Трагедията в Япония или за кого бие камбаната в България + фотогалерия

Б. р. – Авторът е дългогодишен служител на Международния Червен кръст, който е посещавал по силата на служебните си задължения повечето пострадали от природни бедствия страни в последните 20 години.

Снимки: ЕПА/БТА

Докато гледам телевизионните кадри от Япония, си казвам само едно:“Боже пази България от подобно бедствие!“

Ако най-подготвената за бедствия страна, която е и третата световна икономика, се оказа крехка и уязвима пред трус от 9-та степен по Рихтер, какво означава това за държава като България, която също лежи в неприятна сеизмична зона?

И какво се върти тези дни в главите на българските политически, стопански и духовни лидери, (от всички партии, партийки и институции!), като наблюдават конвулсиите на Япония, разпъната на кръст между неизвестността в ядрените й реактори, пометените от цунами стотици градове и села, хилядите безследно изчезнали и тревожния въпрос „Идва ли нов трус?“

В неделя прочетох в българските вестници, че централата в Козлодуй щяла да издържи на трус от 7 степен по скалата на Рихтер. Първо, дай Боже такъв трус НИКОГА да не ни сполети, и второ, дай Боже централата да издържи, ако все пак люлеенето един ден започне.

Какво правим обаче, ако (не дай Боже!), дойде трус по-силен от 7 степен?

След Хирошима, сега Япония има проблем във Фукушима. И специалистите там се питат докога цимент и стомана ще могат да се съпротивляват на непредсказуемата понякога сила на „мирния атом“? Особено когато дизеловите генератори са залети от водата и охлаждането на реактора е проблематично, най-деликатно казано.

Но да оставим за момент японците и да се озърнем наоколо.
Вчера по радиото съобщиха, че след дълги проучвания специалистите стигнали до извода, че богатите държави по-лесно и по-бързо се справяли с бедствията. Феноменално откритие, напомнящо за максимата, че било по-добре да си млад, здрав и богат, отколкото …. И т. н. Няма да анализирам в коя група е България. По-скоро да се запитаме правим ли всичко, което е по силите на повечето страни в света, за да се подготвим за „деня X“, дори когато не сме в групата на Швейцария, Норвегия или Япония?

Докато гледаме със състрадание мъките на японците, докато специалисти и журналисти страстно коментират детайли от японските ядрени реактори и ги сравняват с „Козлодуй“, хиляди българи вероятно се питат:“А какво би станало у нас, ако…“

Снимки: ЕПА/БТА
Снимки: ЕПА/БТА
Снимки: ЕПА/БТАСнимки: ЕПА/БТАСнимки: ЕПА/БТАСнимки: ЕПА/БТАСнимки: ЕПА/БТАСнимки: ЕПА/БТАСнимки: ЕПА/БТАСнимки: ЕПА/БТАСнимки: ЕПА/БТАСнимки: ЕПА/БТАСнимки: ЕПА/БТАСнимки: ЕПА/БТАСнимки: ЕПА/БТАСнимки: ЕПА/БТАСнимки: ЕПА/БТА

И дали не е сега моментът да се започне както една сериозна дискусия, така и една задълбочена проверка за готовността на България да спаси хората си при едно евентуално катастрофално бедствие. Елементи на подобна дискусия чух по „Неделя 150″ на “ Хоризонт“ и в понеделник в сутрешния блок на БНТ.
Но не е ли драмата в Япония тревожен звън на камбаната, която бие за всички?

Пиша тези редове след като за повече от 20 години работа в Международния Червен кръст се нагледах на земетресения, войни, наводнения, глад, бежанци и всички съпътстващи елементи на мизерията. Единствения извод, който мога да направя е, че:
a) няма държава в света, която да е 100% готова да посрещне бедствие като това в Япония, и б), че подготовката за бедствия не е кампанийна работа, а всекидневна, тиха, упорита, разумно планирана дейност, в която участват ВСИЧКИ сегменти на едно добре организирано общество. Да, добре организирано общество – от ученика и студента до държавния глава.

Нямам никакво намерение да подлагам на съмнение работата на съответните институции и готовността на държавата да действа подобаващо в критични ситуации. Знам колко качествени специалисти и подготвени доброволци има както в Българския Червен кръст, така и в други организации.

Статистиката обаче ни напомня, че не само „технологическия фактор“, а и „човешкия фактор“, са съдбоносни в дни на върховно изпитание. Не само кога и как инженерите ще изключат този или онзи блок от ядрената централа, а КОЙ и КАК ще ръководи евакуацията на стотици хиляди обезумели от мъка хора; кой ще им гарантира пътища за изтегляне от срутените градове, кой ще се погрижи да няма масова психоза, паника, която ще предизвика „вторична катастрофа“ и кой ще поеме психологическата помощ, еднакво важна в такъв момент като медицинската, или като парче хляб и чаша чиста вода.

