Шиитски гамбит

Утро.ру

Колкото повече се занимават западните лидери с либийския полковник, който постепенно гаси пожара от „демократични“ бунтове в страната си, толкова по-силно се разгаря един друг пожар, усърдно пренебрегван от тях. Затова пък иранското ръководство радостно следи това ново огнище на нестабилност, пламнало по границите на най-големия световен доставчик на енергийни ресурси.

Да, става дума за съседите на Саудитска Арабия, поднесла чудесен геополитически подарък на шиитските си опоненти. Дори саудитците и Обединените арабски емирства (ОАЕ) да не бяха вкарали свои войски и полиция в Бахрейн, за Техеран безспорно щеше да е от полза просто да измисли въпросната стъпка.

Вижте сами колко елегантно изглеждат нещата: шиитското мнозинство се контролира и всъщност се потиска от сунитското малцинство в кралството, съответно граничните сунитски държави изпращат там войски, за да потушат безредиците. А какво всъщност искат шиитите в Бахрейн? Демокрация и честно представителство във властовите структури. Правозащитници, къде сте?!

И продължим ли анализа, ще се избистри още по-мрачна картина: там се изпращат части, направо предназначени за война срещу шиитите. Както отбелязват официалните саудитски медии, става дума за „коалиционни сили“ от Съвета за сътрудничество в Персийския залив. С каква цел са създадени те? За да се противопоставят на Иран, шиитския враг на сунитските петролни шейхове. Явно никой в Рияд не си е дал труда да попита пиар експертите как изглежда отстрани тая „операция за опазване на спокойствието в региона“.

Или пък, най-вероятно, шейховете са разчитали, че с оглед на някои подробности, включително спирането на петролните доставки от Либия, положението с Бахрейн ще се изплъзва от погледа на западните политици. Те обаче почти сигурно подценяват иранския интерес в случая – Техеран с удоволствие ще се възползва и от евентуалното бездействие на прогресивните среди. То ще е дори от по-голяма полза – щом не обръщат внимание на бахрейнските вълнения, САЩ и ЕС развързват ръцете на иранците. Емисари на Ислямската република работят в Манама отдавна и безспорно в една или друга степен насочват протестите. Всяко друго мнение ще е обидно за иранските власти.

Това се знае и от тайните служби в западните държави, и от сунитските шейхове, но всички доказателства помръкват на фона на чуждестранната военна инвазия в Бахрейн, призвана да потуши въстанието на местните хора. По данни на редица източници от страната във вторник там е убит първият саудитски офицер. И цената ще бъде платена от множество бахрейнски шиити, ако съдим по съобщенията за серия от атаки на саудитските войски срещу техни села.

Какво по-точно получава Иран? Например правото да използва прецедента и да прати войски на територията на Ирак, откъдето американците, изглежда, скоро ще си тръгнат. Техеран може да сметне, че там се потискат правата на шиитското мнозинство и да последва примера на саудитците, като подкрепи братската млада демокрация в Ирак. А ще може да подпомогне например и Ливан – с „ограничен полицейски контингент“, който да брани правата на шиитското население. Колко полицаи от ОАЕ са вкарали в Бахрейн – 500? Защо да не пристигнат тогава в Бейрут 500 „инспектори“ от Корпуса на гвардейците на Ислямската революция – бойци от такава класа, че дори израелските специални сили са пролели доста кървава пот в битките с тях.

Защо обаче иранците да си създават толкова неприятности с пряка намеса? Та нали имат чудесни възможности да насочат вниманието към един друг съсед на своите заклети врагове – Йемен. Държава, която носи доста проблеми на американците. Останал в момента благодарение на саудитците в „сляпата зона“ на западните политици, Йемен за разлика от Бахрейн не може да се изплъзне от вниманието на американските тайни служби, които междувременно се озоваха в безизходица – за пореден път от месеци насам.

Протестите на местни племена срещу днешното правителство на Йемен добиват форми, все по-далечни от онези, които патентова навремето Махатма Ганди. На 15 март примерно едно от племената, устремили се към демокрация, взриви петролопровод. Става дума за племе, един от чиито водачи – Джабир аш Шабуани, бе убит миналото лято при въздушен удар срещу местна база на Ал Каида.

Междувременно при сблъсъци между непризнати още окончателно демократични революционери и привърженици на сегашния кабинет бе убит сред още мнозина и вождът на друго племе – Наджи Насм, подкрепял ислямистка опозиционна партия. Броят на жертвите от безредиците в Йемен още не се знае, но по всяка вероятност е съпоставим със загубите на двете враждуващи страни в Либия.

Да се върнем обаче към американските тайни служби и дилемата пред тях. В края на февруари т. г. министърът на вътрешната сигурност на САЩ Джанет Наполитано заяви на изслушвания в Конгреса, че Ал Каида на Арабския полуостров (АКАП) е най-сериозната опасност за сигурността на Америка. Тя отбеляза, че президентът на Йемен Али Абдула Салех е принуден да отделя по-малко внимание на борбата срещу ислямистите, тъй като е наложително да се бори с революционерите. Мнението й бе категорично подкрепено от трима поканени там експерти на различни мозъчни тръстове.

Опасността от спирането на борбата срещу АКАП впрочем дори не е свързана с петролопроводите. Това крило от Ал Каида се е изхитрило да вербува чрез Интернет… граждани на САЩ. Американските тайни служби успяха само по чудо да предотвратят поредица от големи терористични акции в страната, включително опит да бъде взривен самолет на „Нортуест еърлайнз“ през декември 2009 г. и атентати чрез пращани по пощата колети с експлозиви през октомври 2010 г. Покушенията бяха планирани от бойци на AКАП, чийто най-популярен духовен лидер днес е Ануар ал Аулаки, родом от Ню Мексико.

Страшно е да си представим какви ужаси може да извършат питомците на Ал Аулаки, ако получат например финансова инжекция от някоя трета страна, заинтересована да насочи вниманието към Йемен и неговата северна съседка – а всеки удар по нея ще предизвиква болезнен отзвук в далечен Вашингтон…

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.