Япония посреща трагедията със слаби лидери

Хироко Табучи, Кен Белсън, Норимидзу Ониши

Пожар в петролна рафинерия край Токио. Снимка: ЕПА/БТА

При всичкото евфемистично говорене от страна на официалните лица, които се борят с японската ядрена криза, една стока е в дефицит – информацията. Когато експлозия разтърси един от многото поразени реактори в АЕЦ „Фукушима 1“ в събота, представителите на енергийната компания първоначално предоставиха типично мъгляво и смекчено обяснение. „Силно съскане и бяла пара“ бяха засечени край първи реактор, обяви в лаконично съобщение компанията „Токио електрик пауър“, която стопанисва електроцентралата.

Чуждестранните ядрени експерти, японската преса и все по-гневната и неспокойна японска общественост са раздразнени от това, че правителството и компанията не им предоставят ясна и навременна информация за ядрената криза. Изтъквайки противоречащите си съобщения, неясния език и постоянния отказ да се потвърдят най-основни факти, те подозират властите в укриване или преиначаване на жизненоважна информация относно опасностите, които крие опустошената електроцентрала. Звукът и бялата пара от събота се оказаха първият от серия взривове, след които започна отчаяна борба за овладяване на четирите реактора, след като техните охладителни системи бяха разрушени от земетресението и вълните цунами.

През следващите пет дни кризата се задълбочаваше на фона на пресконференции, на които не се даваше конкретна информация, и уклончивите изявления. Следвоенна Япония никога не се е нуждаела повече от силно и активно лидерство, а слабата й управленска система без ясно изразен лидер никога не е била толкова явна. При последвалите бързо едно след друго земетресение, цунами и ядрена криза японските лидери се нуждаят от умения, които не са овладели – сплотяване на хората, бързо взимане на решения и да координират действията си с тромавата бюрократична машина. „Япония никога не е преминавала през подобно изпитание“, смята Такеши Сасаки, политолог от университета „Гакушуин“. „В същото време е налице вакуум в лидерството“.

Политиците разчитат почти изцяло на „Токио електрик пауър“, известна също като ТЕПКО, за информация и им се наложи да съобщават това, което научават от нея, често по неубедителен начин. Показателен е случаят, в който премиерът Наото Кан се скара на ръководството на енергийната компания, че не е информирало правителството за две експлозии в електроцентралата рано сутринта във вторник.

„Какво, по дяволите, се случва?“, запита Кан пред журналисти и се оплака, че е гледал репортажи по телевизията за експлозиите, преди да научи за тях от енергийната компания. Той направи това изказване при откриването на съвместния кризисен център с участието на министри от правителството и директори от ТЕПКО, който той сформира и подчерта, че ще командва.

Генералният директор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) заяви на пресконференция във Виена във вторник, че организацията изпитва затруднения в получаването на навременна информация от Япония за авариралите реактори, което е довело до неточни изявления на агенцията. „Моля, японските колеги да засилят и улеснят допълнително комуникацията“, заяви генералният директор Юкия Амано. Дипломат във Виена, запознат с действията на агенцията, сподели същото усещане. „Толкова е отчайващо да се опитваш да получиш точна информация“ от японците, заяви дипломатът, пожелал анонимност, за да не настройва срещу себе си служителите там.

Този непрям стил на изразяване е вкоренен в неконфликтната култура на японците, които избягват да говорят в прав текст за неприятните неща. Доскоро беше обичайна практика да не се съобщава на пациентите, че им е открит рак, за да не се стресират. Дори император Хирохито, когато за първи път прави обръщение към поданиците си, за да обяви капитулацията на Япония във Втората световна война, се изразява премерено, искайки от японците „да понесат непоносимото“.

Съществуват и политически съображения за това. В единствената страна, преживяла нападение с атомна бомба, изострената чувствителност по темата лъчева болест може би мотивира официалните лица да се опитат да потушат паниката – и да ограничат политическите загуби. Клонящите наляво новинарски медии отдавна се отнасят скептично към ядрената енергетика и нейните поддръжници, а взаимното недоверие накара енергийните компании и техните регулатори да установят строг контрол над информационния поток относно ядрените операции, за да не се разбунва разнообразният спектър от противници, включващ пацифисти и природозащитници.

„Това е Параграф 22“, коментира Куни Його, бивш служител в японската Агенция за наука и технологии. Той казва, че правителството и ТЕПКО „се стараят да разкриват само информацията, която според тях е необходима, докато медиите, които са настроени срещу ядрената енергетика, действат истерично, което кара правителството и ТЕПКО да не разкриват повече информация.“

Японското правителство реши да ограничи и информационния поток, касаещ реакторите, като стигна до извода, че твърде много брифинги ще отвлекат вниманието на ТЕПКО от основната й задача да овладее реакторите, заяви високопоставен директор от ядрената индустрия. На брифинг на ТЕПКО в сряда страстите сред журналистите се разпалиха. Техните въпроси се въртяха около стълбовете пара, които се издигаха от трети реактор на АЕЦ „Фукушима 1“, но малко от тях получиха отговори.

