Япония, Индонезия, Ню Орлийнз – кой как се спасява. А у нас? + фотогалерия

Продължение. Виж “Трагедията в Япония или за кого бие камбаната в България

Оцелели си готвят на огън с дърва от останките на разрушения гр. Инаки, 5 дни след земетресението с цунами в Япония. Снимки: ЕПА/АП/БТА

Ние още не знаем колко ще бъдат жертвите в Япония, но това, което експертите знаят е, че те щяха да бъдат в пъти повече, ако в Япония строителството беше като в Армения… В Япония всяка сграда има паспорт и на всеки 20 години на тази сграда й се прави „основен преглед“, като „основен“ е в японския смисъл на думата. И ако тя е „болнава“, не й се сменя паспорта, както някъде другаде, а се сменя сградата…
Пишещият тези редове, както и десетките чуждестранни специалисти в Армения след трагедията през Коледните дни на 1988, бяхме изумени да видим, че в стените на много от рухналите сгради в Спитак (епицентъра),

„Цунами“ в България. Наводнението в Цар Калоян след тежки валежи през август 2007 г. Снимка: Булфото

имаше много повече пясък, отколкото цимент. А арматурата изглежда беше забравена някъде в чертежите на проектантите.
(Не правя абсолютно никакви намеци за българската строителна практика, особено през последните 20 години, и особено след като хиляди приземни етажи бяха артистично превърнати в бутици, миризливи ресторанти или бизнес-офиси…. и по този начин сградите бяха значително отслабени). (Б. р. – за сеизмичните заплаха за сградите у нас виж повече тук).

Жители на крайбрежния град Йотсукура край повредени къщи, 4 дни след най-силното земетресение в историята на Япония. Снимки: ЕПА/АП/БТА
Жители на крайбрежния град Йотсукура край повредени къщи, 4 дни след най-силното земетресение в историята на Япония. Снимки: ЕПА/АП/БТА
Жители на крайбрежния град Йотсукура край повредени къщи, 4 дни след най-силното земетресение в историята на Япония. Снимки: ЕПА/АП/БТАОстанки в гр. Отсуши, префектура Ивате. Останките в рибното пристанище на о. Исушима, северна Япония. Снимки: ЕПА/АП/БТАХора работят около кораб, хвърлен от цунамито на пристана в Камаиши, префектура Ивате, 3 дни след земетресението. Снимки: ЕПА/АП/БТАПожарникари спасяват оцелели в разрушения град Натори. Снимки: ЕПА/АП/БТАХора носят тялото на жертва сред останките в Кесенума, префектура Мияги, на 5-ия ден след земетресението и цунамито. Снимки: ЕПА/АП/БТАГрадчето Минамисанрику, ден след цунамито. Снимки: ЕПА/АП/БТАВойници и пожарникари търсят жертви в Матсушима, префектура Мияги. Снимки: ЕПА/АП/БТАПовредени кораби, къщи и останки плуват в морето край Кесенума. префектура Мияги, 3 дни след земетресението. Снимки: ЕПА/АП/БТАМедицински персонал проверява майка с дете за радиация в селото Кавамата, префектура Фукушима. Снимки: ЕПА/АП/БТАПожарникари на работа сред останките в Кесенума, северна Япония. Снимки: ЕПА/АП/БТА Кола се подава от наводнения гр. Сома, префектура Фукушима. Снимки: ЕПА/АП/БТАМъж излиза от повредения си дом в град Йотсукура, 3 дни след земетресението и цунамито. Снимки: ЕПА/АП/БТАСпасителен екип носи тялото на мъж от селото Сайто. Снимки: ЕПА/АП/БТАРазрушенията от цунамито в Санрику, префектура Мияги. Снимки: ЕПА/АП/БТАРазрушенията в град Онагава. Снимки: ЕПА/АП/БТА

Чудно ли е тогава, че при две земетресения с еднакъв магнитуд (в Спитак, Армения, и в Сан Франциско, Калифорния), при първото загинаха 25,000 души и 50,000 бяха ранени, а при второто загина 1 човек и падна една пътна „детелина“.

