си Ашур. Той е починал от свързани със СПИН усложнения на здравето през май 2005 г. на 8-годишна възраст.

Бил е едно от над 400-те либийски деца, приети в педиатричната болница „Ал Фатех“ в Бенгази преди 13 години с обичайни оплаквания като настинка и болки в ушите. Оттам си тръгват с вируса на СПИН – ХИВ. Подобно на Ашур, около 60 от тях са починали впоследствие. Другите са на оцеляване.

До освобождаването на Бенгази от протестиращи срещу Кадафи на 20 февруари, режимът бе в състояние да сплашва хората като Салтани и да ги принуждава да мълчат. Междувременно правителството обвини за епидемията пет български медицински сестри и един палестински лекар в болницата и лъжливо ги обвини, че целенасочено са заразили малките си пациенти, осъждайки ги на смърт.

Медиците в крайна сметка бяха освободени през 2007 г., но не и преди режимът да изтръгне от Източна Европа пакетна сделка за опрощаване на външния дълг и около 750 млн. долара в предполагаеми обезщетения и здравна помощ, както и сделка за развитие на гражданска ядрена енергетика и „много добро военно споразумение“ (по думите на получилия образование във Великобритания син на Кадафи Сейф ал Ислам) с френското правителство „и други поверителни неща, които не бива да обсъждаме официално“, каза усмихнато Сейф на „Нюзуик“ навремето.

Сега Салтани и други либийци най-сетне проговарят. Тя казва, че това е първото интервю, което изобщо е давала – и гневът й срещу Муамар Кадафи и 41-годишната му диктатура започва да се излива. „На 2 февруари 1998 г. отидохме в болницата, защото Ашур има температура и кашлица. Беше на 4 месеца. Останахме два дни. Две седмици по-късно пак отидохме със същите проблеми.“

Малко след това тя е завела и 5-годишната си дъщеричка Муна в същата болница с висока температура. Муна също се е върнала у дома с ХИВ, макар че навремето Салтани е нямало как да знае, че децата й са се заразили. Истината започнала да се разкрива няколко месеца по-късно.

„През октомври научихме, че лекарите крият нещо. Казаха, че в кръвта му има нещо, което не могат да разпознаят. Директорът на болницата ни каза да не казваме нищо.
Когато разбрахме, че е ХИВ, правителството ни каза, че заразата дошла извън Либия и че засегнала само 10 деца. Друг доктор дори се опита да ни убеди, че не било ХИВ, а туберкулоза.“

Когато семействата в крайна сметка узнават колко деца са заразени, режимът изпратил голяма част от пациентите в Италия за прегледи и лечение. Дори и тогава режимът полага максимални усилия да потули епидемията. Мохамед Ел Агили, 20-годишен, казва, че е бил 8-годишен, когато родителите му го завели в „Ал Фатех“ за очна операция през март 1998 година. Три дни по-късно се върнал в къщи, още замаян от процедурата.

Когато слуховете за СПИН плъзнали из града, той бил тестван за ХИВ заедно с всички други деца, които са били приети в болницата в началото на 1998 година. Резултатът бил положителен. Когато научих, се разтичах из улиците и крещях като побъркан, казва баща му Махмуд.

„Постарахме се правителството да ни чуе. Кадафи покани всички семейства в шатра в пустинята при Сирт. Каза ни, че ще ни даде каквото поискаме, но трябва да мълчим.“Не искаме чужденци да се намесват. Не искаме това да излиза извън Либия’, ни каза Кадафи. Той ни предупреди, че роднините ни извън Либия ще са в опасност, ако проговорим. Бяхме уплашени. Трябваше да мълчим.“

Потулването на новината може и да е обслужило целите на Кадафи, но не помага на младия Мохамед да се справи с безсърдечните си съученици. Те го тормозят докато накрая той спира да ходи на училище на 12-годишна възраст. Ревностен фен на футболния отбор „Реал Мадрид“, сега той помага на брат си в магазин за мобилни телефони близо до дома им. Запитан за бъдещето си, болният от ХИВ се усмихва на наивността на въпроса. „Моето поколение не мисли за бъдещето. И да не беше тая болест, Кадафи унищожи бъдещето на всички ни“, казва той.

Макар и причината за избухването на епидемията да остава загадка, външни проучвания я обясняват с лошите хигиенни условия в болницата вместо с ширещите се из Либия теории на конспирацията. Според доклад на италианска медицинска анкетна комисия от 2002 г., всички заразени деца са получавали интравенозно течности, антибиотици, стероиди или бронходилататори, но не и кръв или кръвни продукти.

Салтани казва, че й е било трудно да приеме твърденията на режима, отправени срещу чуждестранните медици в болницата. „Отначало не вярвах, че са те. Палестинският доктор и българките винаги се бяха грижили добре за децата, но всички обвиняваха тях, така че повярвахме. Искахме да застанем пред тях лице в лице, но правителството не ни разреши“, казва тя.

Чуждестранните медици обаче стават полезни изкупителни жертви – и доходоносни заложници. Откупът, който Кадафи получава, за да ги освободи му позволява да плати на семействата на жертвите по около 1 млн. долара, с което си купува още малко мълчание.

В продължение на 41 години той контролира страната чрез комбинация от насилие, сплашване и стратегически парични плащания. Да проверяваш докъде се простират наложените от режима ограничения над свободата на словото означавало да рискуваш да бъдеш хвърлен в затвора, изтезаван и убит. А старите навици се запазват, дори в освободения Бенгази, където ежедневно се провеждат митинги против Кадафи.

Сегашният директор на болницата „Ал Фатех“, който е бил лекар там при избухването на епидемията отказва да говори по въпроса докато Кадафи държи Триполи. Точно преди Салтани да започне интервюто си, телефонът й иззвънява.

Обажда се Ибрахим Ел Орайби, посредникът на семействата на болните от ХИВ с режима. Тя включва високоговорителя, за да може репортерът да чува разговора. Той се развиква на Салтани, че е нарушила наложената от правителството заповед за неразкриване на информация.

„Ако Триполи разбере, ще се ядосат и ще спрат да пращат лекарства за СПИН в Бенгази!“, крещи Орайби. Това може да е смъртна присъда за Салтани: самата тя се е заразила със СПИН като е кърмила Ашур. Според лекари това се случва рядко, но е възможно. Тя взима антиретровирусни лекарства от една година и й остават само за още два месеца.

Тя обаче отказва да отстъпи. „Вече не вярвам на нищо казано от Кадафи. 13 години мълчах и ми омръзна. Искам да се боря“, казва Салтани на Орайби. Посредникът я умолява: „Не проговаряй докато не получим лекарствата.“

Салтани е непреклонна. „Кадафи трябва да си върви – а ти можеш да си вървиш заедно с него. Чаках 13 години и повече няма да чакам. Той е лъжец и ще говоря с когото си искам“, казва тя. Салтани затваря телефона и започва да дава интервюто си.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.