Бедствието в Япония удря най-тежко възрастните хора

Франс прес

Мъж край разрушена къща в Натори. Снимки: ЕПА/АП/БТА

Седмица след земетресението и предизвиканото от него цунами лекарите в Североизточна Япония полагат усилия да се грижат за ранените и болните в кризисните центрове за настаняване, в които няма нито течаща вода, нито електричество, а опасността от грипна епидемия нараства заради връхлетялата района студена вълна. Много от оцелелите, за които се полагат медицински грижи, са напуснали дома си без да вземат лекарствата си. Те най-често са настанени във физкултурни салони без отопление и течаща вода.

Първите два етажа на болницата „Инаваширо“ в пристанищния град Кесенума били опустошени от приливната вълна и нейните 47 пациенти трябвало да бъдат евакуирани. Повечето от тези пациенти са с хронични заболявания, били са ранени при земетресението или, както е в няколко случая, страдат от старческа деменция. Единадесет души са били поверени на грижите на семействата им, но останалите 36, сред които и една столетница, са настанени в класна стая на начално училище, върху дюшеци и направо на пода.

В училището, в което са намерили подслон още 400 души – здрави хора, вече няма нито ток, нито вода, нито отопление. Както в повечето центрове, и тук подслонилите се получават минимално количество храна и вода и почти нищо друго. През нощта трима лекари и единайсет медицински сестри, повечето от които също изгубили дома си от вълните цунами, минават със свещ в ръка през потъналото в пълен мрак училище, за да проверят как са пациентите им.

„В това студено време здравето на някои болни се влошава. Ще направим всичко възможно за стабилизиране на състоянието им, докато бъдат преместени другаде“, казва д-р Макесада Мориваки. „Най-важно е да се изчисти и да се възстанови електричеството в болницата“, казва Мориваки, който спи в училището заедно с пациентите си. „Ако не направим това, няма да можем да се грижим и за живота на хората“, подчертава той. Електрозахранването в района обаче се възстановява много бавно и болницата вероятно ще трябва да чака още дълго.

За организацията „Лекари без граници“, изпратила мобилни екипи в префектура Мияги (една от най-пострадалите от земетресението), главна тревога са възрастните хора с хроничните заболявания като високо кръвно или диабет. „Лечението им беше прекъснато и нашите лекари се стремят да го подновят, за да не изпаднат пациентите в критично състояние“, обяснява Ерик Уан, генерален директор на „Лекари без граници“ за Япония. От друга страна, много спешно ни трябват одеяла, за да защитим най-уязвимите, казва Уан, уточнявайки, че има много случаи на хипотермия.

Въпреки че снабдяването с хранителни продукти и продукти от първа необходимост се подобрява, липсата на бензин пречи на диабетиците да стигнат до клиниките и диспансерите, за да получат инсулин. Липсата на ток прави невъзможно и провеждането на диализи. Само в град Иваки 800 пациенти с бъбречна недостатъчност трябваше да бъдат изпратени в Токио, за да продължат лечението си.

Медицинските екипи, които работят почти без прекъсване след цунамито и също трябва да се справят с недостига на вода и храна, са на ръба на изтощението.
Ли Ян Сун, хирург от университетската болница Токоху, който работел в болница „Инаваширо“ в дена на земетресението, останал да се грижи за настанените в училището пациенти. Мнозина имат респираторни проблеми, казва лекарят, допълвайки, че няма вода за поддържане на хигиената на пациентите и струпеите стават все по-голям проблем. „Стигнахме до предела на онова, което можем да направим“, казва с въздишка д-р Ли.

Кейко Окаши мислеше да изживее спокойно пенсионерските си години в пристанищното градче Мияко, но цунамито лиши тази около 70-годишна жена от дом и бъдеще, подобно на много други възрастни хора в Североизточна Япония. „Възстановяване ли? Най-напред трябва да оцелеем“. Кейко Окаши не знае какво друго да каже при вида на купчината отломки от това, което само до преди седмица бе дома й. След този зловещ ден за нея и съпруга й от значение е само най-същественото: да се предпазиш от студа, да има къде да спиш и какво да ядеш. Към тези основни неща спада обаче и широката усмивка, която се изписва на лицето на Кейко, когато изведнъж забелязва своя приятелка, която не е виждала след бедствието. Двете стоят известно време, хванали се за ръце, учудени, че още са живи сред опустошения пейзаж.

Подобно на много селища в Североизточна Япония, голям процент от жителите на Мияко са възрастни хора, тъй като младите го напускат, търсейки работа в по-богати и динамично развиващи се райони. Преобладаващият брой възрастни се обяснява и с демографските специфики на Япония: най-голямата продължителността на живота (86,4 години при жените и 75,6 години – при мъжете) и едно от най-ниските равнища на раждаемост в света. В Мияко старите хора бяха най-засегнати от гигантските вълни, внезапно връхлетелите градчето минути след най-силното регистрирано някога в Япония земетресение с магнитуд 9.

Много от тези хора се опитаха, колкото им стигат силите, да избягат, но не успяха. Мисля, че голяма част от тях са мъртви, казва с мъка около 60-годишният Кохе Кацуяма. За оцелелите обаче изпитанията едва започват. Хората, намерили убежище в центровете за настаняване, живеят в лишения, без ток и вода. Положението се влошава от необичайните за ранна пролет мразовити температури и силни снеговалежи.

Японските медии съобщиха за нарастваща опасност в тези центрове от грипни и стомашно-чревни епидемии, както и за повишен брой възрастни хора, починали в резултат на стреса от бедствието. Изгледите са мрачни. Много от жители на Мияко разполагат с доста ограничени финансови възможности, за което свидетелстват и скромните им жилища, построени от евтини материали. „Цари такава бъркотия, толкова неща изгубих…“, оплаква се Кейко Окаши.

Заедно с мъжа си тя започнала да търси спестяванията си, които – като много японци – предпочитали да държат в къщи, а не в банка. Търсенето сред останките, което предприема мъжа й, обаче е доста опасно. „Добре ли си?“, вика тя всеки път, когато той изчезва от погледа й зад някоя рухнала стена. Той се появява с книга в ръка – първата му находка. Въпреки всички беди и цялото огорчение, приятелката на Кейко, Таеко Йосука – също на около 70 години, не желае да губи вяра. „Да, трудно е, но трябва да се размърдаме, да направим нещо. А и докато мога да ям, всичко ще е наред“, казва тя.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.