Гражданско неподчинение в Ню Орлийнз

През август 2005 по време на урагана „Катрина“ прочутият “ US Army Corps of Engineers“ също не можа да се справи с дигите край Мисисипи и част

Наводненият Ню Орлиънс след урагана Катрина 2005 г. Снимка: Уикипедия

от очарователния Ню Орлийнс беше отнесен като ефирна мелодия от наблюдаващия от паметника си наблизо Луис Армстронг-Сачмо.
Нещо повече, кметът на Ню Орлийнз не можа да накара много от жителите му да се евакуират на по-високите места, защото хората ги беше страх от мародери и искаха да спасят каквото е останало от мизерната им, подгизнала покъщнина… Гражданската дисциплина в този случай се превърна в гражданско неподчинение. Нещо немислимо за Япония, където нацията в моменти на драма се държи стоически като дисциплиниран гражданин и не пречи на спасителните работи, а помага.

Поуките след цунамито в Индонезия

На 5-та годишнина от фаталното земетресение в Индонезия и последвалото цунами, което доведе до смъртта на 228 000 души, и остави без покрив други 5 милиона в два континента, ООН и Международната Федерация на Червения кръст и Червения полумесец публикуваха пълен анализ на случилото се.

Вълна цунами удря брега на Тайланд след земетресението край Индонезия 2004 г. Вълната тук е по-ниска от тази в Индонезия, но жертвите са към 8000, плюс 2800 изчезнали. Снимка: Уикипедия

Експертите смятат, че 1 долар (лев, евро…) инвестиран в подготовка за бедствия води до спестяване на 8-10 долара (лева…) от възстановителни работи, след като белята е вече станала. Тъй че понятието „култура на превенцията“ не е празна приказка.
Ето 6-те най-важни урока, научени от спасителните акции в Индонезия:
1. Лидерство и координация на всички равнища
2. Баланс при възстановителните работи: еднакво внимание на всички пострадали райони и групи хора (без привилегии тук или там….)

Опустошенията след цунамито през 2004 г. на остров Суматра, Индонезия. Само в Индонезия жертвите са около 220 000. Снимка: Уикипедия

3. Директно участие на пострадалите във възстановителните работи (и те да кажат какво им е най-необходимо, а не това, което властите или донорите смятат)
4. Предотвратяване на корупциони схеми и стриктен контрол върху хуманитарната помощ
5. Постоянна, „вечна“ подготовка за бедствия, обхващаща ВСИЧКИ слоеве на добре организираното общество, с непрекъснато обновяване на информацията до гражданите.
6. Иновативност при управлението на рискови ситуации.
За нашия географски пояс някои от горните уроци може да изглеждат малко чудновати, но искам да ви кажа, че в Индонезия например няколкостотин новопостроени къщи от една известна английска хуманитарна организация трябваше да бъдат съборени, защото местните хора не искаха да живеят в тях (виж т. 3 по-горе). И обратно, къщите, построени от Турския Червен полумесец, след консултация с хората, които щяха да живеят в тях, бяха на най-голяма почит.
В горните 6 урока липсват „очевадни“ правила които и децата знаят, като строги закони в строителството, например.

Защо в Куба има по-малко щети от урагани?

Карибските и Централноамериканските държави си знаят, че всяка година от юни до декември ураганите идват един след друг. И единствено в Куба почти никога няма човешки жертви, докато съседните Хаити и Доминиканската република се заливат в „кръв, пот и сълзи“, както би казал сър Уинстън… „И не защото Куба е комунистическа, а защото властите там си знаят работата“, както се изрази един сериозен американски коментатор.

