Роми стават кметове – надежда за Словакия

Франс прес

Ромска къща в словашко село. Снимка: топнюз

Кметът на малката словашка община Кунова Теплица, Михал Баршони, е от онези цигани на изборна длъжност, които мечтаят един ден ромската общност да се отърве от статута си на беден и маргинализиран народ в ЕС. Баршони беше избран за кмет благодарение и на гласовете на нециганското население. „Искам да съм кмет на всички, не само на ромите“, уверява седемдесетгодишният Баршони. В селото му живеят 680 души, 50 процента от които са роми. „Той е добре възпитан и уважаван от хората“, коментира 71-годишната пенсионерка Зузана, която не е ромка.

Двайсет и девет кметове роми бяха избрани на общинските избори през ноември 2010 г. – доста повече, отколкото на предишните: през 2002 г. кметове станаха единайсет роми, а през 2006 г. – 19. Някои представители на словашкото мнозинство все още трябва да свикват с този нов феномен, коментира Мирослав Полак, който отговаря в правителството за ромското население. „В момента има 29 ромски кметове, а в страната има над 2900 градове и села“, подчерта той. Баршони е един от малкото (0,3 процента) роми в Словакия с университетска диплома.

По официални данни от 2011 г. в Словакия, чието население е 5,4 милиона, има 89 000 роми, но според Полак в действителност те са почти 400 000.
Половината от тях са напълно интегрирани в обществото, други живеят в порутени села в източната част на страната, често без електричество, течаща вода и канализация. Безработицата достига 100 процента, а образователното ниво остава сравнително ниско. Само 3 процента от младите словашки роми имат дипломи за средно образование, много от децата посещават училища, предназначени за умствено изостанали.

Баршони поема по неасфалтиран път, който води до ромския квартал на Кунова Теплица, където деца и възрастни веднага се събират около него и му разказват за проблемите си. „Той е кмет от няколко месеца и вече виждаме разликата“, ентусиазирано казва 41-годишната Мария Томиова. „Преди никой не се грижеше за нас. Новият кмет ни сложи контейнер за отпадъци, за да можем да си чистим къщите“, разказва тя пред тухлената си къща, чийто дървен покрив едва се държи. „Нямам достатъчно пари, за да си пусна отново тока. Кметът обеща да ми заеме малко пари, за да мога да си изплащам малко по малко дълговете“, заяви Томиова, която живее със съпруга си с 235 евро социални помощи на месец.

Безработицата, чието ниво в района надвишава 27 процента, е главната тревога на кмета. „Дано успея да убедя правителството да пусне отново местния стоманолеярен завод. В него могат да работят стотици хора“, обяснява Баршони. „Имаме проекти, базирани на фондове на ЕС, за поправяне на водопречиствателната станция и за подобряване на пътищата. Това ще ни помогне много“, допълни кметът.

„Това е много положително явление, доказателство, че ромите могат да дадат своя принос като част от обществото и да се борят със стереотипите“, отбелязва Тим Хотън, преподавател в Бирмингамския университет, специалист по Централна и Източна Европа.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.