Когато кучетата летят ниско, времето се разваля

Бездомни кучета на пъпа на София
Бездомно куче спи на пътеката пред столичния хотел „Радисън“ срещу парламента. Софиянци твърдят, че бездомните кучета по улиците са се увеличили в последните месеци. Снимка: Георги Николов

Има една легенда за древния наш обичай Русалии. Ролята на участниците в него е благовидна – ритуалът е за плодородие, на водача на русалийската чета родителите са представяли своите деца за нещо като благословия. Дотук добре. Но докато са бродили нощем, при среща с друга подобна чета, русалиите влизали в смъртен двубой. Убитите били заравяни намясто. Така е било отдавна, в езическите времена. Но дошъл момент, когато човешкият живот започнал да бъде ценен. Тогава водачите на русалийските чети се срещали предварително, за да уточнят нощните си маршрути. Така че да не се срещнат.

Освен доказателство, че традициите не са това, което бяха, тази промяна е цивилизована стъпка. Бихме могли да я разказваме на Европа, чието самочувствие нерядко се гради върху подобни легенди. За сметка на това в миналото, под сянката на „Балкантурист”, ние често ужасявахме гостите си с историята за Крум Страшний и никифоровата кратуна. Бяхме решили да шашнем Запада с някаква варварска неподправеност. За тези напъни се таеше дълбок комплекс за малоценност. Компенсирахме родния дефицит, страхливото си озъртане и плътната изолация от останалия свят с измислена неандерталска спонтанност. От соцепохата е известен един кошмарен случай през Дните на хумора в Габрово. Местен шоумен по време на карнавала отрязал опашката на една котка пред изумените очи на чуждестранните гости. Зад подобни изблици несъмнено стои стремежът след като не можем да догоним цивилизования свят, поне да го уплашим.

Все пак става дума за периода на студената война, на натрупани враждебност и недоверие. Тогава кого плашат жителите на Бродилово със своето тричане на кучета? Едва ли биха ни убедили, че с този отблъскващ ритуал отдават само почит към традицията. В него има брутална показност, неудовлетворени групови амбиции. Нещо от рода на „Дори да съм безсилен да реша проблемите си, никой не може да ми попречи да си тричам псето”.Което говори, че някои бесове от тоталитарните времена все още бушуват в българската душица. Има нещо инфантилно в тази демонстрация на мъжественост и груб хумор. Ако това наистина беше национална черта, да го влачим със себе си, но не е. Доколкото можем да се позовем на литературната ни класика, българинът, независимо от своята бедност и неволи, обича животните. Винаги ги е усещал като сродни нему същества, с които влачи един и същ хомот. Да си спомним Сивушка на Боне Крайненеца, скулптурата „Те победиха” на Лазаров и разказа „Вихрушка” на Каралийчев. Ами фолклора? Едва ли има по света песен, в която воловете са наречени ангели. Ако пък трябва да потърсим и по-древни пластове, ще открием кучето, което следва Мадарския конник.

Това, че един обичай е от векове, не го прави непроменим. Толкова достолепни ритуали бяха отхвърлени или забравени, та играта с едно беззащитно куче ли трябва да ни въодушеви? А не е изключено въпросното тричане да е привнесено, защото българските му корени са съмнителни. Смисълът му, обяснен от фолклористите, ни препраща по-скоро към ислямските вярвания. Чрез въртенето на кучето се прогонвали демоните от жената. Известно е „милото” отношение към нежния пол в мюсюлманския свят, като към нещо нечисто, от което се иска само послушание и да ражда мъже. Какво толкова е пострадало село Бродилово от женските бесове не е ясно. Но и гадаенето за плодородие върху кучешките екскременти от днешна гледна точка може да бъде възприето само като горчива ирония. Да не говорим названието „куче” сред мюсюлманите какво значение носи. Дотук с древните корени и българската автентичност на тричането.

Не бива при подобни случаи да се тюхкаме:”Как ще погледне на това Европа?”Сред нас има толкова различни виждания как да печелим европейските партньори, че много от тях взаимно се отричат. Напоследък  наблюдаваме склонност да се търси аналог със Запада на всяка наша дивотия с цел да я оправдаем. Професор Пантев оприличи тричането с испанската корида като сурово зрелище. Така се омаловажава факта, че в нашия обичай има злоупотреба с доверието на животното към човека. Затова не е изключено юнаците от Бродилово да се изживяват като развеселени баварци, провансалци или кой знае какви… Същественото е не как ни възприемат оттатък, а да знаем кои сме. Кучето не може да опише своите болки и страхове, но онзи, който се забавлява с тях би трябвало да познава себе си. Има си природна норма и тя съществува извън човешката еволюция – да не причиняваш страдание самоцелно, без конкретна причина – глад, битка за територия, полов нагон. Извън това са човешките деформации.
Явно нашето общество не е надживяло своята склонност да гони комплексите си за чужда сметка. Както върху куче, така и върху себеподобен. Преходът от едното към другото става лесно. Не сме се отдалечили много от времето, когато в името на всеобщото добруване ни ограничаваха и ни въртяха надолу по спиралата. Та нали точно тогава ловните дружинки тръгнаха да трепят кучета? Уж само бездомните, а караха наред.

Не е необходимо пак да си внасяме добродетели отвън. Имаме ги от нашите предци. Нужно е само да ги преоткрием и ще видим, че там ненасилието е заложено в целия спектър на човешкото общуване. В разказ на наш класик срещаме образа на свят човек, прикрепил към цървулите си звънчета. Да гони с тях пълзящите твари, за да не ги настъпи. Не ми се иска да вярвам, че всичко това е изчезнало окончателно. По-скоро ми се струва, че съвременният българин има проблеми с веселбата. Като че ли му куца спонтанността и я търси на неподходящи места по неподходящ начин. Чупи чаши като сърбин, хвърля чинии като грък и се опитва да пие като руснак. Тази неуспешна борба за идентичност избива в мании за превъзходство. Та ако ще да е и над едно наакано от страх псе.

Защо обичаят тричане не се превърне в обличане? Да направят в Бродилово кучешки карнавал със съответното шествие. Хем ще има състезателен характер, хем ще е пъстро и весело, а не древно и мрачно. Ако на шегаджиите в селото този вариант им се стори прекалено дамски, предлагам самите те да се подложат на тричане. А по екскрементите им да гадаят степента на тяхната мъжественост.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.