Разрушения в Кесенума, 2 дни след най-силното земетресение в историята на Япония. Снимки: ЕПА/АП/БТА
Разрушения в Кесенума, 2 дни след най-силното земетресение в историята на Япония. Снимки: ЕПА/АП/БТА
Разрушения в Кесенума, 2 дни след най-силното земетресение в историята на Япония. Снимки: ЕПА/АП/БТАЖители на Токио спят във фоайето на кметството, защото некои линии на автобусите и влаковете не работят. Снимки: ЕПА/АП/БТАОцелели си готвят на огън с дърва от останките на разрушения гр. Инаки, 5 дни след земетресението с цунами в Япония. Снимки: ЕПА/АП/БТАМестни жители гледат разрушенията, още наводнени, в Кесенума. Снимки: ЕПА/АП/БТАПожарникар се качва по обърнат товарен камион. Снимки: ЕПА/АП/БТАРаботник инспектира пропаднала магистрала край Мито, префектура Ибараки. Снимки: ЕПА/АП/БТАСъпруг (вляво) и съпруга (с белия шлифер) току що са разпознали загиналата си 18-годишна дъщеря в смачкан от цунамито автомобил в Ямамото, префектура Мияги. Снимки: ЕПА/АП/БТАМъж край разрушена къща в Натори. Снимки: ЕПА/АП/БТАКораби, нахвърляни от цунамито в сушата край пристанище Кесенума, префектура Мияги. Снимки: ЕПА/АП/БТАБял пушек излиза от още горящи останки от къщи в Ямадамаши. Снимки: ЕПА/АП/БТАОцелели скърбят за загиналите си близки в спасителен център край Кесенума. Снимки: ЕПА/АП/БТАМестни жители сред разрушенията в Инаки, префектура Фукушима. Снимки: ЕПА/АП/БТАТоварни контейнери пръснати в Сендай, Северна Япония, ден след цунамито. Снимки: ЕПА/АП/БТАМестен жител чете съобщения и бележки в евакуационния център в Офунато, префектура Ивате. Снимки: ЕПА/АП/БТАСпасители и жертви разтоварват храни от хеликоптер в Ямада, северна Япония, 5 дни след земетресението. Снимки: ЕПА/АП/БТА

Накрая, за един мит: че чуждестранната помощ е решаваш фактор. Това е така само в случаи като Хаити, където държавата е крайно бедна, а правителството неефикасно. Обратното: местните хора, професионалисти и ДОБРЕ ОБУЧЕНИ доброволци са тези, които спасяват 99% от пострадалите. Защото са наблизо, защото познават всяка улица и къща, защото са мотивирани, тъй като под руините са техните близки, приятели и съграждани. Ако им се осигури от властите подходяща техника, те вършат чудесата.

Когато (пак през Коледните дни) на 2003 земетресението погреба град Бам в Иран, именно отлично подготвените държавни специалисти и доброволци на Иранския Червен полумесец спасиха хиляди живи затрупани хора, докато чуждестранните спасителни екипи висяха по летища и самолети в очакване да се доберат до Бам с всичките си компютри, специално обучени кучета и уреди с „инфрачервени очи“. Те спасиха само 6 души, но струваха 16 пъти по-скъпо от всеки един местен доброволец. Помощта и на едните, и на другите е безценна, когато става въпрос за човешки живот, но горният случай само подсказва къде трябва да се инвестира: в местните хора.

Гафове при спасителни акции

Впрочем, международните норми в такива случаи също трябва да се стандартизират: когато преди години част от Истанбул потъна в земята, маса чуждестранни екипи с кучета-спасители тревожно кършеха ръце на летището в Истанбул в очакване на разрешително от местните ветеринари. Защото разрешителните за вкарване на животни бяха различни от тези на европейците… И докато дойдат бумагите, част от затрупаните вероятно се възнесоха при всевишния.

Голямото земетресение в Истанбул през 1999 г. Снимка: тюрки

Както и при трагедията в Ню Йорк на 11 Септември 2001: сега специалистите казват, че полицията и пожарникарите използвали различни честоти за радиотелефоните си, и диалогът помежду им бил като на глухи. Чак не ми се иска да го вярвам… Толкова по въпроса за митовете и стандартизацията.
Тъжно е в Япония. И тежко. Стана 3 в 1: земетресение, цунами и ядрени кошмари.
Но Япония рано или късно ще възкръсне от пепелищата и калта. След Хирошима, случилото се във Фукушима е истинска трагедия. Но японците са издържлив, трудолюбив, талантлив и дисциплиниран народ. Слънцето пак ще изгрее над тяхната улица.
Време е другите да се огледат и сериозно да се замислят за кого бие камбаната.
Във всеки случай обаче „Бог да пази България“.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.