Ако японците не могат да построят безопасен реактор, тогава кой може?

в. Вашингтон пост

Пожарникари спасяват оцелели в разрушения град Натори. Снимки: ЕПА/АП/БТА

След бедствие силата на обществото веднага проличава. Съгласуваността, издръжливостта, технологичният напредък и изключителната компетентност на японците излязоха наяве. В информация от Рикудзентаката – град с 25 000 жители, унищожен от вълната цунами, която последва мощното земетресение в петък – се разказва за доброволци пожарникари, които разчистват развалините и търсят оцелели, войници и полицаи ефективно управляват трафика и доставките, оцелелите не са просто „спокойни и прагматични“, а са „учтиви и понякога с учудващо висок дух“.

Благодарение на тази сила Япония в крайна сметка ще се възстанови. Но поне един ядрен комплекс няма да бъде възстановен. Докато пиша, три реактора в АЕЦ Фукушима-1 изглежда загубиха охладителния си капацитет. Инженери заливат реактора с морска вода – така на практика го разрушават – и след това изпускат радиоактивна пара. Имаше две експлозии. Положението може да се влоши в следващите часове.

Въпреки това японските атомните електроцентрали са проектирани със същата грижа и прецизност, както всичко друго в Япония. Освен това, като единствената страна в света, която е преживяла истинска ядрена катастрофа, Япония има стимул да строи добре, както и способността, законите и правилата за това. Което води до неизбежния въпрос: ако компетентната и технологично напреднала Япония не може да построи напълно безопасен реактор, тогава кой може?

Отговорът е, че положението в Япония е необикновено. Малко страни са толкова уязвими за природни катастрофи като Япония, а силата на това земетресение бе без прецедент. Има обаче други видове извънредни ситуации и обстоятелства без прецедент. В опит да избегне възможно най-лоши сценарии като последните, на които станахме свидетели, френско-германска компания започна да строи свръхбезопасен ядрен реактор от „следващо поколение“ във Финландия преди няколко години. Централата бе проектирана така, че да издържи на удар със самолет, предвид атаките от 11 септември, и включва зала, за която се твърди, че може да удържи разтапяне на ядрените пръти в активната зона. Стойността й обаче бе изчислена на 4 милиарда долара и тя трябваше да бъде завършена през 2009 г. Вместо това, след многобройни спънки, централата още не е довършена и сега може да струва 6 милиарда долара или повече.

По ирония на съдбата, финландската АЕЦ трябваше да постави началото на ренесанса в ядрената промишленост в Европа – промишленост, която напоследък се възражда в света благодарение изцяло на страха от климатичните промени. Атомните електроцентрали не излъчват никакви въглеродни емисии. В резултат на това, след дългото затишие след Чернобил, те отново излязоха на мода. 62 ядрени реактора се строят в момента, според Световната ядрена асоциация, 158 са в процес на проектиране, а има предложение за още 324.

Ядрената енергия е все по-лансирана, защото е безопасна. И това е така – с изключение, разбира се, на случаите, когато не е. Вероятността за голямо бедствие е малка – едно на сто милиона. Но в случай на статистически невероятно голямо бедствие, щетите може да включват, например, разрушаване на град или ядрено замърсяване на цяла държава. Цената на такава потенциална катастрофа отчасти е отразена в цената на построяване на една централа и отчасти обяснява завишените разходи във Финландия: никой не иска да рискува да допусне дори най-малкия недостатък на бетона или най-незначителния спад в качеството на стоманата.

Но както ще научим от Япония, истинската цена на ядрената енергия никога не е отразена в големите разходи за построяването й. Неизбежно огромната цена на изхвърлянето на ядрени отпадъци пада върху данъкоплатците, а не върху ядрената промишленост. Разходите по почистването, дори при относително малка злополука, са в крайна сметка поемани от правителството. Цената на здравеопазването също е плащана от обществото като цяло по един или друг начин. Ако има истинска ядрена катастрофа в Япония, целият свят ще плати цената.

Надявам се това никога, никога да не стане. Изпитвам силно възхищение към японските ядрени инженери, които се борят с катастрофата от няколко дни. Ако някой може да предотврати бедствие, това са японците. Но се надявам също фактът, че такова бедствие е било избегнато на косъм, да накара хората по света да преосмислят истинската цена на ядрената енергия и да спрат ядрения ренесанс още в зародиш.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.