Кризата в Бахрейн разпалва напрежението между сунити и шиити

Ройтерс

Демонстрация на шиити в Бахрейн. Снимка: бахрейни тв

Действията на бахрейнската полиция срещу продемократичните протести, два дни, след като Саудитска Арабия изпрати 1000 войници, за да подкрепи дългогодишния си съюзник в Персийския залив, ще засилят сунитско-шиитското напрежение в Бахрейн и извън него. Най-малко шестима души бяха убити, а стотици ранени, когато полицията прочисти от демонстранти площад „Перлата“ в Манама в опит да спре народното недоволство, продължаващо вече седмици.

Насилието, което дойде толкова скоро след водената от Саудитска Арабия намеса, ще злепостави още повече Вашингтон, който призова за диалог за решаване на проблемите в Бахрейн. Вашингтон твърди също, че Рияд не се е консултирал с него преди да изпрати войски на острова, където се намира Пети военноморски флот на САЩ.

Това може и да е така, но американският министър на отбраната Робърт Гейтс посети Бахрейн през уикенда. За мнозина араби това съвпадение намирисва на американско съучастничество в решението на крал Хамад бин Иса ал Халифа да покани саудитците и да обяви военно положение. „Това ще създаде атмосфера, която няма да представи САЩ в добра светлина“, каза Шади Хамид от центъра Брукингс в Доха. „Това поставя САЩ от едната страна на конфликта – със статуквото и династията в Бахрейн“.

Иран, който не е арабска държава и в миналото имаше претенции към Бахрейн, отхвърли това, което според него е подкрепяна от САЩ арабска намеса в Персийския залив. „Не е възможно да спрем народно въстание, като използваме въоръжени сили на други страни“, каза иранският президент Махмуд Ахмадинеджад. „Това са грозни и неуспешни действия“. ОАЕ, Катар и Оман казват, че изпращат също контингенти и кадри в Бахрейн в рамките на общи отбранителни сили на шестчленния Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССП).

Решението да се потуши протестното движение, вдъхновено от народните въстания в Египет и Тунис, е обусловено от религиозното разделение в Бахрейн – малка страна, смятана от САЩ и ССП за крепост срещу надигащата се сила на шиитски Иран. Сунитските управници в Персийския залив гледат на шиитите в Бахрейн и Саудитска Арабия като потенциална пета колона на Ислямската република, въпреки това, което политическият анализатор Нийл Патрик в Персийския залив нарече „очевиден арабски афинитет на мнозина от шиитите в Залива“.

Борба за кралска власт

Потушаването на протестите в Бахрейн предполага, че консервативно крило на управляващата фамилия, подкрепяно от саудитските му съюзници, е спечелило превес над реформаторите, водени от престолонаследника принц шейх Салман бин Хамад ал Халифа, който предложи миналия месец диалог с шиитската опозиция и каза, че протестиращите могат да останат на площад „Перла“. Главно искане на продемократичното движение в Бахрейн бе оставката на премиера консерватор шейх Халифа бин Салман ал Халифа, който стои на поста от 40 години.

Шиитите в Бахрейн отдавна се оплакват от дискриминация по отношение на жилища и работа – обвинения, които правителството отхвърля. Протестиращите искаха да представят движението си като национално, а не сектантско. Хамид каза, че главните шиитски опозиционни партии в Бахрейн нямат връзки с Иран, който има малко способи да противодейства пряко на саудитска военна интервенция. „Някои от твърдолинейните групи може да имат връзки с техни съмишленици в Иран, но, отново, това не ни казва наистина много за нещата, които Иран може да направи“.

На фона на шума от протестите в Близкия изток, сектантските оттенъци на кризата в Бахрейн намериха отражения на места като Ирак и Ливан, където напрежението между сунити и шиити е голямо. Иракският радикален шиитски духовник Муктада Садр призова за шествия в подкрепа на протестиращите в Бахрейн. Проиранското шиитско движение в Ливан Хизбула направи същото.

Те сочат Бахрейн като доказателство за американския двоен стандарт по отношение на въстанията в Персийския залив и Северна Африка. Патрик каза, че всяка подобна разлика „отразява факта, че династичните арабски режими в Персийския залив нямат опцията на египетския или туниски режим да задължат непопулярен лидер да си вземе дълга почивка, без да рискуват срутването на целия режим“.

Защита на статуквото

Автокрациите в Персийския залив очевидно нямат никакъв интерес да видят как управниците в Бахрейн отстъпват пред народните искания за конституционна демокрация. Това рискува да събуди подобни предизвикателства към собствената им власт и привилегии, които те сподавят досега, като използват част от собственото си петролно богатство, за да купят политически покой.

„САЩ трябва да подкрепят статуквото в Персийския залив, тъй като местните лидери са важна част от водената от САЩ защита срещу Иран“, каза Патрик. „Вашингтон ще прикани към по-голяма отчетност и парламенти с повече власт там, където може, но няма да пожелае да отслаби из основи тези съюзници, както стана с шаха на Иран“. САЩ призова всички страни в Бахрейн към сдържаност, но не критикува саудитската намеса.

Хамид, от центъра „Брукингс“ в Доха, каза, че Вашингтон не иска пълна демокрация в Бахрейн и не е на страната на протестиращите. „Бахрейн е „забранена зона“ за САЩ може би по начин, по който Египет не беше“, каза той. Базата на Пети вооенноморски флот бе от голямо значение за влиянието на САЩ в региона и в противопоставянето на Иран. „Това като цяло е проблем на Америка в арабския свят сега. Нейните интереси се сблъскват с нейните идеали и интересите й изглежда печелят битката“,добави Хамид.

Арабите усетиха, че американският президент Барак Обама в крайна сметка постъпи правилно в Египет като оказа натиск върху Хосни Мубарак да се откаже от властта. Но оттогава има връщане към позицията да се подкрепят диктатори и да се смята ,че обещанията им за реформа са искрени, каза той, като даде за пример американската политика към Йемен и Бахрейн. Хамид каза, че САЩ рискуват да се поставят от грешната страна на историята. „Ако арабите възприемат САЩ като противници на техните аспирации, това ще нанесе още по-голяма вреда на американското влияние и авторитет в идните години и десетилетия“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.