Крият ли истината японските власти?

ДПА

Бял пушек излиза от още горящи останки от къщи в Ямадамаши. Снимки: ЕПА/АП/БТА

Япония е изправена пред потенциална ядрена катастрофа, но правителството, операторът на атомните електроцентрали и експерти продължават да твърдят пред обществото колко малко отражение има кризата. „Това наистина отразява отношението им досега“, заяви Кен Цузуки, пострадал от атомната бомбардировка над Нагасаки през 1945 г. „За да развиват ядрената енергетика и да строят много атомни електроцентрали, те не могат да говорят за потенциален риск. Вместо това продължават да говорят за това колко малък е рискът от ядрената енергия.“

Вчера равнищата на радиация скочиха след експлозии и пожар в реакторите в АЕЦ „Фукушима“, североизточна Япония, пострадала от земетресение с магнитуд 9 и мощно цунами миналата седмица. Компанията оператор на АЕЦ „Фукушима“, „Токио Електрик Пауър“ (ТЕПКО), заяви, че се опасява от повреждане на херметичната обвивка при експлозията във Втори реактор в АЕЦ „Фукушима -1“, която има 6 реактора. Експлозии на натрупал се водород разтърсиха Първи и Трети реактор в събота и понеделник и породиха опасения от стопяване.

Въпреки поредицата сериозни инциденти правителствени служители, ръководни лица в ТЕПКО и експерти, които се появиха по японски телевизионни програми, гледат прекалено оптимистично на настоящата криза, заяви Кен, който създаде гражданската организация Фотоволтаична мрежа на собствениците, базирана в Токио. Енергийният експерт Кен изследвал през 1986 г. разтопяването на активната зона на реактора в Чернобил и изпратил в района произведени от него гайгерови броячи. Според него японското правителство е реагирало твърде бавно на настоящата криза.

Критици казват, че японското правителство е разширило евакуационните райони около атомната електроцентрала със закъснение. Кацуноби Сакураи, кмет на град Минами Сома, един от засегнатите райони, също разкритикува правителството за това, че изостава със събитията. „Жителите ни са много разтревожени какво да правят, тъй като правителството дава много малко информация“, заяви Сакураи по японската обществена телевизия Ен Ейч Кей. „Ситуацията е критична, защото има шест реактора един до друг“, заяви Кен. „Ако сте експерт и погледнете в перспектива ситуацията, ще трябва да си помислите дали да не напуснете Токио“, изтъкна той.

Харуко Моритаки, съпредседател на Съюза за ликвидиране на ядрените оръжия, заяви, че е много разгневена от отразяването на събитията в японските медии, които позволяват на експертите да твърдят, че атомната криза не носи рискове за здравето. Телевизия Ен Ейч Кей, която често е критикувана, че действа като говорител на правителството, неколкократно съобщи, че малките количества засечени радиоактивни вещества нямат отражение върху човешкото здраве.

Критици на ядрената енергетика изтъкват, че почти винаги са пренебрегвани от главните медии в страната. Тъй като компанията ТЕПКО е голям рекламодател, критиките срещу нея в медиите са рядкост. „Японските медии трябва да представят кризата в перспектива“, отбеляза Моритаки. Покойният баща на Моритаки, Ичиро, преживял атомната бомбардировка и някога бил една от главните фигури в антиядреното движение в страната. Самата тя имала рак на гърдата, вероятно причинен от бомбардировката през 1945 г.

Според Моритаки правителствените служители и ТЕПКО много внимават какво говорят за кризата от самото начало, тъй като събитието може да предизвика силни критики срещу ядрената енергетика. „Обаче те винаги трябва да имат на ум, че кризата може да доведе до потенциално бедствие“, допълни тя. „Може да усетите земетресението и да видите цунамито, но не може да видите радиацията“, заяви Моритаки.

Когато малки количества радиоактивни вещества, включително радиоактивен цезий и йод, по-късно бяха открити в Токио и околния район, „повече не можеха да крият“. „Въпреки сериозността и мащабите на проблема, те няма да признаят провала си“, каза тя.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.