Ето защо тревожните въпроси напират като вълни на цунами:

– Какъв процент от българските семейства имат елементарна готовност за бедствия: храна (с голяма трайност), портативно радио, електрическо фенерче, хигиенни принадлежности, вода за пиене, комплект батерии, топли дрехи и жизнено важни документи за самоличност, за собственост и т. н., всичко на едно място, така че в случай на нужда, евакуацията да е бърза…- Какъв процент от къщи (сгради) и др. недвижима собственост са застраховани?

– В колко училища има урок (поне веднъж на семестър) по „готовност за природни бедствия“, както това се прави в много страни, където бедствията не са рядкост?

– Кои са най-важните пътища за евакуация на всяко селище, в случай на „не дай Боже…“ и знаят ли ги хората? (Задръстванията в Токио частично се дължат и на това, че повечето от магистралите са затворени).- Кои са телефонните номера във всяко селище, на които хората да се обаждат, ако стане белята. И какво се прави, ако телефонните връзки са прекъснати?

Импровизирана болница. Снимки: ЕПА/БТА
Импровизирана болница. Снимки: ЕПА/БТА
Импровизирана болница. Снимки: ЕПА/БТАСнимки: ЕПА/БТАСнимки: ЕПА/БТАСнимки: ЕПА/БТАСнимки: ЕПА/БТАСнимки: ЕПА/БТАСнимки: ЕПА/БТАСнимки: ЕПА/БТАСнимки: ЕПА/БТАСнимки: ЕПА/БТАСнимки: ЕПА/БТАСнимки: ЕПА/БТАСнимки: ЕПА/БТА

– Каква е честотата на „учебните евакуации“ или други подготвителни мерки, във всяко населено място, особено тези, които са близо до земетръсни зони с историческа повторяемост?- Има ли достатъчно налична техника, особено от тежките подемни и разчистващи машини, които в случай на необходимост да бъдат готови за действие? (По ирония на съдбата тези дни ТВ-камерите показваха такава техника как „разчиства“ предимно Догановите дувари…)

– Има ли достатъчно добре подготвени екипи за бърза психологическа помощ, които да бъдат веднага включени в действие, редом с екипите за бърза медицинска помощ? (Огромен процент наглед физически здрави, но психически наранени категории хора като деца, бременни жени, възрастни, или хора загубили близките си), се нуждаят колкото от хляб, подслон и вода, толкова и от някой, който да ги утеши, когато нещастието се стовари върху тях. Не случайно напоследък мощни институции като Американския и Канадския Червен кръст се специализират в оказването на психологическа помощ при бедствия и технологически аварии.

– Какви са специфичните мерки за защита на населението по крайбрежието, ако силен трус (не дай боже!) разбърка тектоничните плочи в морето близо до Варна, Бургас или по надолу? Вероятно тези мерки биха били различни от мерките за Меричлери, Мелник или Монтана? А там, където има селища „под“ нивото на язовирите? Информират ли се жителите им един или два пъти в годината какво да се прави, ако…. (Надявам се, да!)

– Банките и финансовите услуги: как ще се осигури нещо толкова просто като 500 лв. в брой за „първа необходимост“, ако електрическата система на страната/района рухне, компютрите блокират и т.н.

– Има ли разбиране между медии и институции как да се осигури надеждна информация по време на бедствие и как докато обществото се информира точно и бързо, в същото време се контролира опасността от слухове и неизбежно свързаната с тях паника?

Тук спирам с въпросите, защото те могат да бъдат и повече, но един от тях е най-важният: какъв е урокът за всички, които сега са извън Япония, но някой ден могат сами да се окажат в епицентъра.

Предполагам, че хората в България, които професионално се занимават с тези неща, и получават заплати за това, знаят отговорите на въпросите по-горе. Предполагам също, че тези дни, някъде в парламента, някъде в правителството, в кризисните щабове и т. н. се анализират уроците от Япония и се набелязват съответните мерки. Предполагам също (много се надявам), че въпросите ми са излишни, защото някой някъде мисли за сигурността на хората в случай на бедствие и че „всички мерки са взети“. Така че простете, ако задавам излишни въпроси.

Но, както казват във BBC, „никога на трябва да преставаме да задаваме въпроси“. Дори когато са банални. Още повече на фона на силния обществен скептицизъм през последните 20 години у нас, когато доверието и в институциите, и в медиите е силно разколебано.

Следва: „Какво се случи в Индонезия, Армения, Ню Орлийнз, кой как оцеля и се спаси“

––––––––––
* Авторът е дългогодишен служител на Международния Червен кръст, който е посещавал по силата на служебните си задължения повечето пострадали от природни бедствия страни в последните 20 години.

Виж тук за сеизмичните проблеми със сградите у нас.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.