Катаклизмите сблъскаха японците с преживяното от родителите им

Кен Белсън

Оцелели си готвят на огън с дърва от останките на разрушения гр. Инаки, 5 дни след земетресението с цунами в Япония. Снимки: ЕПА/АП/БТА

Япония – страна, приспана от успокоителния ритъм на ред и предвидимост – бе разтърсена от земетресение, цунами и ядрена криза и вкарана в обезпокоителна нова действителност: липсата на контрол. В страна, в която можеш да си сверяваш часовника по пристигането на влаковете и в която кондукторите се извиняват даже за една минута закъснение, режимът на тока принуди редовните пътници да тръгват по-рано, за да не бъдат блокирани по пътя, когато влаковете спират. В някои магазини липсват насъщни неща като ориз и мляко, което накара премиера публично да призове за спокойствие.

Докато работници се борят да предотвратят стопяването на ядрените реактори в поразените електроцентрали на 280 км на север, жителите на Токио се чудят дали да вярват на уверенията на властите, че страшното вече е отминало. Поредицата от бедствия възроди усещането – доминиращо, след като Токио се възражда от бомбардировките през Втората световна война, – че този град живее назаем. Много хора стоят на закрито, за да се предпазят от радиацията, която ветровете може да довеят към тях. Други разсъждават дали да заминат.

Но повечето японци се опитват да се придържат към етиката, на която са приучавани от детство: да правят всичко възможно, да упорстват и да потискат собствените си чувства в името на групата. „Проверявам новините по интернет и наистина не знам на кого да вярвам, защото те първо казват, че всичко е наред, а след това нещата се влошават“, казва Шиния Токива, който живее в Йокохама и работи във електронния гигант „Фуджицу“ в токийския квартал Шиодоме.

Кратък лъч на надежда проби мрака във вторник, когато двама души – 92-годишен мъж и 70-годишна жена, бяха извадени живи от срутена сграда, където бяха престояли над 90 часа. В бедстващата зона в северна Япония приблизително 440 хиляди души живеят във временни убежища или в евакуационни центрове, съобщиха властите. Острият студ и силните ветрове допълват нещастието на оцелелите, които изпитват недостиг на храна, гориво и вода.

Спасителни екипи от 13 страни, някои подкрепени от обучени кучета, продължават издирването на оцелели и още страни се готвят да изпратят екипи. Хеликоптери летят напред и назад като част от мобилизацията на около 100 войници от японските сили за самоотбрана – най-голямата в следвоенната история на Япония – в помощ на спасителните и хуманитарните дейности. Над поразените ядрени централи е наложена зона, забранена за полети.

На японците не са чужди катастрофите – земетресения, тайфуни, кални свлачища и други природни бедствия редовно удрят този архипелаг, който на площ е по-малък от Калифорния, но е обитаван от четири пъти повече хора. Япония е единствената страна, преживяла атомно нападение.

Но мнозинството от японците само са чели за унищожаването на Хирошима и Нагасаки от атомни бомбе през 1945 г. или са били на поклонение в Хирошима, за да поставят хартиени жерави и да потръпват в изложбените зали на музея. Повечето от природните бедствия напоследък, вкл. земетресението в Кобе през 1995 г., бяха далеч от столицата. Последното голямо земетресение, засегнало Токио, е било през 1923 г. Така че за повечето японци сегашните затруднения са напълно нови.

Някои чуждестранни посолства посъветваха своите съграждани да напуснат страната или отидат на юг, далеч от префектурата Фукушима, която бе близо до епицентъра и където опасно бяха повредени атомни реактори. Голям брой чуждестранни авиокомпании спряха полетите си до Токио и прехвърлиха дестинациите си далеч на юг, а във вторник доста чужденци заминаха за родните си страни.

За мнозина японци обаче възможностите за избор са по-ограничени и по-болезнени. Даже и онези, които имат второ жилище и приятели на по-безопасни места, са разкъсвани между дълбоко вкоренената лоялност към своите семейства и работодатели и опасенията си, че лошото тепърва предстои.

Експерти предричат, че въпреки японският дух на „гаман“, тоест издръжливост, на повърхността ще излязат признаци на травми, особено у хората, чиито роднини са били отнесени от цунами. „При цунамито те са можели да видят хора, които загиват точно пред тях“, казва Сусуми Хиракава, клиничен психолог в Токио, специалист по посттравматичен стрес и консултант на японската Брегова охрана. По думите му хората в североизточна Япония имат репутацията на търпеливи, сдържани стоици, но „сега има прекалено много изпитания и мъка за тях.“

Един таксиметров шофьор, докато превозваше пътници по опустелите уличи в центъра на Токио, сравни нарастващите тревоги с недостига по време на петролното ембарго на ОПЕК преди близо 40 години, когато скокът на цените на горивата накара японците да складират основни стоки като ориз и тоалетна хартия.

Не е от помощ и обстоятелството, че представители на властите и на Токийската електрическа компания, която стопанисва ядрените електроцентрали във Фукушима, дават противоречиви съобщения и често отказват да отговарят на хипотетични въпроси или да коментират най-лошите сценарии.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.