„Не можем да потвърдим“, настояваше един говорител. „Не мога да кажа нищо към този момент“, каза друг. И както винаги, беше поднесено извинение: „Съжаляваме за причиненото неудобство.“ „Твърде много неща не можете да потвърдите“, реагира един раздразнен репортер с необичайно остър тон, който може би сигнализира, че ритуалните извинения нямат място в една ядрена криза.

Юкио Едано, откритият главен секретар на кабинета, беше един от сравнително ясните гласове. На моменти обаче и той изглеждаше неспособен да даде обяснение за бързоразвиващата се криза. Но дори той се изразяваше твърде двусмислено според чуждестранните медии. В сряда Едано заяви на пресконференция, че нивото на радиацията се е увеличило заради парата, която се издигаше от трети реактор на „Фукушима1“ и че целият персонал ще бъде временно преместен „на безопасно място“. След като той не разкри подробности, някои чуждестранни журналисти, вероятно допълнително объркани от преводача на английски от японската национална телевизия Ен Ейч Кей, изтълкуваха думите му в смисъл, че персоналът на ТЕПКО напуска електроцентралата.

От Си Ен Ен до Асошиейтед прес и Ал Джазира всяващи паника заглавия тръбяха, че работещите във „Фукушима 1“ едва ли не изоставят централата в рязък контраст със спокойствието, което поддържаха японските медии, които може би се ориентират по-добре в нюансите на мъглявите съобщения. След сверяване на информацията с ядрените регулатори и самата ТЕПКО се оказа, че работещите в електроцентралата просто са се прибрали за кратко в сградите на централата, но по никакъв начин не са я напускали.

Тесните връзки между политиците и представителите на бизнеса допълнително усложняват преодоляването на ядрената криза. Влиятелните бюрократи се оттеглят на по-добре платени работни позиции в секторите, за които са отговаряли преди. Тази практика се нарича „амакудари“. Може би никой сектор не е толкова тясно свързан с регулаторите, колкото този на обществените услуги. Регулатори и регулирани работиха ръка за ръка, за да утвърдят ядрената енергетика, тъй като и едните, и другите имаха силно желание да намалят силната зависимост на Япония от изкопаемите горива.

Следвоенна Япония процъфтя при система, в която политическите лидери оставиха голяма част от външната политика на Съединените щати, а вътрешните работи – на могъщите бюрократи. Именитите компании оказваха голямо влияние върху личния живот на хората, а техните директори се радваха на почит като корпоративни граждани. През последното десетилетие обаче авторитетът на бюрократите намаля значително, а корпорациите загубиха както силата, така и престижа си със затъването на икономиката.

Въпреки това не се появи силна политическа класа, която да заеме мястото им. Четирима министър-председатели се изредиха за по-малко от четири години. Повечето политически анализатори вече бяха отписали петия, Наото Кан, още преди земетресението, вълните цунами и ядреното бедствие. Преди две години Японската демократическа партия на Кан наруши на практика еднопартийното управление на Либералнодемократическата партия, която доминираше политическия живот в Япония в продължение на 50 години.

Липсата на приемственост и на опит в управлението обаче спъват партията на Кан. Единствената група, останала от много години в управлението, е бюрокрацията, която в най-добрия случай се отнася подозрително към Демократическата партия. „Не е заложено в тяхната ДНК да работят с когото и да било, освен с либералдемократите“, коментира Норико Хама, икономист в университета „Дошиша“.

Нито Кан, нито бюрокрацията участваха в планирането на режима на тока в жилищните квартали в района на Токио. Отговорността бе прехвърлена на ТЕПКО. За разлика от плановото спиране на тока през 70-те години сегашното става почти без предупреждение, засилвайки общественото безпокойство и подчертавайки липсата на лидер, ползващ се с достатъчно доверие, за да сподели информация за мащаба на бедствието и потенциалните заплахи за живота на хората.

„Недоверието към правителството и ТЕПКО беше налице още преди кризата, а хората сега са още по-гневни заради неточната информация, която им се предоставя“, твърди Сусуму Хиракава, професор по психология в университета „Таишо“. Липсата на глас, който да окуражава хората, също е резултат от дългогодишното съперничество между политици и бюрократи, както и между отделните министерства, които имат склонност да действат като феодални владения. „В сегашното правителство в Токио съществува очевидна липса на властови авторитет“, коментира Роналд Морз, който е работил в министерствата на отбраната, енергетиката и външните работи в САЩ и в две министерства в Япония. „Мащабът на тази липса се забелязва особено ясно във времена като сегашното“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.